Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

87

Буреносните облаци се изгубиха на североизток. Синият океан беше необятно ласкав. Меките гребени на вълните блестяха като стъкло. Подир бялата следа на яхтата се гонеха делфини, изпреварваха се, преобръщаха се, лъскави и весели. С цяло гърло крещяха големите чайки, реейки се над ветрилата. В далечината от морето се издигаха синкави като мираж очертания на скалист остров.

Отгоре — от наблюдателницата — извика морякът: „Земя.“ И всички на палубата трепнаха. Това беше земята на неизвестното бъдеще. Тя приличаше на дълго облаче, проточило се на хоризонта. Издутите от вятъра ветрила носеха „Аризона“ към него.

Моряците миеха палубата, шляпайки с боси крака. Косматото слънце пламтеше в бездънните простори на небето и океана. Гарин подръпваше брадичката си, мъчеше се да проникне през пелената на бъдещето, забулила острова. О, ако можеше да знае!…