Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (19)

19

В дъждовната неделна вечер в началото на пролетта светлините на прозорците и на неизброимите фенери се отразяваха в асфалта на парижките улици.

Над бездната светлини като по черни канали профучаваха мокри автомобили; бързаха, блъскаха се, въртяха се прогизнали чадъри. Дъждовната мъгла беше пропита с дъха на спарената влага на булевардите, на зеленчуковите магазинчета, на бензинови пари и парфюми.

Дъждът се лееше по графитните покриви, по решетестите перила на балконите, по огромните раирани тенти, опънати пред кафенетата. В мъглата мътно просветваха, въртяха се, блещукаха светлинните реклами на всевъзможни увеселения.

През този ден обикновените хора — продавачи и продавачки, чиновници и служещи, се забавляваха кой както може. Големите делови, солидни хора си седяха вкъщи край камините. Неделята беше ден на простолюдието, дадена му за изтезание.

Зоя Монроз седеше на широкия диван с подгънати крака сред купчина възглавнички. Пушеше и гледаше огъня в камината. Ролинг, във фрак, се бе настанил в голямо кресло, вдигнал крака на пейчица, и също пушеше, загледан във въглените.

Осветеното от камината лице изглеждаше нажежено червено — месестият нос, бузите, брадичката, полузатворените клепачи на леко зачервените очи на повелителя на вселената. Той беше потънал в приятна скука, необходима веднъж в седмицата, за да си починат и мозъкът, и нервите му.

Зоя Монроз протегна пред себе си голите си красиви ръце и каза:

— Ролинг, минаха вече два часа от обеда.

— Да — отвърна той, — и аз като вас смятам, че храносмилането е завършило.

Прозрачните й почти замечтани очи се плъзнаха по лицето му. С тих, сериозен глас тя го нарече по име. Той отговори, без да помръдне в топлото кресло.

— Да, слушам ви, детето ми.

Разрешение да се говори беше дадено. Зоя Монроз се премести на края на дивана, обгърна с ръце едното си коляно.

— Кажете, Ролинг, до каква степен химическите заводи са взривоопасни?

— О, да. Четвъртото производно от каменните въглища — тротилът, е извънредно силно взривно вещество. Осмото производно от въглищата е пикриновата киселина, с нея пълнят бронебойните снаряди на морските оръдия. Но има и нещо още по-силно — тетрилът.

— А какво представлява той, Ролинг?

— Пак същите каменни въглища. Бензолът (C₆H₆), смесен при осемдесет градуса с азотна киселина (HNO₃), дава нитробензол. Формулата на нитробензола е C₆H₆NO₂. Ако заменим в нея две части от кислорода O₂ с две части водород H₂, тоест ако започнем бавно при осемдесет градуса да смесваме нитробензола е чугунени стърготини, с малко солна киселина, ще получим анилин (C₆H₅NH₂). Анилинът, смесен с метилов алкохол при налягане петдесет атмосфери, ще даде диметил анилин. После ще изкопаем огромна яма, ще я обградим със землен насип, вътре ще построим барака и там ще извършим реакция на диметил анилин с азотна киселина. По време на тази реакция ще наблюдаваме термометрите отдалеч, с далекоглед. Реакцията на диметил анилин с азотна киселина ще ни даде тетрил. И този тетрил е истинско чудо: понякога по неизвестни причини той се взривява по време на реакцията и разрушава до основи огромни заводи. За съжаление налага се да имаме работа с него: обработен с фосген, той дава синя боя — кристал-виолет. С това нещо аз спечелих добри пари. Вие ми зададохте интересен въпрос… Хм… Мислех, че сте по-осведомена в химията. Хм… За да приготвим например от каменовъглената смола хапче пирамидон, който, да кажем, ще излекува главоболието ви, е необходимо да се премине през редица процедури… Докато се стигне от каменните въглища до пирамидона или до флаконче парфюм, или до обикновен фотографски препарат — има толкова дяволски неща, като тротила и пикриновата киселина, такива чудесии, като бромбензилцианид, хлорпикрин, дифенилхлорарсин и така нататък, и така нататък, тоест бойни газове, от които хората кихат, плачат, смъкват си защитните маски, задушават се, повръщат кръв, получават гнойни рани, разлагат се живи…

Понеже на Ролинг му беше скучно през тази дъждовна неделна вечер, той с желание се увлече в разсъждения за великото бъдеще на химията…

— Мисля (той размаха край носа си до половина изпушената пура), мисля, че бог Саваот е създал небето и земята и всичко живо от каменовъглената смола и готварската сол. В Библията не се говори за това направо, но човек може да се досети. Онзи, който владее солта и въглищата, той владее света. През четиринайсета година немците влязоха във войната само защото девет десети от химическите заводи в целия свят принадлежаха на Германия. Немците знаеха тайната на въглищата и солта: те бяха единствената културна нация по това време. Обаче не прецениха, че ние, американците, ще можем да построим Еджудския арсенал. Немците ни отвориха очите, ние разбрахме къде трябва да си влагаме парите и сега ние ще владеем света, а не те, защото след войната и парите, и химията са в ръцете ни. Ние ще превърнем най-напред Германия, а след нея и другите страни, които умеят да работят (неумеещите ще изчезнат по естествен път — и ние ще помогнем), ще я превърнем в могъща фабрика… Американското знаме ще опаше земята като бонбониера по екватора и от полюс до полюс…

— Ролинг — прекъсна го Зоя, — сам си търсите белята… Та нали тогава те ще станат комунисти… Ще дойде ден, когато ще заявят, че вие не им трябвате повече, че искат да работят за себе си… О, преживяла съм този ужас… Те ще откажат да ви върнат вашите милиарди…

— Тогава, детенцето ми, ще удавя Европа в иприт.

— Ролинг, ще бъде късно! — Зоя стисна с ръце коленете си, наведе се напред. — Повярвайте ми, Ролинг, никога не съм ви давала лош съвет… Попитах ви дали химическите заводи са взривоопасни?… В ръцете на работниците, революционерите, комунистите, в ръцете на нашите врагове — добре знам това — ще попадне оръжие с чудовищна сила… Те ще могат да взривяват от разстояние химическите заводи, барутните погреби, да изгарят цели ескадрили аероплани, да унищожават запасите от газове — всичко, което може да бъде взривено и да гори.

Ролинг свали краката си от пейчицата, зачервените му клепачи трепнаха, той гледа известно време внимателно младата жена.

— Доколкото разбирам, вие отново намеквате за…

— Да, Ролинг, да, за апарата на инженер Гарин. Нищо от това, което се съобщаваше за него, не привлече вниманието ви… Но аз знам колко е сериозно. Семьонов ми донесе нещо много странно. Получил го е от Русия.

Зоя позвъни. Влезе лакеят. Тя му нареди да донесе някакво чамово сандъче, в него имаше парче плоска стомана, дебело половин дюйм. Зоя извади парчето и го приближи към светлината от камината. Стоманата беше изцяло прорязана по дебелина от някакво фино оръжие на ивички, завъртулки, а по диагонала сякаш с писец бе изписано с курсив: „Проба на силата… проба… Гарин.“ От долната страна парченца от някои букви се бяха изронили. Ролинг дълго разглежда парчето стомана.

— Прилича на „изпробване на писец“ — промълви той, — сякаш са писали с игла в меко тесто.

— Това е направено, когато са изпробвали модела на Гариновия апарат на разстояние от тридесет крачки — каза Зоя. — Семьонов твърди, че Гарин се надява да построи апарат, който съвсем леко, като масло може да разреже броненосец на разстояние двадесет кабелта. Извинявайте, Ролинг, но аз настоявам — вие сте длъжен да завладеете този страшен апарат.

Ролинг ненапразно бе получил в Америка житейска школовка. До последната клетка на тялото си той беше трениран за борба.

Както е известно, тренировката разпределя точно усилията между мускулите и предизвиква в тях възможно най-голямо напрежение. Така че, когато Ролинг се впускаше в борба, отначало у него започваше да работи въображението — то навлизаше в девствените дебри на инициативите и откриваше там нещо, заслужаващо внимание. Стоп. Въображението спираше да работи. Включваше се здравият смисъл — преценяваше, съпоставяше, премисляше, заключаваше: полезно. Стоп. Започваше да действува практичният ум — пресмяташе, съобразяваше, правеше равносметка: актив. Стоп. Включваше се волята, издръжливостта на молибденовата стомана, страхотната воля на Ролинг и той като бик с кървясали очи напираше към целта и я постигаше, каквото и да струваше това на него и на другите.

Приблизително същият процес протече и днес. Ролинг огледа дебрите на неизвестното, здравият смисъл заключи: Зоя е права. Практичният ум направи равносметка: най-изгодното — да се откраднат чертежите и апаратът. Гарин да бъде ликвидиран. Точка. Съдбата на Гарин бе решена, кредитът — открит, в работата се включи волята. Ролинг стана от креслото, обърна се с гръб към камината и каза с издадена напред челюст:

— Утре чакам Семьонов на булевард „Малзерб“.