Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

128

Щом Гарин — сам в закритата кола — се понесе през централните улици на града, стана ясно, че съвсем навреме си бе плюл на петите. Работническите райони и предградия гъмжаха от стохилядни тълпи. Тук-там вече плющяха революционните знамена. Напреко на улиците се издигаха барикади от обърнати автобуси, мебели, изхвърлени от прозорци, врати, електрически стълбове, чугунени решетки.

С набитото си око Гарин забеляза, че работниците са добре въоръжени. С камиони, които си пробиваха път през тълпите, разнасяха картечници, гранати, пушки. Без съмнение това бе работа на Шелга…

Няколко часа преди това Гарин с пълна увереност би хвърлил войската срещу въстаниците. Но сега само по-нервно натискаше педала на колата, която профучаваше сред проклятия и викове: „Долу диктаторът! Долу съветът на тристате!“

Хиперболоидът беше в ръцете на Шелга. Въстаналите знаеха това, личеше си по виковете им. Шелга дирижира революция както диригентът героична симфония.

Високоговорителите, поставени по нареждане на Гарин още по времето, когато се продаваше златото, сега работеха, против него — разнасяха по целия свят новината за повсеместно въстание.

Двойникът на Гарин против всички очаквания на Пьотър Петрович започна да действува смело и дори с успех. Отбраните му войски щурмуваха барикадите. Полицията хвърляше от аероплани газови бомби. Конницата съсичаше със саби хората по кръстовищата. Специални бригади разбиваха ключалките на вратите, нахлуваха в работническите жилища, избивайки всичко живо.

Но въстаналите се държаха здраво. В други градове, в големите фабрични центрове те минаваха в решително настъпление. Към средата на деня в цялата страна пламнаха въстания…

Гарин изстискваше от колата цялата скорост на нейните шестнадесет цилиндъра. Като ураган преминаваше по улиците на провинциалните градчета, прегазвайки свине, кучета, кокошки. Докато се обърнеха минувачите, прашната огромна черна кола на диктатора вече изчезваше, отдалечавайки се с бучене зад ъгъла…

Спря само за няколко минути, за да вземе бензин, да налее вода в радиатора… Препускаше цяла нощ.

На сутринта властта на диктатора не беше още свалена. Столицата пламтеше в пожар от термитни бомби, по улиците се търкаляха близо петдесет хиляди трупа. „Я го виж ти барона!“ — усмихна се Гарин, когато на спирката високоговорителят съобщи хрипливо тези новини.

В пет часа на другия ден обстрелваха колата му…

В седем часа, профучавайки през някакво градче, той видя революционни знамена и пеещи хора…

Препускаше и през цялата втора нощ — на запад, към Тихия океан. На разсъмване, когато наливаше бензин, най-после чу от черното гърло на високоговорителя добре познатия глас на Шелга:

— Победа, победа… Другари, страшното оръдие на революцията — хиперболоидът… е в ръцете ми…

Гарин изскърца със зъби и препусна отново, без да изслуша до края. В десет часа видя първия плакат край шосето: на шперплатова дъска с огромни букви бе написано:

„Другари. Диктаторът е заловен жив. Но той се оказа двойник на Гарин, подставено лице. Пьотър Гарин се е укрил. Той бяга на запад. Другари, проявявайте бдителност, задръжте колата на диктатора. (Следваха отличителни белези.) Гарин не бива да избегне революционния съд.“

По обяд Гарин откри зад себе си мотоциклет. Не чу изстрели, но на десет сантиметра от главата му в стъклото на колата се появи дупка от куршум с пукнатини около нея. Тилът му изстина. Натисна бясно газта, изстиска всичко, каквото можеше, от колата, прехвърли хълма, зави към гористи планини. След един час се озова в някаква клисура. Двигателят взе да се дави, после съвсем заглъхна. Гарин изскочи, завъртя кормилото, пусна колата по нанадолнището и като се поразтъпка, се заизкачва по склона към боровата гора.

Отгоре видя как по шосето профучаха три мотоциклета. Последният спря. Въоръжен, гол до кръста човек скочи от него и се наведе над пропастта, където се търкаляше разбитата кола на диктатора.

В гората Пьотър Петрович се разсъблече, остана само по панталони и долна фланелка, резна тук-там кожата на обувките си и се упъти към най-близката железопътна гара.

На четвъртия ден стигна до отдалечен крайморски чифлик недалеч от Лос Анжелос, където в хангара висеше винаги готов дирижабълът му.