Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
71
Дребен, набит човек с прошарени коси, сресани гладко на път, със синкави очила, които скриваха болните очи, стоеше до кахлената печка и навел глава, слушаше Хлинов.
Отначало Хлинов седеше на канапето, после се премести на прозоречния перваз, след това заснова нагоре-надолу по малката приемна на съветското посолство.
Той разказваше за Гарин, за Ролинг. Разказът му беше точен и последователен, но сам чувствуваше невероятността на натрупалите се събития.
— Да допуснем, че ние с Волф се лъжем… Чудесно — щастливи сме, ако се лъжем в изводите. И все пак съществува петдесет процента вероятност, че предстои катастрофа. Нас трябва да ни интересуват само тези петдесет процента. Вие като посланик можете да ни убедите, да повлияете, да ни отворите очите… Всичко това е страшно сериозно. Апаратът съществува. Шелга го е докосвал с ръка. Трябва да се действува незабавно, още сега. Имате на разположение не повече от едно денонощие. Планирано е утре през нощта всичко това да избухне. Волф остана в К. Прави всичко възможно да предупреди работниците, профсъюзите, градското население, администрацията на заводите. Е, много естествено — никой не вярва… Ето дори и вие…
Без да вдига очи, посланикът промълви:
— В редакцията на местния вестник направо ни се изсмяха. В най-добрия случай ни смятат за луди.
Хлинов стисна глава — несресаните кичури стърчаха между мръсните му пръсти. Лицето му беше отслабнало, прашно. Побелелите му очи — застинали, сякаш виждаха нещо ужасно. Посланикът го погледна внимателно над очилата си:
— Защо не дойдохте по-рано при мен?
— Нямахме доказателства. Предположения, изводи — всичко граничеше с фантастиката, с безумието. На мен и сега понякога ми се струва — ще се събудя — и ще въздъхна с облекчение… Но уверявам ви — не съм си загубил ума. Осем денонощия двамата с Волф не сме се събличали, не сме лягали да спим.
След като помълча известно време, посланикът каза сериозно:
— Сигурен съм, че не сте мистификатор, другарю Хлинов. По-скоро сте се поддали на натрапчива идея — той вдигна бързо ръка, за да спре отчаяната реакция на Хлинов, — но на мен ми прозвучаха убедително тия ваши петдесет процента. Ще замина и ще направя всичко, което е по силите ми…