Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
79
— Файтонджия, карай, карай с всичка сила… Слушам ви, мадам Ламол… И така… Докато аз чаках в пушалнята…
— Качих се в стаята. Свалих си шапката и пелерината…
— Знам.
— Откъде?
Ръката на Янсен зад гърба й затрепери. Зоя отговори с ласкаво движение.
— Не забелязах, че гардеробът, с който беше закрита вратата към съседната стая, е отместен. Не бях успяла да се приближи до огледалото, вратата се отваря и — пред мен застава Ролинг. Със сигурност знаех, че предната вечер той беше в Париж. Знам, че ужасно се страхува да лети със самолет. Но щом е тук, значи за него работата е на живот и смърт… Сега разбирам какво е намислил… А тогава просто изпаднах в ярост. Да ме подлъже, да ми устрои капан… Наговорих му дявол знае какво… Той си запуши ушите и излезе.
— Слезе в пушалнята и ме отпрати на яхтата.
— Точно там е работата… Каква глупачка съм! И всичко е заради тези танци, вино, глупости. Да, да, мили приятелю, когато искаш да се бориш — трябва да оставиш глупостите. След две-три минути той се върна. Казвам му: нека се обясним… а той — нахално, както никога не е смеел да ми говори: „Аз нямам какво да се обяснявам, ще седите в тази стая, докато ви освободя.“ Тогава му зашлевих плесница.
— Вие сте истинска жена — възхити се Янсен.
— Ех, мили приятелю, това беше втората глупост. Но какъв страхливец! Изтърпя четири плесници. Стоеше с разтреперани устни. Само се опита да хване ръката ми, но му излезе скъпо. И накрая третата глупост: разревах се.
— О, негодник, негодник!…
— Не бързайте, Янсен. Ролинг има идиосинкразия към сълзите, получава гърчове от тях. Би предпочел още четиридесет плесника. Тогава извика поляка — оня чакаше вън пред вратата. Всичко бяха уговорили. Полякът седна в креслото. Ролинг ми каза: „Като крайна мярка му е наредено да стреля.“ И излезе. Залових се с поляка. След един час предателският план на Ролинг ми беше ясен с всички подробности. Янсен, мили, става дума за моето щастие. Ако вие не помогнете, всичко е загубено… Нека файтонджията да препуска колкото може по-бързо.
Файтонът профуча по кея, безлюден в този утринен час, и спря до гранитните стъпала, където долу върху лъскавочерната вода поскърцваха няколко лодки.
Не след дълго Янсен, носейки на ръце скъпоценната мадам Ламол, тихо се изкачи по хвърления от кърмата щормтрап на палубата на „Аризона“.