Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

102

— Господа, настъпи най-тревожният момент в нашата работа. Аз го очаквах и се бях подготвил, но това, разбира се, не намалява опасността. Ние сме обсадени. Току-що се получи съобщение по радиото: два наши кораба, натоварени с фигурно желязо за крепеж на шахтата, консерви и замразено овнешко, са заграбени от американски крайцер и са обявени за плячка. Това означава, че войната е започнала. Всеки момент трябва да се очаква официалното й обявяване. Една от най-близките ми цели е войната. Но тя започва по-рано, отколкото ми е нужно. На континента много нервничат. Предвиждам техния план: те се страхуват от нас и ще се мъчат да ни уморят от глад. За справка: разполагаме с продоволствие за две седмици, като не се смята живият добитък. През тези четиринадесет дни ние трябва да пробием блокадата и да докараме консерви. Задачата е трудна, но изпълнима. Освен това моите агенти, които са предявили чека на Ролинг, са арестувани. В касата нямаме пари. Триста и петдесет милиона долара са изразходвани до последния цент. След седмица трябва да се изплащат заплатите и ако се разплатим с чекове, работниците ще се разбунтуват и ще спрат хиперболоида. Следователно в продължение на седем дни ние сме длъжни да набавим пари.

Заседанието се провеждаше по здрач в още недовършения кабинет на Гарин. Присъствуваха Чермак, инженер Шефер, Зоя, Шелга и Ролинг. Гарин както винаги в минути на опасност и умствено напрежение разговаряше с подигравателна усмивка, поклащайки се на токове и мушнал ръце в джобовете си. Зоя председателствуваше с чукчето в ръка Чермак, дребен, нервен, с възпалени очи, се покашля и каза:

— Вторият закон на Златния остров гласи: никой не бива да проникне в тайната на конструкцията на хиперболоида. Всеки, който се докосне дори до външния калъф на хиперболоида, подлежи на смъртно наказание.

— Така е — потвърди Гарин, — такъв е законът.

— За успешното завършване на посочените от вас начинания ще се наложи да работят едновременно поне три хиперболоида: един за получаване на пари, друг за разкъсване на блокадата, трети за отбраната на острова. Ще трябва да направите изключение от закона за двама помощници.

Настъпи мълчание. Мъжете се загледаха в дима на пурите. Ролинг съсредоточено миришеше лулата. Зоя обърна глава към Гарин. Той каза:

— Добре. (Лекомислен жест.) Обявете. Изключение от закона се прави за двама души на острова: за мадам Ламол и…

Той се наведе весело през масата и тупна Шелга по рамото:

— На него, на Шелга, като на втори човек поверявам тайната на апарата…

— Сгрешихте, другарю — отвърна Шелга и свали ръката му от рамото си, — отказвам.

— Мотивите?

— Не съм длъжен да ги излагам. Помислете — сам ще се досетите.

— Възлагам ви да унищожите американския флот.

— Приятна работа, не ще и дума. Не мога.

— Защо, дявол да го вземе?

— Как защо? Защото този път е хлъзгав…

— Внимавайте, Шелга…

— Внимавам.

Брадичката на Гарин щръкна, зъбите му блеснаха. Той се сдържа. Тихо попита:

— Намислили сте нещо?

— Моята цел, Пьотър Петрович, е ясна. Аз не крия нищо.

Този кратък разговор се проведе на руски. Никой, освен Зоя не го разбра. Шелга отново се залови да драска спирали върху листа. Тогава Гарин каза:

— И така, за помощник при хиперболоидите назначавам един човек — мадам Ламол. Ако сте съгласна, госпожо, „Аризона“ е готова — сутринта потегляте в океана…

— Какво трябва да правя в океана? — запита Зоя.

— Да ограбвате всички кораби, които срещнете по линията Транспасифик. След една седмица трябва да платим на работниците.