Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (82)

82

Никога не беше се случвало Ролинг да откъсне копче на сакото си. А сега от въртене скъса и трите копчета. Той стоеше посред разкошната каюта, застлана с ширазки килими, облицована със скъпо дърво, и гледаше стенния часовник.

Като скъса копчетата, захвана да гризе ноктите си. Страшно бързо се връщаше в първоначалното си диво състояние. Чул бе извикването на вахтения и отговора на Гарин от лодката. Чак ръцете му се изпотиха от този глас.

Тежката лодка се удари в борда. Моряците в един глас изругаха. Заскърца трапът, затрополиха стъпки. „Дръж, вдигай. По-внимателно… Готово. Къде да ги носим?“ Товареха сандъците с хиперболоидите. После всичко утихна.

Гарин се хвана в капана. Най-после! Ролинг стисна с влажните си студени пръсти носа си и издаде съскащи звуци, закашля. Хората, които го познаваха, твърдяха, че той никога в живота си не се е смял. Не е истина! Ролинг обичаше да се посмее, но без свидетели, насаме след поредния успех, също тъй — беззвучно.

После извика по телефона Янсен:

— Взехте ли го на борда?

— Да.

— Заведете го в долната каюта и го заключете вътре. И действувайте тихо, без шум.

— Слушам — бойко отвърна Янсен. Дори твърде бойко и това не се хареса на Ролинг.

— Ало, Янсен?

— Да.

— След един час яхтата да бъде в открито море.

— Слушам.

На палубата се разшетаха. Затрополя котвената верига. От външната страна на илюминаторите заструи зеленикава вода. Брегът започна да остава назад. В каютата нахлу влажен вятър. И радостното чувство от скоростта се разля по целия строен корпус на „Аризона“.

Естествено, Ролинг разбираше, че извършва голяма глупост. Но вече го нямаше предишният Ролинг, хладнокръвният играч, несъкрушимият бик, постоянният посетител на неделните проповеди. Сега той постъпваше по един или по друг начин не защото това бе изгодно, а защото мъката от безсънните нощи, омразата към Гарин, ревността търсеха изход: да премахне Гарин и да си възвърне Зоя.

Дори невероятният успех — разрушаването на заводите на анилиновата компания — мина като насън. Ролинг дори не се заинтересува колко стотин милиона точно са му наброили на двадесет и девети борсите в целия свят.

Този ден той чакаше Гарин в Париж, както се бяха уговорили. Гарин не дойде. Ролинг предвиждаше това и на тридесети се понесе към Неапол с аероплан.

Сега Зоя беше отстранена от играта. Между него и Гарин нямаше никого. Разправата бе обмислена до най-малките подробности. Ролинг запали пура. Нарочно протакаше. Излезе от каютата в коридора. Отвори вратата към долната палуба — там бяха сандъците с апаратите. Двама моряци, които бяха седнали върху тях, скочиха. Той ги отпрати в кубрика.

Затвори вратата към долната палуба и тръгна бавно към противоположната врата, към радиостанцията. Когато хвана дръжката на вратата, забеляза, че пепелта на пурата бе изпаднала. Ролинг се усмихна самодоволно, мислите му бяха ясни, отдавна не бе изпитвал такова удовлетворение.

Разтвори широко вратата. В радиостанцията, осветена от кристалния абажур на тавана, седяха, вперили очи във влезлия, Зоя, Гарин и Шелга. Ролинг направи крачка назад в коридора. Той се задушаваше, сякаш бяха разбъркали за миг мозъка му с лъжичка. Носът му се изпоти. И което беше вече съвсем отвратително, усмихна се жалко и глупаво, досущ като чиновник, уличен в изтриване на цифри в счетоводната книга (имаше с него такъв случай преди около двадесет и пет години).

— Добър ден, Ролинг — каза Гарин, ставайки, — ето ме и мен, приятелю.