Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

67

В осем часа сутринта Волф и Хлинов пиеха мляко на дървената веранда на ресторант „При скелета“. Нощните претърсвания излязоха безуспешни. През тези дни и двамата така добре се опознаха, че просто четяха мислите си. Хлинов, по-впечатлителен и по-малко склонен да се доверява, на няколко пъти започваше да разглежда целия ход на събитията, които доведоха него и Волф от Париж в тези на пръв поглед безопасни места. На какво се базираше това убеждение? На няколкото реда от вестниците.

— Дали няма да останем на сухо, Волф?

А Волф отговаряше:

— Човешкият ум е ограничен. Но за работата е по-разумно да разчиташ на него, отколкото да се съмняваш. Освен това, ако не намерим нищо и дяволското начинание на Гарин се окаже наша измислица, толкова по-добре, слава богу. Изпълнили сме си дълга.

Келнерът донесе пържени яйца и две чаши бира. Показа се собственикът, червендалест шишко.

— Добро утро, господа! — И като дишаше тежко поради задуха, загрижено изчака гостите да уталожат апетита си. После посочи с ръка долината, синкава и бляскава още от влагата: — Двайсет години наблюдавам… Работата отива към лошо — аз ви го казвам, скъпи господа… Свидетел съм на мобилизацията. Ей по този път вървяха войските. Това бяха чудесни германски колони. (Собственикът изхвърли като пружина над главата си дебелия си показалец.) Това бяха зигфриди — същите, за които писа Тацит: силни, всяващи ужас, с шлемове с крилца. Обер, още две чаши бира за господата… В четиринайсета година зигфридите тръгнаха да покоряват вселената. Липсваха им само щитове — вие помните стария немски обичай: да надават войнствени викове, слагайки щита до устата си, за да звучи гласът по-страшно. Да, видях кавалеристките задници, залепнали за конете… Какво се случи, искам да попитам? Или се отучихме да умираме в кървав бой? Видях как войските минаха обратно. Кавалеристите бяха все така плътно залепнали на конете, дявол да ги вземе… Германците не бяха разбити на полесражението. Бяха пронизани с мечове в леглата, до огнището им…

Собственикът огледа с изскочили очи гостите, обърна се към развалините, лицето му стана тухленочервено. Извади бавно от джоба си тесте картички и ги тупна с длан:

— Вие сте били в града, ще ви попитам: видяхте ли поне един немец, който да е по-висок от пет и половина фута? А когато тези пролетарии се връщат от заводите, чули ли сте поне един немец да има смелостта да каже високо: „Дойчланд“? Но виж на чаша бира тези пролетарии си дерат гърлата за социализма.

Собственикът хвърли ловко на масата тестето картички, които се пръснаха като ветрило… Това бяха изображения на скелета — просто на скелета и на германец с крилца на шлема, на скелета и на воин от четиринадесета година в пълно въоръжение.

— Двайсет и пет пфенига парчето, две марки и петдесет пфенига за една дузина — каза той с презрителна гордост, — по-евтино никой няма да ви ги продаде, чудесна изработка отпреди войната — цветна фотография, в очите е сложен варак, това създава незабравимо впечатление… И мислите ли, че тези страхливци, буржоата, тези пет и половина футови пролетарии купуват моите картички? Пфу… Поставят ми въпроса да съм фотографирал Карл Либкнехт до скелета…

После отново стана тъмночервен и неочаквано се разсмя високо:

— Ще има да чакат!… Обер, сложете в наши оригинални пликове по една дузина картички за господата… Да, да, налага се да се измъквам от трудното положение… Ще ви покажа моя патент… Странноприемницата „При скелета“ ще продава стотици от тях… Аз съм винаги в крак с нашето време и не отстъпвам от принципите си.

Собственикът излезе и веднага се върна със сандъче, което имаше форма на кутия за цигари. На капака му беше пирографиран същият скелет.

— Искате ли да опитате? Работи не по-лошо, отколкото с катодни лампи. — Той нагласи бързо кабела и слушалките, включи радиоприемника в контакта, поставен под масата. — Струва три марки и седемдесет и пет пфенига, без слушалките, разбира се. — Подаде слушалките на Хлинов. — Може да се слуша Берлин, Хамбург, Париж, ако това ви достави удоволствие. Ще ви свържа с кьолнската катедрала, сега там има литургия, ще чуете органа, колосално нещо… А, какво става? Да не би пак да пречи проклетият Щуфер? А?

— Кой пречи? — запита Волф, навеждайки се към апарата.

— Разореният фабрикант на пишещи машини Щуфер, пияница и побъркан… Преди две години инсталира във вилата си радиостанция. После се разори. А ето на, станцията пак заработи наскоро…

Очите на Хлинов странно заблестяха, той остави слушалката.

— Волф, плащайте и да вървим.

Когато след няколко минути, отървали се от разговорливия собственик, излязоха извън портичката на ресторанта, Хлинов стисна с всичка сила ръката на Волф:

— Чух добре, познах гласа на Гарин…