Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

47

Хлинов сложи ръка върху разгънатия вестник „Л’Ентранзижан“.

— Професоре, тази снимка тук ми напомня разговора в аероплана, когато пътувах за Берлин. Задачата да се доберем до разпадащите се елементи на земния център не е вече така невероятна.

— Каква връзка има това с нарязаните французи? — запита професорът, като палеше нова пура.

— Убийството във Вил Давре е извършено с топлинен лъч.

При тези думи Волф се премести по-близо до масата, студеното му лице беше нащрек.

— Ах, пак тези лъчи — професорът се намръщи като от нещо кисело, — глупост, блъф, лъжлив слух, пуснат от английското военно министерство.

— Апаратът е построен от руснак, познавам този човек — отговори Хлинов, — той е талантлив изобретател и голям престъпник.

Хлинов разказа всичко, което знаеше за инженер Гарин: за работата му в Политехническия институт, за престъплението на Крестовския остров, за странните неща, намерени в избата на вилата, за извикването на Шелга в Париж и за това, че сега, изглежда, се води бесен лов за апарата на Гарин.

— Доказателството е налице — Хлинов посочи фотографията, — това е работа на Гарин.

Волф разглеждаше навъсен снимките. Професорът промърмори разсеяно:

— Вие предполагате, че с помощта на топлинни лъчи може да се пробие земята? Макар че… при трихилядна температура се топи и глината, и графитът. Много, много интересно… А не може ли да се телеграфира на този Гарин? Хм… Ако се обедини сондирането с изкуствено охлаждане и се поставят електрически елеватори за изтребване на минералите, може да се стигне доста дълбоко… Приятелю мой, страшно ме заинтересувахте…

За разлика от друг път професорът се разхождаше по верандата, димеше с пурата и кроеше планове, един от друг по-изумителни.