Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

113

Впечатлението, което направи в Америка и в Европа гибелта на тихоокеанската ескадра, бе ужасно, нечувано. Северноамериканските съединени щати получиха удар, проехтял по цялата земя. Правителствата на Германия, Франция, Англия, Италия неочаквано с болезнена нервност се оживиха; мина им през ума — ами ако изведнъж тази година (а може и завинаги) се окаже ненужно да се плащат проценти на набъбналата от злато Америка? „Колосът имал глинени крака — пишеха във вестниците, — не е толкова лесно да се завладее светът.“

Освен това съобщенията за пиратските нападения на „Аризона“ причиниха прекъсване на морската търговия. Корабособствениците отказваха да вземат товари, капитаните се страхуваха да пътуват през океана, застрахователните дружества повишаваха цените, в банковите преводи настъпи хаос, масово се протестираха полици, няколко търговски къщи фалираха, Япония побърза да пробута на колониалните американски пазари свои евтини некачествени стоки.

Злощастната морска битка струваше на Америка много пари. Пострада престижът или, както го наричаха, „националната гордост“. Индустриалците искаха мобилизация на целия морски и въздушен флот — война до победоносен край, каквото и да им струва това. Американските вестници заплашваха, че „няма да махнат траура“ (заглавията на вестниците бяха оградени с траурна рамка — това правеше впечатление на мнозина, макар типографски да не струваше скъпо), докато Пиер Гари не бъде докаран в желязна клетка в Ню Йорк и екзекутиран на електрически стол. В градовете, сред еснафските среди се носеха страхотни слухове за агентите на Гарин, които уж били снабдени с джобни апарати за инфрачервени лъчи. Имаше случаи на побоища, нанасяни на неизвестни личности, и на внезапна паника по улиците, в кината, в ресторантите. Вашингтонското правителство говореше гръмки думи, а всъщност проявяваше страшна обърканост. Единственият кораб от цялата ескадра, успял да се спаси от гибел край Златния остров, докладва пред военния министър за боя — подробностите бяха толкова ужасяващи, че се побояха да ги публикуват. Седемнадесетдюймовите оръдия бяха безсилни срещу светлинната кула на Острова на негодниците.

Всички тези неприятности накараха правителството на Съединените щати да свика във Вашингтон конференция. Нейният лозунг беше: „Всички хора са деца на един бог, да помислим за мирното процъфтяване на човечеството.“

Когато бе обявен денят на конференцията, редакциите на вестниците, радиостанциите в цял свят получиха съобщение, че инженер Гарин ще присъствува лично при откриването.