Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (103)

103

В двадесет и три часа от флагманския линеен кораб на ескадрилата на североамериканския флот бе забелязано огромно тяло над съзвездието Южен кръст.

Синкавите лъчи на прожекторите, напомнящи опашки на комети, които шареха по звездното небе, се замятаха нагоре-надолу и опряха в огромното тяло. То засвети. Стотици далекогледи различиха метален кош, прозрачните кръгове на витлата и на борда на дирижабъла — буквите П и Г.

Защракаха светлинните сигнали на корабите. От флагманския кораб излетяха четири хидроплана и с рев започнаха рязко да се издигат към звездите. Увеличавайки скоростта, ескадрата се движеше в килватерна колона.

Шумът от самолетите ставаше все по-тих, все по-слаб. И изведнъж въздушният кораб, към който те се насочиха, изчезна от погледа. Много далекогледи бяха старателно избърсани с носни кърпи. Корабът бе изчезнал в нощното небе, колкото и да го търсеха прожекторите.

Но ето че се чу слабо тракане на картечница: напипаха го. Тракането спря. Преобръщайки се, в небето полетя отвесно надолу светеща мушица. Тези, които наблюдаваха с далекогледи, ахнаха — падаше хидроплан и се сгромоляса в черните вълни. Какво стана?

И отново — та-та-та-та, затракаха картечници в небето, тракането им пак така прекъсна — един след друг трите самолета прелетяха през лъчите на прожектора, преобръщайки се, попаднаха в свредел и се бухнаха в океана. Заиграха светлинните сигнали от флагманския кораб. До самия хоризонт замигаха светлини: какво стана?

После всички видяха съвсем близко носещ се срещу вятъра, напреко на килватера, черен накъсан облак. Това бе въздушният кораб, който се спускаше надолу, обвит в димна завеса. На флагмана дадоха сигнал: „Пази се, газ. Пази се, газ.“ Ревнаха зенитните оръдия. И в същия миг на палубата, на мостика, върху бронебойните кули паднаха и избухнаха газови бомби.

Пръв загина адмиралът, двадесет и осем годишен красавец, който от гордост не бе сложил маска: хвана се за гърлото и се просна по гръб с подпухнало, посиняло лице. За няколко секунди бяха отровени всички, които се намираха на палубата — противогазовите маски се оказаха неефикасни. Флагманският кораб бе атакуван с непознат газ.

Командуването пое вицеадмиралът. Крайцерите легнаха на десен халс и откриха зенитен огън. Три мълнии, изтръгнали се от оръдията, окървавиха океана. Три рояка стоманени дяволи, свистящи с малките си главички, се понесоха бог знае къде и се пръснаха, озарявайки звездното небе.

След залповете от крайцерите излетяха шест хидроплана — всички екипажи бяха с маски. Явно, първите четири машини загинаха, защото бяха попаднали в отровната димна завеса на въздушния кораб. Сега ставаше въпрос за честта на американския флот. Светлините на корабите угаснаха. Останаха само звездите. В тъмнината се чуваше как вълните се разбиваха в стоманените бордове, а във висините пееха самолети.

Най-после!… Та-та-та-та — от сребристата мъгла на Млечния път се дочу тракане на картечници… После — сякаш някой отваряше бутилки. Започнала бе атака е гранати. В зенита с кафеникавочерна светлина засвети виещо се на кълба облаче: от него се изниза, наклонила надолу тъпия си нос, металната пура. В горния й край играеха огнени езичета. Тя стремително се носеше надолу, оставяйки подире си светеща опашка и обхваната цялата от пламъци, падна отвъд хоризонта.

След половин час един от хидропланите съобщи, че се е спуснал ниско край горящия дирижабъл и разстрелял с картечницата всичко живо, останало в него и наоколо му.

Тази победа излезе скъпо на американската ескадра: загинаха четири самолета заедно с екипажите. Отровени бяха двадесет и осем офицери, в това число и адмиралът на ескадрата, и сто тридесет и двама матроси. Най-оскърбителното при тези загуби беше, че великолепните линейни крайцери с могъща артилерия се оказаха в положението на безкрилите пингвини: противникът ги сразяваше отгоре както си искаше с някакъв непознат газ. Необходимо бе да им отвърнат, да покажат истинската мощ на морската артилерия.

В такъв дух още същата вечер контраадмиралът изпрати във Вашингтон донесение за всички произшествия в морския бой. Той настояваше да се бомбардира Островът на негодниците.

Отговорът на морския министър пристигна след едно денонощие: да се отправят към въпросния остров и да го изравнят с вълните на океана.