Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (31)

31

С черна копринена блузка, каквито носят мидинетките, с къса пола, напудрена, с начернени мигли, Зоя Монроз скочи от автобуса до порт Сен Дени, претича шумната улица и влезе в огромното, излизащо на две улици кафене „Глобус“ — убежище на всевъзможни певци и певици от Монмартър, на посредствени актьори и актриси, на крадци, проститутки и анархистично настроени млади хора от онези, които с десет су в джоба тичат по булевардите, облизвайки пресъхналите си от възбуда устни, жадуващи за жени, обувки, копринено бельо и всичко на света…

Зоя Монроз намери свободна масичка. Запали цигара, кръстоса крак върху крак. Моментално край нея мина един с венерически колене — промърмори хрипливо: „Защо си такава сърдита, малката?“ Тя извърна глава. Друг един, срещу нейната масичка, се изплези. Още един се засили уж по погрешка: „Сладурче, най-после…“ Зоя го отряза, прати го по дяволите.

Изглежда, тук тя беше добра стръв, макар че се бе погрижила да изглежда като уличница. В кафене „Глобус“ имаха нюх към жените. Тя поръча на гарсона да донесе литър червено и седна пред напълнената чаша, подпряла страните си с ръце. „Не е хубаво, детето ми, почваш да се пропиваш“ — каза едно старче актьор, минавайки край нея, като я потупа по гърба. Беше изпушила вече три цигари. Най-после, без да бърза, влезе онзи, когото тя очакваше — мрачен, набит човек, с ниско, обрасло с коса чело и студени очи. Мустаците му бяха позасукани нагоре, пъстрата якичка се бе врязала в пълния врат. Беше облечен отлично — без излишен лукс. Седна. Кимна за поздрав на Зоя. Огледа се наоколо и някои и други наведоха очи. Това беше Гастон Патешкия нос, в миналото — крадец, после бандит от шайката на прочутия Боно. По време на войната стигна до чин подофицер, а след демобилизацията премина на спокойна работа на сутеньор от голям мащаб.

Сега служеше при доста известната Сузана Бурж. Но тя прецъфтяваше. Слизаше на стъпалото, което Зоя Монроз отдавна бе прекрачила. Гастон Патешкия нос казваше:

— Сузана има добър материал, но никога не ще може да го използува. Сузана не чувствува съвременността. Голямо чудо — дантелени кюлоти и сутрешна вана с мляко. Отживяло — за провинциалните пожарникари. Не, кълна се в иприта, който ми изгори гърба при къщата на салджията на Изер — ако съвременната проститутка иска да бъде шикозна, трябва да сложи в спалнята си радиоапарат, да учи бокс, да стане остра като бодлива тел, тренирана като осемнайсетгодишно момче, да може да ходи на ръце и да скача от двайсет метра във водата. Тя трябва да посещава събранията на фашистите, да разговаря за отровните газове и да сменя любовниците си всяка седмица, за да не свикват на свинщина. А моята само да я видите, лежи във ваната с мляко като норвежка сьомга и мечтае за селскостопанска ферма от четири хектара. Простачка глупава.

Към Зоя Монроз той се отнасяше с извънредно голямо уважение. Когато я срещаше в нощните ресторанти, почтително я канеше да потанцуват и й целуваше ръка, с което удостояваше една-единствена жена в Париж. Зоя едва поздравяваше доста известната Сузана Бурж, но с Гастон поддържаше дружба и от време на време той изпълняваше най-деликатните й поръчки.

Днес тя бе извикала спешно Гастон в кафене „Глобус“ и дойде в прелъстителен вид на улична мидинетка. Гастон само стисна челюсти, държеше се както трябва.

Докато си пийваше от киселичкото вино и примижаваше от дима на лулата, той слушаше мрачно какво му говори Зоя. Щом свърши, тя изпука с пръсти. Гастон каза:

— Но това е опасно.

— Гастон, ако успеете, вие ще бъдете осигурен завинаги.

— За никакви пари, госпожо, сега не се наемам нито да очистя, нито да ограбя някого: не са ония времена. Сега апашите предпочитат да служат в полицията, а професионалните крадци — да издават вестници и да се занимават с политика. Убиват и грабят само новаците, провинциалистите и малчуганите, които са пипнали венерическа болест. И веднага се записват в полицията. Какво да се прави — зрелите хора трябва да си останат в спокойни пристанища. Ако искате да ме наемете за пари — ще ви откажа. Друго е да го направя за вас. Тогава бих могъл да рискувам да си строша главата.

Зоя пусна дим от ъгълчето на яркочервените си устни, усмихна се нежно и сложи красивата си ръка върху ръкава на Патешкия нос.

— Мисля, че ние с вас ще се споразумеем.

Ноздрите на Гастон трепнаха, мустаците се размърдаха. Той прикри със синкавите си клепачи непоносимия блясък на изпъкналите си очи.

— Искате да кажете, че бих могъл вече да освободя Сузана от моите услуги?

— Да, Гастон.

— Моите мустаци ще ухаят на вашата кожа?

— Мисля, че и това ще дойде, Гастон.

— Добре. — Той се облегна. — Добре. Всичко ще бъде така, както искате.