Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

2

Пред входа на хотела безшумно спря ролс-ройс — дълга кола с каросерия от махагон. Портиерът се спусна към въртящата се врата и верижката му тихо иззвънтя.

Пръв влезе жълтеникаво блед човек, нисък, с късо подстригана черна брадичка, с издути ноздри на месестия нос. Носеше възшироко дълго палто и бомбе, нахлупено до веждите.

Спря се, изчаквайки с досада спътницата си, която разговаряше с младежа, изскочил внезапно пред автомобила иззад колоната пред входа. Тя му кимна и мина през въртящата се врата. Това беше прочутата Зоя Монроз, една от най-елегантните жени в Париж. Беше с бял вълнен костюм, обшит по ръкавите — от китката до лакътя — с дълги черни повесма от маймунска козина. Малката й филцова шапчица бе изработена от прословутия Коло. Движенията й бяха уверени и небрежни. Тя — красива, слабичка, висока, с дълга шия, неголяма уста, леко вирнат нос. Синкавосивите й очи изглеждаха студени и страстни.

— Ще обядваме ли, Ролинг? — запита тя човека с бомбето.

— Не. Ще разговарям с него преди обяда.

Зоя Монроз се усмихна, сякаш снизходително извиняваше резкия тон на отговора. В това време през вратата се шмугна младежът, който бе разговарял със Зоя до автомобила. Беше с разкопчано износено палто, с бастун и мека шапка в ръката. Развълнуваното му лице — осеяно с лунички. Редките остри мустачки — като залепени. Той, види се, имаше намерение да се ръкува, но Ролинг, без да изважда ръце от джобовете, каза още по-рязко:

— Закъсняхте с четвърт час, Семьонов.

— Позабавиха ме… По нашата работа… Много се извинявам… Всичко е уредено… Те са съгласни… Утре могат да заминат за Варшава…

— Ако крещите така, че да ви чува целият хотел, ще ви изхвърлят — каза Ролинг, вперил в него въз мътните си очи, необещаващи нищо хубаво.

— Извинете — ще говоря тихичко… Във Варшава всичко е вече подготвено: паспорти, дрехи, оръжие и така нататък. През първите дни на април ще минат границата…

— Сега ние с госпожица Монроз ще обядваме — каза Ролинг, — вие ще идете при тези господа и ще им предадете, че искам да ги видя днес след четири часа. Предупредете ги, че ако смятат да ме разиграват — ще ги предам на полицията…

Този разговор се водеше в началото на май 192… година.