Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

21

Тъклински час по час се кланяше, поглаждаше увисналите си мустаци, поглеждаше Зоя Монроз с влажни очи и се хранеше със сдържана лакомия. Ролинг седеше навъсен с гръб към прозореца. Семьонов дърдореше фамилиарно. Зоя изглеждаше спокойна, усмихваше се очарователно, с очи показваше на метрдотела по-често да долива чашите на гостите. Когато донесоха шампанското, тя помоли Тъклински да започне своя разказ.

Той издърпа салфетката от врата си.

— Ние не щадяхме живота си за пан Ролинг. Прехвърлихме се през съветската граница при Сестрорецки.

— Кои са тези — ние? — запита Ролинг.

— Аз и, щом панът желае да научи, моят помощник, един руснак от Варшава, офицер от армията на Балахович… Много жесток човек… Да бъде проклет дано, както и всички руснаци, дявол ги взел. Той повече ми навреди, вместо да помогне. Моята задача беше да проследя къде провежда опитите си Гарин. Аз бях в разрушената къща, пани и панът знаят сигурно, че в тази къща проклетият негодник за малко не ме сряза на две със своя апарат. Там, в мазето, намерих плоското стоманено парче — пани Зоя го получи от мен и се е убедила в моето старание. Гарин смени мястото на опитите. Дни и нощи наред не спах, за да оправдая доверието на пани Зоя и пан Ролинг. Простудих си дробовете в блатата на Крестовски, но постигнах целта. Проследих Гарин. На двадесет и седми април през нощта аз и помощникът ми успяхме да се вмъкнем във вилата му, завързахме Гарин за железния креват и направихме най-щателен обиск… Нищо… Просто да се побъркаш — нито следа от апарата… Но аз знаех, че той го крие във вилата… Тогава моят помощник се отнесе малко рязко с Гарин… Пани и панът ще разберат нашата тревога… Не казвам, че сме постъпили според указанията на пан Ролинг… Не, моят помощник доста се нервира…

Ролинг гледаше в чинията си. Дългата ръка на Зоя Монроз, опряна върху масата, движеше бързо пръстите, блестеше с лакираните нокти, с брилянтите, с изумрудите и сапфирите на пръстените. Като гледаше тази скъпоценна ръка, Тъклински се въодушеви.

— Пани и панът вече знаят как след един ден срещнах Гарин в пощата. Богородичке мила, кой няма да се уплаши, като се сблъска лице с лице с жив покойник. А отгоре на всичко и милицията ме погна. Бяхме станали жертва на измама, проклетият Гарин ни беше пробутал друг на свое място. Реших отново да претърся вилата: сигурно имаше мазе. Същата нощ отидох там сам, приспах пазача. Влязох през прозореца… Само пан Ролинг да не ме разбере неправилно… Когато Тъклински жертвува живота си, той го жертвува за идеята… Нищо не ми струваше да скоча обратно през прозореца, когато чух такъв тропот и трясък, че на всеки би му настръхнала косата… Да, пан Ролинг, в тази минута разбрах, че сам господ ви е ръководил, когато ме изпратихте да отмъкна от руснаците страшното оръжие, което те могат да насочат срещу целия цивилизован свят. Тази минута беше историческа, пани Зоя, кълна се в дворянската си чест. Хвърлих се като звяр към кухнята, откъдето идваше шумът. Видях Гарин — трупаше край стената маси, чували и сандъци. Щом ме видя, грабна коженото куфарче, което добре познавах, там обикновено държеше модела на апарата, и изтича в съседната стая. Извадих револвера и хукнах след него. Той вече отваряше прозореца с намерение да скочи навън. Стрелях, а той с куфара в едната ръка, с револвер в другата изтича в дъното на стаята, прикри се е кревата и започна да стреля. Това беше истински дуел, пани Зоя. Куршум проби фуражката ми. Неочаквано той закри устата и носа си с някакъв парцал, насочи към мен метална тръбичка — раздаде се изстрел, не по-силен от гръм на шампанско, и в същата секунда хиляди мънички нокти се забиха в носа, в гърлото, в гърдите ми и почнаха да ме разкъсват, очите ми взеха да сълзят от нетърпима болка, започнах да кихам, да кашлям, вътрешностите ми се преобръщаха и извинете, пани Зоя, започна такова повръщане, че се строполих на пода.

— Дифенилфлуорарсин, смесен с фосген, по петдесет процента от всеки — позната работа, ние сега въоръжаваме полицията с такива гранатки — каза Ролинг.

— Така е… Панът право казва — това беше гранатка с газ… За щастие течението бързо го разпръсна. Дойдох на себе си и полужив се прибрах вкъщи. Бях отровен, съсипан, агентите ме търсеха из града, оставаше ми само да избягам от Ленинград, което и направих с огромни опасности и трудности.

Тъклински разтвори ръце и наведе глава, примирявайки се. Зоя запита:

— Сигурен ли сте, че Гарин също е избягал от Русия?

— Той трябваше да се укрие. След тази история така или иначе щеше да се наложи да дава обяснение на криминалната милиция.

— Но защо е избрал точно Париж?

— Необходими му са въглищни пирамидки. Без тях апаратът му е все едно незаредено оръжие. Гарин е физик. Нищо не разбира от химия. По негова поръчка над тези пирамидки работих аз, впоследствие онзи, който заплати с живота си на о-в Крестовски. Но Гарин си има още един съдружник тук, в Париж — тъкмо на него изпрати телеграма на булевард Батиньол. Гарин пристигна тук, за да следи опитите над пирамидките.

— Какви сведения сте събрали за сътрудника на инженер Гарин? — запита Ролинг.

— Той живее в един доста лош хотел на булевард Батиньол — вчера бяхме там, портиерът ни каза едно друго — отговори Семьонов. — Този човек се прибира в стаята си само да нощува. Няма никакъв багаж. От хотела излиза, облечен с дочена манта, каквито в Париж носят медиците, лаборантите и студентите химици. Изглежда, работи там някъде наблизо.

— Външност? Дявол да ви вземе, какво ме интересува дочената му манта! Портиерът описа ли ви външността му? — кресна Ролинг.

Семьонов и Тъклински се спогледаха. Полякът притисна ръка до сърцето си.

— Ако панът желае, още днес ще съберем сведения за външността на този господин.

Ролинг дълго мълча, веждите му бяха смръщени.

— Какви основания имате да твърдите, че този, който сте видели вчера в кафенето на Батиньол, и човекът, избягал в метрото на площад Етоал, са едно и също лице, а именно инженер Гарин? Веднъж в Ленинград вече се излъгахте? Е?

Полякът и Семьонов отново се спогледаха. Тъклински се усмихна крайно деликатно:

— Пан Ролинг иска да каже, че Гарин има двойник във всеки град…

Ролинг упорито тръсна глава. Загърнала раменете си с хермелинова кожа, Зоя Монроз гледаше равнодушно през прозореца.

Семьонов каза:

— Тъклински познава Гарин много добре, невъзможно е да сгреши. Сега е важно да се изясни друго, Ролинг. Предоставяте ли само на нас да свършим тази работа — в едно прекрасно утро да домъкнем на булевард Малзерб апаратът и чертежите, или ще действувате заедно с нас?

— В никакъв случай! — неочаквано се обади Зоя, все още загледана в прозореца. — Мистър Ролинг много се интересува от опитите на инженер Гарин, мистър Ролинг много желае да придобие право на собственост върху това изобретение, мистър Ролинг винаги работи в рамките на строга законност; ако мистър Ролинг бе повярвал поне на една дума от това, което разказа сега Тъклински, тогава, разбира се, незабавно щеше да позвъни на полицейския комисар, за да предаде в ръцете на властта този негодник и престъпник. Но тъй като мистър Ролинг отлично разбира, че Тъклински е измислил цялата тази история с цел да измъкне колкото е възможно повече пари, той милостиво ви позволява и по-нататък да му оказвате незначителни услуги.

За първи път по време на закуската Ролинг се усмихна, извади от джоба на жилетката златна клечка за зъби и я пъхна между зъбите си. По големите плешивини на почервенялото чело на Тъклински изби пот, бузите му увиснаха. Ролинг каза:

— Задачата ви е да ми дадете точни и подробни сведения по точките, които ще ви бъдат съобщени днес в три часа на булевард Малзерб. От вас се иска да работите като прилични детективи — само толкова. Нито една крачка, нито една дума без мое нареждане.