Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (60)

10

Леко надвесена над тялото на Артур, механистката докосна рамото му:

— Стани… стани…

Кей не разбираше откъде се е взело това странно вцепенение. Но продължаваше да стои, гледайки Мухаммади.

— Хайде, престани — нежно изрече Маржан. — Сам си си виновен. Престани да се преструваш!

Лицето на Артур беше бяло като тебешир. Той започваше своя танц със смъртта.

Кей се наведе. Механистката все пак успя да реагира на движението, но вече беше прекалено късно. Усилени от моторите, пръстите на Кей се сключиха около ръката й, малко под амбразурата на лазера.

Сияещата бяла игла избухна във въздуха. Дач започва бавно да извива ръката. Това не беше лесно дори с помощта на силовата броня — тялото на механистката не й отстъпваше кой знае колко по здравина. Лъчът трепна, шибайки пулта със съскане. Пилотите паднаха на пода, с изключение на един — или най-безразсъдният, или най-дисциплинираният, — който продължаваше да въвежда командите за намаляване на скоростта.

Лазерът прекъсна работата му.

Разнесе се хрущене. Китката на механистката се счупи и увисна на шнур от разноцветни проводници и набраздените тръби на задвижващите механизми. Маржан закрещя — след „глътката“ вино чувствителността й към болката си оставаше на човешко равнище. Лазерният лъч изчезна.

Кей отблъсна механистката и хвърли бегъл поглед към пултовете. Останалите живи пилоти се търкаляха по пода, прикрили с ръце главите си.

— Намалявайте скоростта! — изкрещя Кей, хвърляйки се към Мухаммади.

Маржан вече се бе изправила срещу него. Ударът й, нанесен с цяла ръка, накара бронята да се разтърси звучно и да хлътне леко навътре.

Дач хвана механистката за гърлото и застина, държейки я на разстояние една протегната ръка.

Още два ритника. Засега бронята се държеше.

Кей започна да стиска с пръсти.

— Няма да успееш — ясно изрече Маржан. Трахеята й беше защитена прекалено надеждно, за да успее стоманената хватка да я лиши от способност да говори. Пръстите на Кей скърцаха, плъзгайки се по металните пръстени на шията.

Той удари със свободната си ръка механистката в лицето. После още веднъж. И пак. Сребърната маска се смачка, кристалните лещи се пръснаха на парчета.

— Върви по дяволите — каза Кей.

— Ти самият си дявол.

— Аз съм просто никой.

С поредния удар на Кей главата на механистката се отметна неестествено назад. Маржан започна да вие и се напрегна в мъчителен опит да се изскубне.

Стараейки се да не забелязва мигащата до самото му лице светлинка, сигнализираща, че енергията на бронята е на привършване, Кей продължаваше да натиска.

Чу се отвратителен звук. Плътта не издържа. Гръбначният стълб се счупи и тялото на Мухаммади омекна. Дач го пусна. Живата статуя се строполи.

С движение на брадичката си Кей форсира двигателя, изстисквайки последните капки енергия от акумулатора на бронята.

— Това е за Арти — каза той, спускайки своя окован в метал крак върху лицето на Мухаммади.

Сплесканите тъкани промляснаха. Електрическите вериги се затвориха с тънко свистене. Тялото на механистката остана да лежи, леко потрепвайки в последни електронни конвулсии. Сплесканото сребро на лицето безучастно отразяваше светлината.

Кей се обърна към Томи, който стоеше на колене до Артур. И срещна погледа на навигатора. Той дори не се опитваше да се добере до бластера. Държеше се с едната ръка за тила и не сваляше другата от клавиатурата.

— Не успяваме — каза той. — Режимите са нарушени. Седем минути до излизането в реалния Космос… със субсветлинна скорост.

Лемак се изправи, без да откъсва поглед от дисплея. Това бе всичко. Нямаше да успеят.

Предстоеше им малко пътешествие в бъдещето. Някой зад гърба му се разсмя безумно. Лемак не се обърна. Изведнъж бе обхванат от спокойствие, от ледено безразличие. Когато Кей уби механистката, адмиралът само кимна.

Браво…

Всеки момент в командната зала щеше да влети Шегал и Дач щеше да го сполети съдбата на Мухаммади. Какво пък, последният спектакъл обещаваше да бъде интересен.

Наведен над екрана, Лемак гледаше Кей, който внимателно вдигна Артур.

— Благодаря — каза Кей.

В погледа на Артур още имаше живот — някъде дълбоко под прииждащата тъма.

— Стимулаторът… — прошепна той.

Кей не се поколеба. Щом бронята не бе въвела лекарството самостоятелно, значи то би могло само да навреди. Но Артур имаше право на този последен изблик на сили, дори и това да означаваше съкращаване на живота му с някоя минута.

Дач включи ръчно медицинския блок на бронята.

— Излезте — изрече Артур не особено разбираемо. — Излезте от кораба.

На Кей му се стори, че юношата бълнува. Вероятно тази мисъл се отрази и върху лицето му.

— Това е хипера… тук законите са други. — Артур отчаяно се опитваше да им обясни нещо. — Ако излезете извън полето на кораба… ще изгубите инерционния момент. Ще бъдете изхвърлени… в реалния Космос… с нулево движение спрямо точката на излизането… Като совалката… помниш ли, при Догар…

Кей не осъзна веднага, че това не е бълнуване. Артур Къртис имаше план за бягство.

Само че самият той нямаше да успее да се възползва от него.

— Ще има шанс… — устните на Артур посиняваха, но гласът му стана по-твърд. Стимулаторът действаше. — Не бой се, ако си прав, ще има шанс.

— Не можем да те вземем. — Кей докосна внимателно пробитата броня. Металната ръкавица се обагри с кървави мехурчета.

— Имам аТан, забрави ли? — Артур дори се опита да се усмихне. — Още веднъж… каква разлика… Доубий ме…

— Не. Почакай, ще опитам да запуша бронята.

— Спасяваш… труп… — необикновено ясно и високо изрече Артур. — Това е само обвивка… няма защо да я взимаш със себе си.

— Няма да стрелям в теб.

— Дач, моля те. Важно е да умра… в настоящето.

— Ще успееш и сам — строго отвърна Кей. — Няма да те убивам.

— Дач…

— Прекалено си свикнал с болката… със смъртта… — поправи се Кей, отпускайки грижливо и нежно Артур на пода. — Прекалено силно си я обикнал. Аз няма да се превърна в твоята смърт.

Той не се обърна повече към Артур.

Изстрелът на Шегал разтопи дъното на асансьора със същия успех, с който лазерът на Маржан бе отворила тавана му.

Обсипан с пръски изстиващ метал, той се стовари в командната зала. Първото, което видя, бяха труповете. Охранителите, убити от Артур, механистката, един от пилотите, разкъсан почти на две равни части, и самият Къртис-младши. Мъртъв или умиращ… отишъл си или отиващ си чрез аТан… какво значение имаше?

Живите не бяха много по-приказливи от мъртвите.

— Къде са?! — изкрещя Шегал. Офицерът зад навигационния пулт кимна.

Клинч-командорът се обърна към вратата на аварийния шлюз.

Не му трябваше много време, за да разбере какъв път за бягство е избрал Дач.

Предоставяйки на десантчиците и пилотите възможността сами да направят избор, той се хвърли след Кей.