Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (39)

9

Вячеслав Шегал беше в униформа — нещо, което се случваше рядко. Охраната го съпроводи до обраслия с цъфтящи вишни вътрешен двор на президентския дворец. Тук беше тихо, из въздуха се носеше приятен аромат. На обрасъл с мъх гранитен блок над малко изкуствено езеро седеше императорът.

— О, ти си готов да дадеш отчет в пълна униформа — Грей изгледа добродушно Шегал. — Отпусни се…

— Императоре, щастлив съм да ви видя в добро здраве.

— Дреболия, Слав. Един опит в повече да ме убият не е повод за разговор.

Шегал кимна.

— Откъде долетя?

— От Ендория, императоре. Нямаше принципна разлика къде ще се внедря, избрах вашата родина.

— Благодаря. — Грей бръкна в сложената на земята кутия. Извади шепа ярки разноцветни зрънца и ги хвърли във водата. — И така, за две седмици ти успя да се внедриш в „аТан“ и да изясниш какви са плановете на Къртис?

— Да, мой императоре.

— Изумително. И какво ще ми разкажеш за „Линията на бляновете“? — Грей се обърна, гледайки с усмивка Вячеслав.

Може би за пръв път от цял век императорът виждаше най-добрия си оперативен работник объркан.

— Мой императоре…

— Докладвай.

Шегал помълча секунда, сякаш внасяше корекции във вече готовия си план съобразно факта, че Грей знае за „Линията на бляновете“.

— Къртис Ван Къртис разполага с нова технология, наречена „Линията на бляновете“. Тя представлява… — Шегал се запъна — представлява вариатор на реалности.

Грей се намръщи.

— Съществува безкрайно количество реалности — продължаваше Шегал. — Като се започне от тези, в които разликите с нашия свят са минимални и се стигне до вселените, където човечеството не е срещнало чуждите раси или е било покорено по време на Смутната война. „Линията на бляновете“ сканира съзнанието на човека-клиент и определя реалността, която отговаря на неговите мечти — дори тайните, неосъзнатите. После пренася човека в този свят.

— Това е безумие — изрече рязко Грей.

— Реалност е.

— За какво му е на Къртис подобна технология? Не го ли устройва нашият свят? Иска да си отиде от него ли?

— Той ще изведе хората от него. Всички, които успее.

Грей стана и изрита кутията с храната за риби. Разноцветните зрънца с плясък се изсипаха в езерцето.

— Говедо — тихо каза Грей.

— Трябва да го спрем, императоре.

— Как, Слав? — императорът се приближи до клинч-командора. — Способен ли си да убиеш безсмъртен?

— Необходимо е да се разрушат всичките станции на „аТан“. И безсмъртието да се обяви извън закона. Императоре, вие можете да го сторите.

— Аз… — Грей се намръщи. Гласът му потрепна, когато произнесе: — Този свят е мой…

— Императоре?

— Ще наредя — Грей потри слепоочията си. — Слав, никой няма да ми се подчини! Разбираш ли? Прекалено много си играх, за да разделя пълномощията, да създам баланс на силите. Империята се държи не заради единството си, а заради своята многополюсност. Властта ми се крепи не на страха, а на взаимната изгода между управляващи от различен тип. Представи си, че наредя на стогодишни офицери, преминали вече през два аТана, да унищожат компанията на Къртис. Какво ще се случи?

Шегал сведе поглед.

— Метеж — спокойно изрече Грей. — Къртис не притежава власт, но има нещо повече — той е неуязвим. Тълпите, които не са способни да заработят пари за безсмъртието, го мразят; потребителите на аТан го проклинат заради цените. Но всеки войник, влязъл във флота с надеждата да заработи пари за вечен живот, по-скоро ще ми пререже гръкляна, отколкото да позволи от главата на Къртис да падне и косъмче.

— Империята ще загине — прошепна Шегал.

— Ако Къртис не размисли — да.

Мълчаха доста дълго. После Грей погледна часовника си:

— Тази вечер Къртис има пресконференция. Предполагам, че възнамерява да съобщи за плановете си.

— Мой императоре, групата „Щит“ е на ваше разположение.

— Пресконференцията вече е започнала. Едва ли вече си струва да се бърза. Ще се постарая да ви намеря друга задача… — Грей замълча. — Командор Шегал, запознат ли сте с подробностите по неотдавнашното покушение?

— Само с информацията от каналите със свободен достъп.

— Агент на влияние се опита да въздейства върху психиката ми, уверявайки ме, че целият свят е рожба на моето въображение. Реализирала се мечта. Напомня „Линията на бляновете“, нали?

Погледите им се срещнаха.

— Къртис? — Шегал изрече нещо средно между въпрос и твърдение.

— Не знам. Но искам да науча. Не вярвам в съвпаденията.

— Ако зад покушението е стоял Къртис, има шанс да бъде дискредитиран.

— Изясни дали е така. Преследването се оглавява от адмирал Лемак. Корабите му вече са направили скок, но можеш да ги догониш.

— Добре, императоре.

— Ще имаш пълномощия, надхвърлящи дадените на Лемак. Изглежда не става въпрос за обикновен терорист.

— Изяснена ли е неговата самоличност?

— Някой си Кей Дач, в детството си евакуиран от Шедар. Обикновено използва фамилиите Алтос или Овалд, но малкото име си остава същото.

— Познавам Кей Овалд. Той беше пленник на дарлоксианите заедно с мен.

Грей се засмя — задъхан смях, примесен с кашлица.

— Всички, абсолютно всички познават Кей… Той е бил телохранител на сина на Къртис. И е натрил носа на Лемак, отвличайки пленения Артур Къртис от базовата му станция. Интересна личност.

— Момчето, което беше с него при дарлоксианите Артур Къртис ли е?

— По всичко личи, че да. Как се измъкнаха те?

— Не знам. Аз се оттеглих чрез аТан, а той остана да ме прикрива. След половин час силикоидите атакуваха планетата.

— Намери го, Шегал.

Клинч-командорът кимна.

— Почакай. Още нещо: с Лемак лети Артур Къртис. С ранг на мой посланик. Докарай ми и двамата. Артур почти със сигурност може да контролира аТан системите. Ако е достатъчно честолюбив, не е ли все едно кой от Къртисови ще ни дарява безсмъртие?

— Непредпазливо от страна на Ван Къртис е да има деца — кимна Шегал. — Но ще се съгласи ли Артур да заеме мястото на баща си?

— Няма да има избор — усмихна се Грей. — Няма да има, ако домъкнеш тук и него, и Кей.