Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (43)

3

В регистрационното бюро на космодрума на Фиернас работеха доста мршанци. Не защото за тази работа не биха се намерили хора. Просто човешкото селище на планетата-прародителка на мршанците живееше по закони, различни от тези в анклавите на Урса и Меклон. Настоящата дружба между двете могъщи раси, подчертано поощрявана от правителствата на Империята и Териториите, въпреки всичко се нуждаеше от постоянен взаимен контрол.

Мршанецът Сайела, наемен работник, старши регистратор в секцията за малки кораби, принадлежеше към мъжки-прим пол. Най-потисканата и малобройна част от мршанското общество само допреди сто години на практика не бе имала никакви граждански права. Сега времената се бяха променили и само благодарение на това Сайела бе жив. Безумното му честолюбие и своенравието му не биха намерили никакво приложение в миналото.

Сайела бе облечен в униформени бежови панталони и късо подобие на жилетка, както и се полагаше на наемните работници. За разлика от останалите мршанци той носеше дрехи не само подчинявайки се на заповедите или от уважение към човешкия морал. На него му харесваше да е облечен. Никога не беше заставал на четири крака, освен по време на брачните обреди. Съществуването на границата между двете култури носеше в себе си много преимущества за потенциалния парий с гъвкаво съзнание.

Космодрумът беше препълнен. Сезонът на младото вино винаги привличаше на Фиернас туристи-хора. Туристическите агенции наемаха все нови и нови лайнери, а маршрутите на транзитните кораби започваха да удължават курсовете си, завивайки към Територията на мршанците.

— Документите…

Сайела прелистваше тънките пластмасови книжки на паспортите. Двама граждани на Каилис от мъжки пол, търговски пътници. Той вдигна рунтавото си червеникаво лице, за да свери снимките. Всичко съвпадаше.

— Транзит? — поинтересува се.

Отговори по-възрастният човек:

— Да, отиваме на Юлиана.

— Избрали сте подходящ маршрут — каза Сайела, старателно намигвайки на човека. — Сезонът на младото вино е в разгара си.

— Обичам да съчетавам приятното с полезното — призна си търговският пътник.

— Хубава фраза — отбеляза Сайела. Той никога не пропускаше възможността да попълни запаса си от човешки идиоми. — Дозареждане с нормален срок?

— Естествено, можете да не бързате.

Сайела сложи паспорта в принтера и бавно започна да попълва временната виза.

— Разполагате с денонощие… забранено е да се напуска територията на човешкото селище… всякакви растения, хранителни продукти и наркотични вещества ще се смятат за контрабанда…

Изобщо не можеше да разбере какво го кара да е нащрек. През този ден пред него бяха минали вече петдесет подобни посетители на планетата.

— Коренни жители на Каилис ли сте?

— Пето поколение. Хари — мъжът потупа младежа по рамото — ми е племенник. Аз нямам деца, а някой трябва да наследи бизнеса ми. От него няма да може да спести за аТан, но и гладен няма да остане, пък и ще види широкия свят…

Абсолютно нормална човешка реакция. Повишена бъбривост, стремеж да се хареса на митническия чиновник, дори да няма никакви нарушения. Сайела връчи паспортите на хората:

— Приятна почивка на Фиернас.

— Благодарим ви, господине.

Сайела гледаше след тях с мршанския еквивалент на човешка усмивка. Добри хора. Слава на Безбрежността, че Империята и Територията отново са в приятелски отношения. Този търговец с меко, добродушно лице и движения на убиец-професионалист би бил крайно опасен в евентуална битка…

Мршанецът потрепна, осъзнавайки мисълта.

Лесно е да се промени лицето. Да се маскира фигурата е елементарно. Не е трудно да се сменят пръстовите отпечатъци и ретината. Може да се фалшифицира дори генотипът.

Но няма как да се освободиш от онова, което е основата на личността — навиците, инстинктите, рефлексите. Търговските пътници от Каилис бяха фалшиви. Сайела погледа началника на смяната — спокоен възрастен човек. Той кимна въпросително. Сайела поклати глава.

Да се бърза е добре само когато се ловят бълхи — обидна, но уместна човешка поговорка. Той се почеса. Дребните терански кръвопийци, вероятно съзнателно пренесени на Фиернас в годините на Тукайския конфликт, вече дълги години бяха бич за мршанците.

Агенти на СИБ? Малко вероятно. Шпионите са незабележими. Наети от някого убийци? Разчистване на сметки между хора? Безинтересна версия. Не можеш да направиш кариера чрез разобличаване на двама рецидивисти.

Най-разкошният подарък от съдбата би бил залавянето на двамата терористи, опитали се да унищожат императора на хората…

Козината на тила на Сайела настръхна. Може би беше заслужил подарък от съдбата?