Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (22)

2

Върнаха се късно. Градовете на Таури предлагаха сносни развлечения за всички, които не се опитваха да нарушават закона.

— Успокои ли се? — каза вместо поздрав Ванда на Кей. Тя играеше с котарака на странна игра с разбъркани върху масата шарени пластмасови плочки. Животинката хвърли поглед към влезлите и продължи да мести плочките с лапа, подреждайки ги в линия.

— Как завърши разговорът? — отговори с въпрос Дач.

— Нормално. Върви, Ахат. Не бива така да се вълнуваш…

Котаракът скочи от масата и гордо тръгна към изхода, отбягвайки протегнатите ръце на Томи.

— По-конкретно, полковник.

— Първият сеанс е доста кратък. Рашел и Лара вече си тръгнаха.

— Лара ли се казва момичето?

— Да. Днес ще си боядиса косите, абсолютно сигурна, че това е нейна идея. И ще смени обикновените си контактни лещи с цветни.

— Достатъчно ли ще бъде?

— Вероятно. Външността не е най-важното. Останалото зависи от поведението й — Ванда беше лаконична. — Вчера императорът излетя от Ендория. След седмица ще бъде на Таури.

— В града вече се издигат знамената на Империята — съобщи Томи. — Всички чакат Грей.

— И ние го чакаме. Тук има много хубав обичай за посрещане на императора — деца му поднасят цветя направо на стълбичката на кораба.

Дач приседна на края на жално изскърцалата масичка:

— Полковник, къде усвоихте вербалното психопречупване?

— В армията — с лека изненада отговори Каховски.

— Налагало ли се е да използвате деца като агенти на влияние?

— Не, но не мисля, че има разлика. Най-важното е да се определи слабото място на обекта. Слабостта на Грей е прекалено дългият живот и това, че смята нашия свят за създаден за неговите желания.

Кой знае защо, Кей не каза нищо.

Радж умееше да пие. Шегал гледаше замислено монтажника, бавно довършващ втората чаша коняк. Силовият похлупак над масичката им беше абсолютно прозрачен, но заглушаваше звуците превъзходно — двамата разполагаха с пълно уединение в самия център на ресторанта. Гривната на ръката на Шегал — обикновено ендорианско украшение — гарантираше още по-надеждно конфиденциалността на разговора.

— Не разбирам — каза Радж, отмествайки изпразнената чаша. — Искате протекция? Аз все още дори не съм на щат, но може да опитам…

Вячеслав поклати глава:

— Не. Три години проверки са прекалено много.

— Допускам…

— Искам твоето място. Твоето име и документи.

Дори Радж Газанов, монтажникът на електроника, да се бе понапил, сега отново беше трезвен.

— А моят скалп в добавка?

— Запази си го. Заедно с това.

С почукване на пръста Шегал запрати през масата една кредитна карта. Радж я повъртя в ръце и бавно я мушна в касовия терминал на масата. Погледна цифрите и вдигна очи:

— Нито една длъжност не струва толкова пари…

Вячеслав кимна.

— Ти си шпионин — съобщи Газанов.

Шегал сви рамене.

— „Сетико“? — полюбопитства Радж. Кредитната карта беше издадена от планетарната банка на Култхос, а всички знаеха кой контролира този свят.

— Пази си здравето — посъветва го Вячеслав.

Радж измъкна от джоба си своята кредитна карта. Сложи я до тази на Вячеслав. Допря сензорите на двете карти.

— Сигурно аТанците ще ме убият — каза той.

— Аз ще изчезна безследно. Ще си купиш документи, ще емигрираш, ще започнеш дребен бизнес.

Газанов въздъхна, пръстите му пробягаха през клавиатурата. Внимателно прибра своята карта, подаде изпразнената на Вячеслав. Приглади с длан дългата къдрица коса, от която се състоеше цялата му прическа. Погледна към събеседника си:

— Възнамеряваш ли да станеш като мен на външен вид?

— Плати сметката — каза Вячеслав, игнорирайки въпроса му. Изправи се и силовият похлупак моментално изчезна. — И до сутринта да си се изнесъл от Ендория.

След като излезе от ресторанта, взе такси. Не защото бързаше — хирурзите от отдел „Щит“ го очакваха след три часа. Вячеслав се дразнеше от миризмата на ендорианския въздух — неуловимата, остра миризма на метал. Добре, че Грей беше избрал за столица Тера.

Докато колата пълзеше по улиците, той продължаваше да си мисли за Газанов: чудеше дали е постъпил правилно. Впрочем, понякога е приятно да бъдеш добър.

Особено когато това е целесъобразно.

Разходите за чистото отстраняване нямаше да са много по-малко от платената на Радж сума. Затова пък в напълно реалистичната възможност „аТан“ да започне разследване и да намери истинския Газанов, неговото мнение, че „Сетико“ има нещо общо с операцията, би се окачало доста полезно.

Понякога е изгодно да си хуманен.