Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (48)

8

Сайела ги видя отдалеч. По-възрастният човек, предполагаемият Кей Дач, се приближи до информационния терминал и зададе въпрос. Дочака отговора, прокара длан през бузата си. Погледна замислено към гишетата за информация. Погледите им се срещнаха.

За първи път в живота си мршанецът се почувства толкова зле. Неговата психика беше повече от устойчива, както при всички представители на расата му. Но този мимолетен поглед носеше в себе си смърт.

Сайела откри с поглед Джайрес сред персонала. Но увереното кимване на партньора му не му донесе спокойствие.

Изведнъж осъзна, че бавното изкачване по кастовата стълбица има своите неоспорими предимства.

— Добър ден — „търговският пътник“ от Каилис вече беше пред гишето. — Долетях вчера, нали помните? Какво става с нашия кораб?

Сайела старателно набра запитването си на терминала. Разпери ръце — подобни човешки жестове винаги действаха успокояващо на хората.

— Зареждането още не е започнало, нали не бързахте?

— А сега бързам. Ускорете процеса.

— Невъзможно е.

— Ще ви се отблагодаря — „търговският пътник“ все още не излизаше от ролята си.

— Технически е невъзможно. Всички кораби на стартовата площадка…

— Аз ще ви кажа как. Наберете на екрана символа на която и да е зареждаща кола, осъществете смяна на директивите, въведете категория спешно зареждане… — „търговският пътник“ се усмихна угоднически — и ще останете цял.

Дулото на „Стършела“ сочеше към корема на Сайела през крехката преграда на регистрационното гише. Мршанецът усети, че козината на гърба му настръхва.

— По-бързо — студено нареди човекът. Той вече не смяташе за нужно да се придържа към ролята. Сайела побърза да докосне сензорния екран, изпълнявайки заповедта. За миг се изкуши да насочи към кораба празна зареждаща кола, но този човек явно беше доста наясно с процедурата.

Изпрати най-близкия зареждач към „Скакалеца“.

— Браво — одобри постъпката му човекът. — Кое те накара да застанеш нащрек?

Джайрес, изглежда, още не разбираше какво се случва.

— Походката — с усилие успя да изрече Сайела. — Движенията ти са на убиец.

— И аз съм точно такъв — съгласи се човекът.

Зад него се приближи младият му спътник.

— Малки проблеми — каза човекът, без да се обръща. — Всичко е под контрол, нещата вече се оправят.

Юношата се обърна, озъртайки се.

— Не се озъртай — сухо каза мъжът. Но беше прекалено късно — Джайрес усети, че има нещо нередно. Сайела видя с периферното си зрение как приятелят му започна да си проправя път през тълпата.

— Кой ни бройка? — Мъжът продължаваше разговора.

— Само аз. Исках да си изясня кой си — единствената надежда на Сайела бе в убедителния му тон. Колко беше хубаво, че човешкият език позволяваше да се лъже без особени усилия!

— Или си глупак, или лъжеш — съобщи мъжът. — Ала не ми приличаш на глупак.

— Не мърдайте! — викът на Джайрес накара тълпата да се разпръсне далече от гишето. — На мушката ми сте!

Сайела видя кратката борба в очите на човека и загуби остатъците от самоувереност. После човекът отпусна оръжието. Джайрес, стиснал два интелектуални пистолета в ръце, бе застанал на пет метра разстояние от него. Интелектуалниците, включени в параноялен режим, неотклонно следваха целите.

Сайела се отпусна и каза:

— В името на Мршанските Територии вие сте арестувани. Съдбата ви ще бъде решена от междурасов терминал.

— Набъркваш се в игра, която не е твоя, момче.

— Без приказки!

Сайела побърза да отстъпи по-далече от човека. Съобрази, че би трябвало да прекъсне процеса на зареждане на „Скакалеца“, но не му се искаше да се приближи обратно до терминала.

Към тях вече започваха да си проправят път хора от персонала. Няколко оказали се наблизо мршанци разсеяно наблюдаваха случващото се. Група туристи, сякаш напълно лишени от инстинкт за самосъхранение, извадиха видеокамерите си и наобиколиха Джайрес и задържаните.

— Какво става? — началникът на смяната хвана Сайела за дрехата. — Инспектор Сайела?

— Арест — озъби се мршанецът. Това беше миг на триумф. — В рамките на споразумението между Империята и Териториите имаме право да арестуваме човешки престъпници на нашите планети…

— Длъжностно лице ли сте? — убиецът пристъпи напред. Той отново започна да играе — Сайела познаваше хората достатъчно добре, за да се изненада от лекотата, с която бе сторено това. Маниерите, тонът, лексиката — сега човекът не бе търговски пътник от малка фирма, а по-скоро далеч не незначителен служител в корпорация от ранга на „Сетико“.

— Оперативен началник смяна Алекс Лайков. Какво става?

— Господин Лайков, има някакво недоразумение. Реших, че няма нищо лошо в провеждането на светски разговор в очакване на регистрирането. Кой знае защо в отговор на най-обикновена фраза…

— Каква фраза? — Лайков се намръщи. Между туристите и мршанците от персонала рядко избухваха конфликти. Мршанците умееха да не забелязват дребните грешки на хората.

— Заговорихме за семействата, децата и аз го поздравих с първия му син… и аз самият имам син — човекът се обърна и кимна към юношата, като същевременно преценяваше позицията на мршанеца с пистолетите.

Началникът на смяната се намръщи като от зъбобол. Все още се намираха хора, които нищичко не разбираха от половите стереотипи на мршанците…

— Сайела, Джайрес, успокойте се!

— Лъже! Той… — Сайела се сдържа с усилие да не извика.

Несъществуващата обида прозвуча и се превърна в реалност.

— Но аз наистина се радвам, че ви се е родил син!

— Мълчете, идиот! — Лайков хвърли към мъжа поглед, изпълнен с омраза, и направи крачка към Джайрес: — Изключете оръжието! Това е грешка!

— Махни се, хомо! — изкрещя Джайрес. Пистолетите му, изгубили мишените си, се мятаха в ръцете му.

Човекът дари Сайела с една-единствена кратка усмивка. Мршанецът отстъпи, потискайки желанието си да се скрие под масата.

— Казвам се Кей — съобщи убиецът, докато се обръщаше. Озовалият се в ръцете му „Стършел“ избоботи глухо, изхвърляйки заряд нагорещена плазма.

Взривът се сля с писъците на туристите, най-накрая оценили опасността от случващото се.

Кей отново погледна Сайела. Без никаква омраза, просто оценявайки доколко е опасен. Резултатът се оказа гибелен само за самолюбието на мршанеца.

— Живей — каза човекът. Вдигна „Стършела“ и завъртя регулатора на мощността на максимум. Над главата на мршанеца изсвистя пълен заряд от оръжието и далечният край на залата, където се намираше апаратурата за наземен контрол, избухна в пламъци.

Паниката се разпространи из космодрума доста по-бързо от огъня.

Сайела продължаваше да стои и да гледа Кей, изпаднал в някакво вцепенение. Без да забелязва панически бягащите туристи, човекът тръгна към проснатия на земята началник-смяна, който бе стиснал с дясната си ръка чукана на откъснатата при лакътя лява. Кей се наведе, откъсвайки от колана му картата на служебния пропуск. Началник-смяната дори не забеляза това.

Дач дори не удостои с поглед димящото кърваво парче месо, в което се бе превърнал Джайрес.

После младият спътник на Кей, който до тази секунда наблюдаваше безучастно случващото се, измъкна от кобура под мишницата си „Пчела“. Сайела забеляза охраната на космодрума малко по-рано, но това не промени нищо. Първото ниво на космодрума, на което се намираха, бе изпълнено с обезумяла тълпа. Охранителите, опитващи се да се спуснат от горното ниво, бяха лесни мишени в прозрачните кабини на асансьорите.

Изстрелите на „Пчелата“ се сляха в цяла поредица. След секунда към тях се присъединиха приглушените избухвания на „Стършела“. Разтопеното стъкло на асансьорите заваля на пода като огнен дъжд.

Без да поглеждат към Сайела, Кей и юношата побягнаха към служебния вход, водещ към площадката за излитане.