Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (19)

9

— Защо именно императора? — попита Ванда.

Кей разглеждаше оръжията по стените и не отговори веднага. Каховски го извика при себе си скоро след обяда. За резултатите от проверката не беше казана нито дума, но вероятно те бяха убедили в нещо полковника.

— Ван Къртис иска само да отмъсти на императора. Ако Грей умре…

— Разбирам. Но това не е довод.

— Работил съм за него. И не искам да убивам бившия си работодател.

— Кодексът на Лигата? Ха. Опитал си се да го направиш на Граал.

— Тогава не виждах други варианти — Кей предпазливо свали от стената „Шанса“. Вероятно онзи същият…

— Внимателно, това оръжие е заредено — предупреди го Ванда. — Кей, не го усуквай. Няма никаква гаранция, че Къртис ще прекъсне проекта „Линия на бляновете“ след смъртта на императора. Във филиалите на „аТан“ почти са построени допълнителните корпуси.

— Ако не го прекрати, ще се заемем и с него.

— Не ме разсмивай. Няма да има кой да се заеме с него — ние със сигурност ще загинем. Защо именно императора?

— Защото той е създал нашия свят! — Дач се обърна, стиснал „Шанса“ в отпуснатите си ръце. — Той е виновен за всичко — за Смутната война, бомбардировката на Шедар, Хааранския метеж, анархичните планети! Това са неговите мечти! А ние сме принудени да живеем в тях!

— Праведен гняв… Кей Дач е намерил източника на световното зло — Ванда взе от ръцете му „Шанса“ и с известни усилия го закрепи обратно на стената. — В теб се обажда личната омраза към императора… и любовта ти към Къртис. Имам предвид клонинга му, Артур.

— И какво ако е така? Вие предани ли сте на Грей, Ванда? Дебелата свиня, заседяла се на трона?

— Той сплоти човечеството в годините на Войната.

— Не е било трудно. Хората са се нуждаели от вожд.

— Добре, Дач. Да допуснем, че Грей заслужава да умре, както и всеки предводител на която и да било планета. Не мисля, че новият император ще е по-добър, но ако смъртта на Грей ще спаси расата — нека да е така. Но кажи ми тогава: как ще убиеш безсмъртния?

Кей мълчеше.

— Мисля, че Къртис Ван Къртис би бил доволен от смъртта на императора. Той би могъл просто да не го съживи след поредната смърт. Но Грей винаги е възкръсвал. Защо?

— И на глупаците е ясно — промърмори Кей.

— Значи разбираш? Ще отворят завещанието… и името на Къртис изобщо няма да бъде там. Новият император ще разбере, че е безполезно да разчита на безсмъртие. И че Къртис не го устройва сегашният му статус. И той ще попилее двореца на Къртис заедно с филиалите на „аТан“ на всички планети. Народът ще застане зад него — все пак само три-четири процента са способни да си плащат аТана.

— Нима достойните са повече?

— О, как започна да говориш. Вече решаваш кой да живее. Дач, ние можем да убием Грей. Покушенията винаги са възможни — знаем и за самотния Калма, и за психопатите от джексъновата фондация. Само че какво ще постигнем по този начин? Къртис, скърцайки със зъби, ще съживи Грей. И ако още сме живи, императорът ще ни организира няколко весели седмици преди смъртта.

— Страхувате ли се, Ванда?

— Не искам безсмислена смърт. Как възнамеряваше да убиеш Грей? Трябва да имаш някакъв план… Разполагал си с четири дълги години.

— Сигурно ще ви разсмея, полковник. — Дач посегна към една винтовка-снайпер, но в последния миг отдръпна ръка. Смъртоносните играчки, окачени по стените на кабинета на Ванда, не му даваха покой. — Разбирате ли… исках да го унищожа духовно.

Каховски наистина се разсмя:

— Ще организирате падението му в очите на двора? За да могат просто да го свалят и да помолят Къртис да не съживява бившия император? Ама ти си съвсем като дете. Знаеш ли по какъв начин са свързани различните министри и военачалници? И какви са границите на тяхната власт? Грей урежда всички, никой няма да поиска нов император. При това всички те се мразят един друг, всеки се надява, че императорът е посочил именно него в завещанието, но няма да даде и най-малък шанс за власт на съперника си. Не, Кей…

— Имах предвид истинска духовна смърт — меко каза Кей, — аТанът лекува само тялото. На никого не му трябва безумен император.

Каховски изфуча. Прекоси стаята и застана до прозореца. Подхвърли кратко:

— Дай нещо от бара.

Кей охотно изпълни нареждането. От обемното шкафче, където в термогнезда при подходяща температура се съхраняваха десетки бутилки, той извади жълто мршанско.

— Нещо по-силно, Кей — нареди Каховски, без да се обръща. — От двайсет години не съм се напивала нормално. Водка.

Без да обръща внимание на обикновените чашки, Кей напълни две.

— Способен ученик — реши Каховски. — За нашето духовно здраве.

Дач се усмихна. Отпиха и Ванда с въздишка запрати чашата в стената:

— За днес стига. Безумие, казваш? Да, това е шанс да убиеш безсмъртния. Само че как? Императорът е ваксиниран срещу всички психотропни отрови, смело мога да те уверя. Със сигурност хематоенцефаличната му бариера е подсилена — ако вкараш в него дори пълна спринцовка „Ви-6“, ще остане със здрав разум десетина минути. Това време ще е достатъчно на Грей, за да се самоубие — той познава техниката „джен“. Впрочем, възможно е да му е имплантиран биокилър за подобни случаи. Отрова в кръвта — и императорът неминуемо ще загине.

— А излъчването? Спомням си какъв шум се вдигна за изпитанията на Горра…

— Шизо-лъча? Уви. Може да се доберем до схемата за генератора, няма голямо значение дали ще извършим едно престъпление повече. Но шизо-лъчът предизвиква безумие за сметка на органични поражения върху клетките. В новото тяло императорът ще върне разсъдъка си.

— Това не го знаех — принуден бе да признае Кей.

— Вече го знаеш. Обаче в твоя план има нещо. Той трябва да полудее сам.

— Бълнуване — беше краткият коментар на Дач.

— Момче, трябва да преживееш двеста-триста години — Каховски със смях взе празната му чаша, — дълги-дълги години, за да разбереш колко близо е то — безумието…

Тя вече беше изпила прекалено много за своята възраст и за силите си, каквито и да са били възможностите й в миналото. Но Кей не каза нищо.

Втората чаша със звън се пръсна на кристални парченца.

— Прав си, но не знаеш как може да се реализира.

— Вербално психопречупване?

— Ааа… Чувал си за него. Точно това имах предвид. Но за целта императорът трябва да не се съпротивлява, да е дрогиран или просто да се довери на агент.

— Лельо Фискалочи!

Ванда се обърна към прозореца:

— Ето, дойде твоята млада почитателка, която предпочита старото ми… тоест новото ми име. Домъкни хлапето в гостната. Ще имаме военен съвет.