Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (52)

2

— Ще разрешите ли на госта да седне? — попита Шегал.

— Нашият дом е и твой — любезно отвърна Кей. Шегал разтвори прикрепената за стената седалка с пружина. Погледна с любопитство към Томи. Не беше трудно да се отгатнат мислите му.

— Не, не е той — каза Кей.

Шегал кимна:

— Мъничко закъснях за най-интересното. Но се радвам, че пристигнах навреме за първия разговор.

— Нямаше нищо интересно. Оказа се, че с Лемак сме в различни категории. Имам предвид теглото.

— Това е чудесно. Ако ви бяха уцелили, императорът щеше да бъде крайно разстроен.

— Дано да живее вечно императорът. Как е със здравето?

— По-зле отпреди. Съгласен съм с мнението ти, че Грей е свиня на върха на властта. Но всеки, стоящ на върха, е обречен да бъде свиня. А Грей поне позволява това единствено на себе си. Всички останали, които престъпят границата на приличието, биват наказвани безмилостно.

Кей погледна смаяно към Шегал.

— Наредих да изключат всички детектори в килията.

— Не вярвам.

— Имам и желанието, и необходимите пълномощия. Искам да си поговорим за „Линията на бляновете“.

— Започна ли вече Къртис рекламната кампания?

— Да. Но работата не е в това. Откъде научи за вариатора на реалности?

— От Къртис-младши.

— А той откъде го е узнал?

— От Бога.

Шегал се намръщи:

— Сигурен ли си в думите си?

— Да. — Кей погледна замислено Вячеслав. — Знаеш много. И изобщо не си учуден.

— Какво има тук за учудване? Рано или късно някоя от расите трябваше да се сблъска със силата, създала света. Изумен съм само от активността на тази сила. Според мнението на теолозите тя би трябвало да е пасивна, наблюдаваща.

— Цялата работа е в самия човек. Къртис е технократ и страхливец. Всичките му стремежи са били към властта, която той е разбирал като всесилна технология, и към безопасността, която е равносилна на безсмъртие. Той дори не е могъл да си помисли за пси-възможности или за всеобщо благоденствие.

— Това не би му помогнало. Нашата реалност вече е неизменна. Едва в новата Вселена Къртис може да стане демиург. Изумен съм, че измененията все пак са навлезли в нашия свят.

— Той е помолил за отсрочка. И я е получил. Тъй като за Къртис безсмъртието може да се постигне единствено чрез машини, са му дали аТан, приспособен за всеки. За преместването в друг свят той е получил „Линията на бляновете“.

— Няма правила, които да не могат да се заобиколят… — Шегал потърка слепоочията си, без да откъсва внимателния си поглед от Кей. — Разбирам какво си се опитвал да направиш. Напразно. Човек не може да победи Бога.

— Няма правила, които… — Кей не си направи труда да довърши фразата.

— Много ми е мъчно за теб. — Шегал изглеждаше напълно искрен. — Ти ми помогна на Лайън.

— Случайно. Не знаех кой си. Мога ли да те попитам нещо?

— Питай.

— На колко години си?

— Много.

— Тогава още един въпрос. Защо си мечтал за това?

Шегал го гледаше право в очите.

— Не мисля, че нашият свят е толкова лош.

— Грешиш. Хич не ми пука в каква Вселена си живял някога. Все ми е едно по какъв начин си реализирал нашия свят. Искам само да знам защо си го създал такъв.

Мълчаливо слушащият разговора им Томи хвана Кей за ръката. С бързото движение на уплашено дете, каквото вече отдавна не беше.

— Кей, ти си свикнал да живееш на дъното — хладнокръвно отвърна Шегал. — Винаги си бил затънал до уши в мърсотия. Не смятай, че целият свят е като дъното. Всеобщото благоденствие е немислимо — в свят без сенки не може да има светлина.

— Шегал, ти също не си ангел. Ти винаги си бил на върха. Много ли е светлината там?

— Бил съм до върха, Кей. Винаги съм запазвал възможността за контрол и същевременно правото да бъда независим. Повечето хора са щастливи, повярвай ми. Инженерът в ендорианска корабостроителница, който има жена и любовница, през почивните дни си купува бутилка долнопробно мршанско вино и спестява пари за малка яхта за космически разходки, е значително по-щастлив от Грей, когото ти толкова мразиш. Важни са точките на отчитане, а не тяхната големина.

— Не си прекарвал две седмици в трюма на товарен кораб, гладен и мръсен, лишен от роднини и семейство. Не си бил малолетна измет на чужда планета. Не си постъпвал в Лигата на телохранителите, защото няма друга работа. Не си разстрелвал хора на Хааран. Не си прегазвал живи тела на Инцедиос…

— Да, Кей. Това не бях аз. Това беше ти. Само Кей Дач е избирал как да постъпи.

Шегал се изправи, седалката хлопна от стената.

— Аз ви дадох свобода. На всички — включително и на теб. Изборът по какъв път да вървиш беше твой. Не ми казвай, че не си могъл да станеш фермер на Алтос и да живееш спокойно и щастливо като всички останали.

Дач се засмя:

— Правото да бъда мръсотията? Благодаря. Аз си избрах правото да бъда кръвта, което ти също си ми дал.

— Какво пък, бъди благодарен. Изживял си живота си така, както си искал.

— Аз още не съм мъртъв, Шегал.

— Не задълго. Не мисля, че си струва да се срещаш с императора. Този кораб е последният ти дом.

— Колко дълго те търсих… — продължи Дач, сякаш не го е чул.

— Защо се бавиш?

— Не възнамерявам да облекчавам задачата ти.

Шегал кимна:

— Нищо. Ще имам възможност да прекъсна пътя ти.

Той прехвърли погледа си към Томи:

— Момче, ти вероятно си клонинг на Артур?

Томи не отговори.

— Имаш шанс да оцелееш, момче. Запомни, че имаш.

Лицето на юношата едва забележимо потрепна.

— Дори ще можеш да се изкачиш към върховете… и при това да спасиш Империята, както искахте двамата с Кей. Помисли си дали ще си послушен.

Вячеслав Шегал направи крачка към стената и тя послушно се разтвори. След миг охранителите отново се появиха зад стъклената бариера.

— Разбра ли за какво говореше той? — поинтересува се Кей.

Томи поклати глава.

— Императорът е решил да отстрани Къртис с неговата „Линия на бляновете“. И да получи нов Къртис — способен да контролира аТан.

Тези думи сякаш преминаха покрай съзнанието на юношата.

— Дач, той ли е създателят?

— Да, оперативният работник на императора. Специалистът по мръсната работа — Кей се засмя. — Който обича да взема от живота силните усещания — и затова животът ни се е превърнал в едно безкрайно приключение. Скучаещ бог и развличащ се месия — каква двойка!