Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (30)

10

— Твърдяхте, че „Синята птица“ е способен да унищожи крайцер — гласът на Грей беше спокоен, но тонът не предвещаваше нищо добро.

Командирът на ескорта, нисък тъмнокож мъж, наведе глава:

— Да, мой императоре. Но целта ни беше да хванем негодниците. Никой не очакваше, че на толкова малък кораб е монтиран колапсарен генератор.

— Длъжни бяхте да очаквате всичко! В орбита имаше два миноносеца и десетки изтребители, а вие изпратихте само един преследвач…

Грей замълча. Командирът на ескорта чакаше.

— Кое формирование на флота е най-близо до нас?

— Групировката на Лемак.

— Добре. Свободен сте. Ще взема решение за съдбата ви по-късно — императорът се обърна към адютанта си: — Извикайте тук ескадрата на Лемак. И да не забравят корабите „Гореща следа“. Нека адмиралът лично оглави преследването.

— Слушам, мой императоре. Прокурорката на Таури чака за аудиенция.

— Смята ли, че случаят е в нейната компетенция?

— Съгласно тукашните закони — да. Заговорниците, които са ни известни, са граждани на Таури.

— Нека влезе — императорът се отпусна в креслото, вкопчил ръце в облегалките и вперил поглед в пустотата. — Има ли още нещо?

— Къртис Ван Къртис и Артур Ван Къртис чакат за аудиенция.

— Какво?

— Корабът им кацна преди дванайсет минути.

Грей скочи. За част от секундата гледаше объркано.

— Обичайната процедура? — предложи адютантът. — Да съобщя ли, че сте зает с маникюра си?

— Идиот. Нека всички да влязат.

Императорът обиколи стаята с поглед. Пищна драперия, изобилие от картини — вкусът му отпреди десетилетия. Сега това предизвикваше у него само раздразнение.

Къртис Ван Къртис е напуснал Тера и е дошъл на Таури… в момента на покушението. Небивала случайност?

Вратите се отвориха. Кратко забавяне — усмихнатият Къртис пускаше пред себе си прокурорката. Тя се поколеба за секунда — въпреки общественото й положение и пола й, жената не можеше да се справи с объркването, предизвикано от присъствието на „господаря на живота и смъртта“. Тя все пак влезе и бързо започна:

— Мой императоре…

Без да й обръща внимание, Грей се приближи към Къртис. Той се поклони:

— Мой императоре…

Грей го прегърна:

— Радвам се да те видя, Къртис. Остави тези формалности и почакай минутка.

Зад Къртис пристъпваше синът му. Но императорът засега не му обърна внимание. Сега той отново гледаше прокурорката. В гласа му не беше останало нито уважение, нито дори елементарна учтивост:

— Докладвайте по-бързо!

— Момичето е напълно дезориентирано. Сривът на програмата у агентите на влияние винаги води до подобен резултат. С нея работят психолози, но засега не могат да гарантират нищо. Очевидно главатарят е гражданката на Таури Хенриета Фискалочи… — прокурорката се запъна, но продължи: — След като бе установено, че смъртта й е необратима, отворихме в градската банка кутията със завещанието и истинското й име. Ванда Каховски.

Грей се намръщи:

— Полковникът от терор-групите? Кървавата Ванда?

— Да, императоре.

Грей гледаше през прокурорката, все едно не беше там. Изглеждаше сякаш внезапно е остарял.

— На Меклон днес ще празнуват… Кървавата Ванда… Защо?

— Води се разследване.

— Кои са другите участници в заговора?

— Двама неизвестни, напуснали планетата.

— Това вече не е във вашата компетенция. Кой друг?

— Сестрата на момичето. Рашел Хейни.

С крайчето на окото си Грей видя как лицето на Артур Къртис потрепна. Той знаеше това име, знаеше го…

— Задържана ли е?

— Да.

— Разпитахте ли я?

— Отказва да отговаря.

— Не ви разбирам, госпожо прокурор!

— Мой императоре, тя е непълнолетна. Според законите на Таури не можем да използваме изтезания и наркотици.

— Прокуроре!

Жената не отмести поглед.

— Императоре, подписаният от вас Кодекс за свободата на планетата Таури не допуска изключения. Възмутени сме от опита за покушение, но разследването е само в нашата компетенция.

— Ще предам това дело на Имперската прокуратура.

— Нямате право да го сторите, без да отмените кодекса си, императоре мой. Полицията на Таури няма да се подчини на заповедта ви.

— Отказвате ли ми?

— Подчинявам се на Кодекса, императоре. Ако премахнете особения статут на планетата, Рашел Хейни ще ви бъде предадена.

Опекунът на Таури Грей гледа дълго, страшно дълго прокурорката. Тази планета беше символ. Тази планета беше знамето на Армията.

Нищо не можеше да направи.

— Какво можете да предложите, прокуроре? Няма да отменя Кодекса ви.

— Да почакате. След половин година Рашел ще стане пълнолетна. Ще имаме право да приложим разпит трета степен.

Артур Къртис отново потрепери. Върху лицето му се появи неприкрит ужас.

— Добре, госпожо прокурор. Ще почакам. Пред мен е вечността… нали, Къртис?

Ван Къртис наведе глава.

— Свободна сте, госпожо прокурор.

Грей изчака жената да излезе, след което грозно изруга. Кимна на Къртис, посочвайки му креслото до малкото барче. Артур остана прав — императорът продължаваше да го игнорира.

— Ще пийнеш ли, старче? — Грей определено беше дружелюбен.

— Благодаря, императоре. Малко джин. Не мога да свикна с тази жега.

Грей сам напълни чашите.

— Странен ден е днес, Къртис. Покушението, твоето посещение.

Къртис отпи от джина, остави чашата и добави тоник.

— Грей, остави намеците си за планетарните управители. Става ли?

— Заплашваш ли ме? — в гласа на Грей сега имаше метални нотки.

— Ако искаш да го наречеш по този начин — да. Ние зависим един от друг, императоре. Можеш да ме унищожиш, но това ще ти струва безсмъртието. Какво ще кажеш?

— Подозирам те в организирането на покушение.

— Не, Грей. И още веднъж — не. Случайно съвпадение.

— И ти се измъкна от дупката си, за да участваш в Преклонението Ничком?

— Да, в известен смисъл.

— Тогава падни пред господаря си, робе.

Къртис отново отпи от джина. Усмихна се на Грей и без да бърза, легна на пода. Императорът протегна крак, тикайки обувката си в лицето му:

— Целувай!

Къртис Ван Къртис се изправи и изрече със спокоен глас:

— Ще минеш и без това.

Императорът кимна:

— Добре, ще мина. Заклеваш ли се, че нямаш нищо общо с покушението?

— Да, императоре.

— Заклеваш ли се във вечна вярност към мен?

— Вечността не приема клетви. Но засега съм ти верен, Грей.

— Добре, Къртис. — Грей изведнъж се обърна към Артур: — Ела тук, момче.

Артур Къртис направи няколко крачки.

— Кой стои зад покушението срещу мен, Артур?

Юношата погледна баща си. Сви рамене:

— Мога само да предполагам, императоре.

— Предположи.

— Човек на име Кей Дач. Мой бивш телохранител.

— И какви са мотивите му?

— Той ви мрази, императоре. От Шедар е.

— Знаеш много повече, отколкото казваш.

— Да, императоре.

Грей се изправи. Приближи се до Артур и сложи ръка на рамото му:

— Харесваш ми, момче. Искаш ли да играеш на моя страна?

— Вече не съм във възрастта на игрите, императоре.

— Жалко. А какво друго ще кажеш за Дач?

— Той ще ви убие, императоре.

Грей се засмя:

— Човек не може да убие безсмъртен.

— Той не е човек. Той е Смъртта.