Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (12)

2

Рашел дойде при Хенриета три дни след скарването им. Лошото време продължаваше — ледени ветрове и кратки поройни дъждове, унищожаващи остатъците от реколтата. Впрочем, сега това наистина беше заради повреда в климатизатора — балансът между търсенето и предлагането беше възстановен.

— Донесох ви ябълки — съобщи момичето, без да поздрави. — Имаме още малко, а от вашата градина са ометени до една.

Старицата, занимаваща се с доста необичайна дейност — разглобяването на древен лъчев пистолет „Кариера“ — сложи настрана оръжието. Погледна замислено Рашел.

— Мислех, че ще си обидена още поне седмица…

— Изобщо не съм се обиждала. Просто не съм съгласна с вас.

— Седни. Не, първо отнеси ябълките в кухнята. И включи печката.

Когато след няколко минути Рашел се върна, лъчевият пистолет беше изчезнал някъде, отстъпил мястото си на поднос с кафеник.

— Питай — добродушно каза старицата. — Всичките ти желания са изписани на лицето ти, момиче.

— Как да постъпя в Лигата на телохранителите?

Хенриета издаде странен звук — нещо средно между изхилване и вдишване:

— Много лесно. Когато след две години станеш пълнолетна, можеш да подадеш молба в местния филиал на Лигата, да платиш вноска и да получиш категория „М“. Ако след година набереш петдесет бала по скалата за сложност, ще преминеш в категория „Н“ — това е вече пълноправен член на Лигата. Още сто бала — категория „О“. И така до категория „П“ — дванайсетата, най-високата от общите степени.

— А какво означават тези букви?

— „П“ — пазител, „О“ — опекун, „Н“ — наблюдател…

— А „М“?

— Месо.

Рашел мълчеше.

— От група „М“ в група „Н“ минават около 40 процента. Останалите плащат изходна вноска… или загиват.

— А Кей в категория „П“ ли е?

— Не. Той е в първата стотица — това са вече личните категории. Той имаше „С“, доколкото си спомням.

— Смърт? — момичето вдигна поглед.

— Да. Браво. Личните категории са само три. „А“ — ангел, „Д“ — дявол и „С“ — смърт. Те се характеризират с улегнал стил на работа.

— Не можете да ме разубедите.

— И през ум не ми минава. Ако искаш, отиди в Лигата — дори ще ти помогна да тренираш. Притежавам най-почетната категория „П“. В Лигата можеш да се научиш на много, друг е въпросът, че това няма да ти помогне да намериш Кей.

— Ще видим…

На вратата се почука — фино и деликатно. Хенриета се намръщи:

— Изглежда се увлякох приказките… или съм оглушала на стари години. Отвори.

Рашел стана, обръщайки се към вратата, но тя вече се отваряше. Хенриета не помръдваше, само беше отпуснала ръка към кошницата с плетката.

На прага стояха Кей Алтос, член на Лигата от категория „С“, и строен тъмнокос юноша, който се стори смътно познат на Рашел. Носеха шорти и леки ризи — подходящи на Таури винаги, освен през последните няколко дни. Двамата бяха вир вода.

— Ще живееш дълго, Алтос — каза Хенриета, изваждайки ръка от кошницата.

— Съмнявам се, госпожо полковник. Между другото, за приятелите съм Дач.

— Така ли? Е, какво пък — старицата внимателно стана от креслото, — вероятно ще се съглася да те наричам така… Здравей, Артур.

Юношата поклати глава.

— Това не е Артур — Кей изгледа проницателно Рашел. Усмихна се, забелязвайки сребърната халка. — Здравей, партньоре. Пораснала си… Раш.

Девойката леко кимна. На устата й изгря усмивка, неуверена като зимен изгрев.

— Здравейте…

— Освен да те прегърна — Хенриета бавно пристъпи към Дач. — Изумена съм… признавам си.

Тя потупа Дач по рамото. Ехидно се поинтересува:

— Как е рибата на Марета? Кълве ли?

— Долетяхме от Джиенах. — Кей деликатно пое ръката на старицата и я докосна с устни. — Полковник, нуждая се от вашата помощ.

— Само ти?

— Не. Империята. Расата. Светът се разрушава… госпожо Каховски.

— Отдавна не бях чувала такива думи… и това име — гласът на старицата стана леден. — Аз съм възрастна жена, гражданка на спокойна планета.

— Няма време за игри, полковник Каховски. Задава се война… по-страшна от Смутната.

Рашел с усилие откъсна поглед от Кей и погледна Фискалочи, която той упорито наричаше Каховски. Сбръчканото лице се беше изкривило.

— Какви ги дрънкаш, Дач? Ти не знаеш каква беше тази война.

— Знам какво ще е бъдещето. Събудете се, Ванда. Умолявам ви.

Каховски прехапа устни. Изрече навъсено:

— От теб изтече цяла локва, Кей. Наваля ли ви дъждът?

— Стана традиция Таури да ме посреща с лошо време.

— Много голяма чест. Помниш ли стаята, в която живееше?

— Да.

— Преоблечете се. В гардероба трябва да има дрехи с вашите размери. Как се казваш, момче?

— Томи.

— Брат на Артур ли си?

Томи и Кей се спогледаха. Дач кимна.

— Аз съм резултат от лъжлив аТан. Копие на Артур… копие на клонинга на Къртис Ван Къртис.

— О, богове — Ванда вдигна ръка към устните си с почти непресторен жест. — Какво още? Не… идете и се преоблечете.

Кей кимна. Минавайки покрай Рашел, така и неотместила се от мястото си, той докосна с устни челото й.

— Ще полудея — каза старицата, гледайки как те се изкачват по стълбите. — Или вече съм полудяла.