Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (33)

3

Не холографско копие, което може да се докосне, а просто екран, дори не обемен. Значително по-лесно бе да се осигури секретност, когато се предаваше малък обем информация.

— Не мога да те приема, братко — каза Сейкър. Лицето й беше бледо, уморено. — Фамилията те търси наравно със СИБ. Не мога да запазя посещението ти в тайна.

— А този разговор?

— Ще се опитам.

Дач кимна. Седеше, почти притиснал се към екрана. Томи спеше в съседното кресло. Полетът, продължил повече от денонощие, бе изтощил и двамата в еднаква степен, но Кей се мъчеше да остане буден.

— Тогава ела при мен. Корабът е в геостационарна орбита.

— Онзи същия, с колапсарния генератор?

— Нямам друг. Включил съм маскировъчния блок, но ще ти дам точните координати.

— Какви ги вършиш, Кей? В момента си най-опасният престъпник в Империята. Ти си извън закона, без право на помилване. Сутринта патриархът официално те отлъчи от Единната воля.

Кей се засмя:

— Ела, Лика. Заради любовта между нас, която почти я имаше.

Сейкър мълчеше. За тези четири години тя беше остаряла и вероятно вече не беше толкова сантиментална.

— Не знам дали мога да ти се доверя, Кей.

— Нали аз ти се доверявам?

— Ти нямаш избор… Добре. Координатите?

Докато Кей диктуваше, Томи се събуди. Погледна през рамото му, стараейки се да не попадне в полето на камерата, но да види събеседника. Когато екранът угасна, каза тихо:

— Нали знаеш какво ще те посъветва? Да убиеш баща ми.

— Не баща ти. Човекът, от чиито клетки са те клонирали.

— Аха. Когато говориш така, всичко става абсолютно ясно.

Дач се повъртя в креслото, разгръщайки го така, че да му е по-удобно.

— Томи, ще поспя няколко часа. Събуди ме, когато се появи корабът й.

— Добре.

— Мога ли да съм сигурен, че ще се събудя?

— Да. Навярно.

Без да гледа, Кей прекара ръка по пулта. Светлината в командната зала угасна, само няколко екрана продължиха да блещукат, потапяйки помещението в неясен полумрак.

— Не бих искал да убивам баща ти — промърмори той. — Това е нарушение на Кодекса на Лигата — работа против предишен клиент. Освен това изобщо не си представям как ще го направя. Къртис е по-неуязвим и от императора — на него не му е скучно да живее.

Томи си свари кафе — обслужващите блокове никога не готвеха както трябва. Изпи го, седнал пред контролните екрани. В орбита около Горра имаше оживено движение — тромави танкери и шлепове, маневрени кораби на свободни търговци, частни капсули. Няколко военни кораби, кръжащи почти на границата на атмосферата — с техните двигатели това не беше проблем.

Имаше доста желязо и на стационарна орбита. Станции с докове за десетки кораби, които по една или друга причина не желаеха да се приближат до планетата. Около половин час Томи сканираше ту един, ту друг кораб, опитвайки се да разбере какви са хората, които се правеха на мирни търговци и бяха скрити в маскировъчни полета, подобни на тяхното. После се захвана с изчисляването на курсовете на стартиращите от Горра кораби.

Когато една от прекъснатите линии върху дисплея се пресече с траекторията на кораба им, той свари още кафе. Сложи джезвето на свободния от бутони ъгъл на пулта, където тъмните кръгове се пресичаха с петна от храна, и побутна Кей по рамото. Дач отвори едното си око.

— Идват — каза Томи. — Искаш ли кафе?

— Благодаря. Идват?

— Два кораба. На синхронизиран курс. Първият е боен клас, но не имперски.

Кей се усмихна криво:

— Знаеш ли, когато с Лика бяхме още деца, играехме такава игра „вярваш или не вярваш“. Слушал ли си за нея?

Томи сви рамене.

— Играта е простичка. Един се къпе в морето, далеч от брега, без биодетектор, репелент и оръжие, само с приемник. Друг стои на скалите с биодетектор и търси остромурени и рифови акули. Ако забележи нещо, започва да крещи, че е време за плуване към брега или за покатерване на някоя близка плитчина. Предупреждаването за опасност е задължително. Но лъжливите тревоги също са разрешени. Вярваш или не вярваш. Усети кога приятелят ти се шегува и кога се опитва да те спаси.

— И какво?

— Ами… ние и двамата сме живи. Наистина, неведнъж са ни наказвали — тази игра е разрешена за навършили десет години — Кей направи пауза. — Знаеш ли, Лика нито веднъж не подаде лъжлива тревога. Нито веднъж. Дори когато я разкарвах до брега и обратно по половин ден.

— Весели игрички сте си имали на Шедар.

— И още как… — Кей включи предавателя. Помълча секунда, докато каналът се настрои. После каза: — Лика. Не вярвам.

Отговор не последва. Дач започна да си свирка нещо.

— Да активирам ли оръжието? — попита Томи.

— Прекалено близо до планетата сме. На орбиталните станции ще засекат затоплянето на генератора. Отпусни се.

Приемникът оживя. Нямаше изображение, само глас:

— Помниш ли деня на евакуацията, братко?

— Да.

— Денонощие за подготовка, лични вещи — четиристотин грама. Чуй ме сега: вещи — колкото вземете. Подготовка — трийсет минути. Скачайте със скафандрите — ще ви приберем. Шлюза ще го оставиш отворен, махни паролите на пулта. И имай предвид — под прицел сте.

— Добре.

Кей прекъсна връзката. С леко учудване погледна към Томи:

— Вярвам…