Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (38)

8

Далеч от Горра, извън зоната на контрол на орбиталните бази, бившият имперски миноносец, превърнат в туристическа яхта на Майката на фамилията, дрейфуваше.

Лика Сейкър и Кей Дач стояха пред навигационния екран. Дач пресмяташе курса сам и Лика реши да не му предлага услугите на навигатора си.

— Само с дозареждане — съобщи Дач. — Или на Рух, или на Фиернас.

— Не мисля, че анклавът на Империята е по-безопасен от Рух — отбеляза Сейкър. — По-скоро, с вероятност шейсет и пет процента…

— Остави изчисленията си, Лика. Лемак оглавява преследвачите, нали?

— Ако се съди по изявлението на императора — да.

— Той има стари сметки за уреждане с мршанците. Няма да се навре на Фиернас.

— Възможно е. Но СИБ в анклавите винаги е нащрек с транзитните кораби…

— Ще реша по пътя, Лика.

Сейкър се примири:

— Помисли ли за документи?

— Да. Име — без значение, възраст — около четирийсет, професия — търговски пътник, продаващ селскостопанска техника. Пластични операции не са необходими, гел-маската ще е достатъчна. Томи ще бъде мой ученик — в дребните фирми това е прието. Гражданство — Каилис. И двамата познаваме тази планета.

— Имай предвид, че няма да мога да осигуря основа на документите. При първата сериозна проверка истината ще лъсне.

— Разбирам. Но дозареждането ще отнеме не повече от денонощие.

— Бих казала — шест часа… Освен ако не решиш да дегустираш младо вино в баровете.

— Търговски пътник, желаещ да напусне Фиернас в периода на бутилиране на виното, ще предизвика подозрение. Уверявам те, че космодрумите им сега са препълнени. СИБ е затрупана с работа. Няма да успеят да проверят нищо за денонощие, дори и да искат.

— Ти знаеш най-добре — Сейкър направи пауза. — Бих искала да ти дам хубав кораб, например този, но единственият, който никога няма да успеят да идентифицират, е „Скакалец“.

Дач кимна. Серията малки катери „Скакалец“ се произвеждаха на десетки планети и бяха стотици хиляди. Предназначени за полети в пределите на една-единствена планетна система, те все пак имаха и хипердвигател… със запас от гориво за един скок. Някога Империята бе насърчавала производството им по всякакъв начин — смяташе се, че в случай на война населението можеше да се евакуира самостоятелно на най-близките светове. Сега, в годините на мир и военно превъзходство на човечеството нямаше необходимост от тях. Но корабите продължаваха да се произвеждат. Те бяха доста евтини, но изумително надеждни, и много фирми ги използваха като служебен транспорт за редовите си сътрудници.

— Посочи като цел на пътуването Юлиана — помоли Кей. — Фиернас ще е напълно логична точка за презареждане, а летящите към Граал вече могат и да са под наблюдение.

— Значи все пак Фиернас. — Лика поклати глава. — Не ми харесва тази идея, Кей.

— Смятай, че в последно време ми се е припило хубаво вино.

— Това е си е твоят път, Кей. Добре.

Тя изключи захранването на пулта, като не си направи труда да записва избрания курс. В компютъра не биваше да се пазят следи от изчисленията.

— Защо ти помагам, Дач?

— Заради човечеството.

— Не. Също както и ти не отиваш на Граал заради него.

— Интересна мисъл. — Кей вдигна поглед. — И защо?

Сейкър само се усмихна и поклати глава.

Оказа се, че затворническата килия е уютна. Това не радваше Рашел — почти домашната обстановка само подчертаваше значението, което се придаваше на пленяването й.

Вече за втори път през този ден следователят разговаряше с нея. Рашел осъзна, че почти се е зарадвала на идването му, което я ядоса.

Учтивият тон и фините маниери бяха уловка. Всичко беше уловка. Полуотвореният прозорец на килията, отвъд който започваше градината (само дето вятърът не беше в състояние да проникне през силовото поле), скъпите мебели, хубавият видеоекран, по който във всяко издание на новините се нищеше една-единствена тема — всичко беше уловка.

— Ясно ни е какво се е случило — каза следователят. Беше в цивилни дрехи, млад (поне външно) и страшно обаятелен. — Двама негодници се те изиграли. Използвали са те, по-точно — използвали са сестра ти, и са офейкали от планетата.

Рашел мълчеше.

— Госпожа Фискалочи загина — продължи замислено следователят. — Как мислиш, тя била ли е подложена на натиск от Кей?

— Не.

Следователят се оживи:

— Ти можеш да ни помогнеш да разберем случилото се, момиче. Ти също си жертва и съдът ще го има предвид. Разбираш ли?

— Не. Вие няма да разберете.

— Защо мислиш така? Аз искам да ти помогна, Рашел. Всички ние искаме да ти помогнем. Таури е в шок от случилото се…

Рашел само се усмихна, обръщайки се към екрана. Там неподражаемият коментатор на общопланетарния канал Олег Синицин не успяваше да си поеме дъх от потока думи:

— В момента думата „Таури“ се чува из цялата Галактика. Злодейското покушение над императора, успешно предотвратено от СИБ, стана най-модната новина за сезона. Всекидневно към нас тръгват до три туристически лайнера. Притежателите на хотели сериозно се замислят за повишаване на цените и построяване на допълнителни сгради…

Следователят се намръщи. Красивото му лице моментално загуби своята доброжелателност.

— Момиче, аз мога само да те моля за помощ, разбираш ли това?

Рашел кимна.

— Но всичко се променя, знаеш. Срокът на разследването не е ограничен. Скоро ще станеш на шестнайсет и ще получиш всички граждански права… и отговорности. Може да имаш много тъжен рожден ден.

— Вие няма да разберете… тоест няма да повярвате.

— Но защо?

— Обичате ли ме? — отговори с въпрос Рашел.

Следователят се изкашля:

— Ами, знаеш ли… Дотолкова, доколкото човек трябва да обича ближния си.

— Това съвсем не е достатъчно — сериозно каза Рашел. — Разбирате ли? Изобщо не е достатъчно. Вярваш само тогава, когато обичаш.

— Е, ще се постарая да те обикна — следователят леко се усмихна.

— Не бива. — Рашел поклати глава. — Вие сте на работа.

Следователят помълча малко и каза:

— Ще имаш много тъжен рожден ден.