Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (37)

7

Александър Зимин, личният лекар на императора, поклати уморено глава:

— Все пак настоявам, мой императоре. На практика сте били подложени на пълен цикъл психопречупване. Последствията са неизбежни.

— Чувствам се прекрасно. — Грей изглеждаше равнодушен, дотолкова, доколкото това изобщо беше възможно. — Алекс, ценя загрижеността ти, но негодниците имаха сбъркан план.

— Императоре, помните ли речта си в театъра?

Грей се намръщи.

— Планът им поне частично е сработил. Не си струва да се рискува.

— Алекс, доколкото си спомням, вие сте специалист в областта на вирусологията? — Тонът на императора се промени.

— Да.

— Нека да оставим на вас грижата за телесното здраве и профилактиката на рака, а с психиката да се заемат психолозите. — Грей стана от леглото и се пресегна за халата. — Немислимо е да прекъсна Преклонението Ничком.

— Вашите психолози са страхливи подлизурковци — изрече със спокоен глас Зимин. — Предпочитат да не забелязват дребните нередности, докато не стане прекалено късно. Необходими са цялостно изследване, почивка…

Грей погледна замислено лекаря:

— Вече петдесет години оглавявате медицинската ми служба, Алекс. Оглавявате я по прекрасен начин.

Зимин кимна рязко.

— Идеята ви за почивка е интересна. Мисля, че половин година на най-хубавия курорт в Империята… няма да ви навреди, докторе.

Лекарят гледаше мълчаливо императора.

— Аз съм господар на Империята, Алекс — безгрижно каза Грей. — Но на първо място — господар на самия себе си.

— Страхувах се, че ще се случи нещо подобно — каза Зимин. Потри брадичката си. — Поне не забравяйте за всекидневния контрол, мой императоре.

— Благодаря, Алекс. — Грей добродушно потупа лекаря по рамото. — След половин година ще си признаеш, че не си бил прав. А сега отдъхни. Ще се погрижа за организацията на почивката ти.

Зимин мълчаливо остави медицинския си скенер. Погледна Грей с лека тъга:

— Всичко хубаво, императоре.

— Довиждане, Алекс. И… остави този тон. Нямам намерение да се отказвам от услугите ти, но засега си почини.

Когато лекарят излезе, Грей тихо се разсмя. Изглежда, да си лекар на безсмъртен е нелеко изпитание за психиката. Кара човек да измисля проблеми там, където ги няма.

Комуникаторът на масата тихо пропя.

— Слушам — подхвърли Грей.

— Совалката с клинч-командор Шегал кацна на правителствения космодрум. Той моли за незабавна аудиенция. Какво ще наредите?

— Изпратете го при мен.

Императорът се усмихна още веднъж, спомняйки си думите на лекаря. Прекалено много паника за дреболии. Ето че и Шегал е намерил поредната причина за вълнение… Грей се приближи до прозореца, докосна тежките завеси и те бавно се дръпнаха.

На Таури градините не можеха да служат за признак на разкош. Комплексът на правителствените сгради беше заобиколен от жълто пясъчно поле, обсипано с разноцветни каменни блокове. Късче от пустиня, каквато на тази планета никога не бе имало. Мъртво и красиво… естетиката на президента на Таури беше толкова своеобразна, колкото и сексуалните му вкусове.

— Този свят е мой — каза Грей.

Глупаво е да ограничаваш свободата си на действие чрез политически игри, когато си владетел на Вселената.

— Командирът на оперативна група — при мен — нареди Грей, без да се обръща към комуникатора. — И министъра на пропагандата. Политическия съветник… не, нямам нужда от него.

Отдавна не беше уволнявал управляващи от такъв ранг като президента на Таури. Но бе твърдо решен да го стори веднага след разговора с Шегал.