Метаданни
Данни
- Серия
- Линията на бляновете (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Императора иллюзий, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 26 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2008 г.)
- Корекция
- Mandor (2008)
Издание:
ИК „ИнфоДАР“ ЕООД — София, 2004
ISBN: 954-761-138-0
История
- — Добавяне
4
Лемак разреди джина и изпи чашата на екс.
— Какво можеш да ми кажеш, Артур?
— Нищо, адмирале — Къртис-младши беше по-блед от обикновено, но гласът му оставаше твърд. — Всички обяснения ще бъдат дадени на императора.
Вячеслав Шегал, седнал отстрани, не се включваше в разговора. Според него Артур беше много по-костелив орех от Томи. Но и по-удобен кандидат за новия господар на „аТан“.
— Този юноша е твое точно копие. Генният анализ не е приключил, но аз съм сигурен в резултатите.
— Да. Той е мое копие.
— Умник! — Лемак не можеше да си откаже това удоволствие. — Та кого измъчваха моите момчета — него или теб?
— Мен.
— Е, мисля, че ще възстановим равновесието.
— Като представител на императора…
— Хич не ми пука от твоите пълномощия! — Лемак се доближи плътно към него, с наслада усещайки отново върналата се увереност. — Твоят клонинг — или какъвто е там — е участвал в покушението над Грей! Ти си заподозрян, разбираш ли?
— И още как.
— Ще изтръгна истината от тях още по време на скока… — Лемак се ухили. — И ще узная дали си струва да се захващам с теб.
— Само опитайте! — яростно възкликна Артур. — Вие често се нуждаете от аТан, адмирале!
— Именно, момче!
— Господа, господа! — Шегал размаха ръце, без да се надига от канапето. — Успокойте се! И двамата не сте прави. Артур още в нищо не е обвинен, а и не е в традициите на „аТан“ да погажда номера на клиентите.
И адмиралът, и Артур млъкнаха.
— Карл, ще ми позволите ли да поговоря с Артур насаме?
Лемак кимна неохотно.
— Благодаря ви, адмирале. Петнайсет минути, не повече.
Адмиралът погледна демонстративно часовника си.
— Ще се разходя до офицерския бар, Вячеслав. Още няколко глътки няма да ми навредят.
Когато Лемак излезе, Шегал прехвърли погледа си върху Мухаммади, безмълвно застинала до стената.
— А нашата уважаема механистка? Тя е по-висшестояща от адмирала и иска да присъства на разговора?
— Телохранителите имат право да присъстват при всякакви разговори!
— Артур, искам да говорим насаме. Нареди й да излезе… не, почакай.
С бавни движения, демонстрирайки отегчение, Шегал се изправи и се приближи към Маржан.
— И така, имам предложение. Момиче, вие ще направите компания на стария си приятел.
Мухаммади мълчеше.
— Не обичам прекалено верните слуги — сухо продължи Шегал. — Дайте ми пистолета и излезте. Лишавам ви от правото да носите оръжие.
— Маржан, подчини му се — с усилие произнесе Артур. Маржан му хвърли презрителен поглед. Откопча кобура от колана си и го хвърли на пода.
— Нервите нещо май не са стоманени… за разлика от плътта — отбеляза Шегал.
Мухаммади излезе, така и без да изрече нито дума.
— Ама че вкус имаш, момче. — Шегал изрита кобура под масата. — Разбирам тези, които искат да бъдат защитени — например баща ти. Но виж, онези, на които им харесва да са придатъци към собствената си охрана… Поне позна ли ме?
— Лайън — произнесе Артур, без да поглежда към Шегал. — Тогава вие си отидохте чрез аТан.
— Точно така. Странно нещо е животът, нали? Събира двама души на най-неочаквани места. Между другото, благодаря за аТана.
— Ползвайте го със здраве.
— Ти всъщност в течение ли си на техническите детайли на аТан? Помисли си, докато приготвя напитките.
— В течение съм. — Артур седна зад бюрото, в креслото на Лемак. — Всички искат аТан от мен.
— Всички се нуждаят от власт и безопасност. Ти владееш техния символ. Да, можем да говорим напълно свободно. Разполагам с екраниращо устройство.
— Има ли за какво да си говорим?
— Момче, отнасям се към теб с искрена симпатия. — Шегал постави пред него чашата с напитката — направо върху лист хартия с недописан текст. — Ти се държа чудесно на Лайън. Умееш да слагаш хората на мястото им, като изключим механистката. Но при нея причините са особени, нали? — той намигна.
— Да.
— Е, на път сме да започнем приятелски разговор. Артур, какво е отношението ти към проекта на баща ти — „Линията на бляновете“?
— Никакво. Загуба на време и сили.
— Лично аз бих подбрал по-силни изрази, Артур. Това ще означава смърт за Империята.
— Поговорете за това с Кей. Ще постигнете съгласие.
— В мненията, но не и в пътищата за оправяне на положението. Твоят бивш приятел се надяваше да убие императора и така да успокои Ван Къртис. Да му даде шанс да управлява и да се почувства отговорен за човечеството. Но твоят баща не би се спрял заради това, нали? „Линията на бляновете“ е станала любимата му играчка.
— И вие искате да убиете баща ми.
— Да бъда ли откровен? Да. Бих могъл да водя дълги и сложни разговори и да те навивам да приемеш тази идея, но защо да го правя? Появиха се резервни варианти.
Артур отпи от виното.
— Та ето какво. Първо, момче, ти можеш да накараш аТан-системите да работят. Сигурен съм, че всеки с генотипа на Къртис ще се окаже онзи липсващ детайл, който не достига на имитаторите.
Къртис-младши погледна косо Шегал.
— Второ: ти си пораснал. Но никога няма да постигнеш нищо. Твоят баща е безсмъртен, а ти си вечният принц.
— Вие наистина си приличате с Кей.
— Трето: не е задължително да убивам Къртис Ван Къртис, ако искам да запазя ръцете си чисти. Да си заточен с всички удобства, но без никаква надежда за измъкване, не е най-лошата съдба в нашия несъвършен свят. Като вариант можем да го накараме да използва собствената си играчка — „Линията на бляновете“. Нека бъде щастлив там, а ти ще бъдеш щастлив тук. Императорът е доволен от статуквото и от особеното положение на компанията „аТан“. Бъди на върха и не се опитвай да разтърсиш света.
— Само онзи, който е затънал в калта, може да разтърси света. От Олимп може единствено да се хвърлят мълнии.
— Не се ежи. Четвърто: ако казаното от мен не те устройва, ще споделиш съдбата на баща си.
— А какво ще стане с безсмъртието?
— Много просто. Ще използваме странният приятел на Дач, до чийто произход иска да се добере нашият храбър адмирал. Момчето е извън закона. Разбира, че е обречено. Но императорът може да му прости — и дори да го издигне на върха на „аТан“. Мислиш ли, че ще откаже?
Артур поклати глава.
— Прекрасно. Сега, когато разбра какви са вариантите и чу доводите „за“, можеш да кажеш тези „против“.
— Съгласен съм.
Шегал застина с поднесената към устните си чаша.
— Приемам вашето предложение — потвърди Артур. — „Линията на бляновете“ ще бъде унищожена, „аТан“ ще продължи да функционира, а баща ми ще бъде заточен.
— Е… прекрасен и бърз избор — Шегал нервно се засмя.
— Но и аз имам едно условие.
— Казвай.
— Кей Дач и Томи трябва да бъдат унищожени.
Шегал гледаше Артур, сякаш наблюдаваше за пръв път сменяща кожата си змия — с любопитство, примесено с погнуса.
— Това условие не подлежи на обсъждане.
— Добре. Предполагам, че сега Дач няма аТан?
— Мисля, че да.
— А Томи?
— Невъзможно е да се изключи неговият аТан, без да се спре и моят. Но вие не бива да се вълнувате по този повод, Шегал.
Артур се настани по-удобно в креслото и небрежно взе чашата, разплисквайки част от виното върху книжата на Лемак.
— Разбирате ли, клинч-командоре, аз, естествено, умея да убивам безсмъртни.