Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (14)

4

Император Грей беше в лошо настроение. Обичайно, но зле възприемано от двора събитие.

Рано сутринта той беше наредил да изпратят неговата малолетна приятелка при родителите й, и няколко придворни, очакващи от месец този момент, доведоха дъщерите си „да огледат двореца на императора“. Но надеждите им не се оправдаха — Грей не излезе от спалнята си през целия ден и ту преглеждаше правителствените информационни канали, ту нареждаше да му носят най-странни деликатеси. Така и не опита нито един от тях, отдавайки дължимото само на минералната вода.

Свечеряваше се, когато доложиха на Грей, че патриархът на Единната воля моли за аудиенция.

Църквата никога не е била значителна сила в Империята. Може би защото отдавнашното сливане на религиите беше отблъснало от тях много повече хора, отколкото бе привлякло; или защото, подражавайки на тактиката на Императора, църквата допускаше съществуването на планетарни култове, действащи в нейните рамки; а може би просто заради политиката на ненамеса в светските дела, започната преди много години.

Но формално патриархът беше фигура, равна на императора. И Грей не възнамеряваше да нарушава тази формалност.

През този ден той не искаше официални церемонии. Императорът прие патриарха в личните си апартаменти, което можеше да е или жест на благосклонност, или на пълно незачитане.

Грей винаги оставяше на другите да съдят за подобни дреболии.

Патриархът влезе в малката мрачна зала точно когато приведеният над масичката Грей собственоръчно наливаше кафе в чашките. Мракът се разпръскваше единствено от три свещи в каменен свещник.

— Моите почитания, Ваше Светейшество. — Грей леко кимна, оглеждайки патриарха. — Нали ще споделите с мен скромната ми закуска?

Увитата в тънки тъкани фигура леко склони глава. Лишеният от признаци за пол и възраст глас, променен чрез несложна хирургическа операция, беше тих като ромолене на ручей.

— Благодаря, императоре.

Виолетови стени, купол от черно стъкло над главите им, мебели от тъмно дърво… Грей не знаеше дали подобна обстановка ще се хареса на патриарха. Но би искал да го научи — почти толкова силно, колкото и да узнае истинската му самоличност.

Те седяха един срещу друг — Грей, с настъпването на вечерта сменил халата си с пижама, и патриархът, омотан в екранирани тъкани. Дребният амулет на гърдите му, със сигурност криещ в себе си антискенер, блещукаше, отразявайки пламъка на свещите.

— Церемонията с пиене на кафе, възникнала в древността на континента Америка, е едно от малкото ми удоволствия — отбеляза Грей.

Чашката кафе потъна под плътната тъкан, скриваща лицето.

— Възможно е. Но в древността не са съществували церемонии с пиене на кафе. Вероятно сте зле информиран, императоре.

Грей се усмихна. Смешно би било да се кара с патриарха. Той властваше в сфера, от която Грей изобщо не се интересуваше.

— Вие най-добре знаете, Ваше Светейшество. Известно ми е, че църквата има прекрасни архиви… и информатори.

— Понякога това е полезно. Не са много онези, които проумяват Единната воля до достъпните за човека граници, но затова пък са й верни докрай.

— Радвам се за църквата. Още кафе?

— Благодаря. Имаме прекрасни източници дори при Къртис Ван Къртис.

— Ооо…

— В последно време те са обезпокоени, императоре. И вашето решение да разследвате дейността на Къртис радва църквата.

— Виждам, че имате източници не само при Къртис. Захар?

— Благодаря. Църквата няма нищо общо със светските дела. Но когато се засягат основите на вярата, нямаме право да сме безучастни.

— И с какво Къртис е засегнал интересите на Единната воля?

— „Линията на бляновете“.

— Какво?

— „Линията на бляновете“ — така нарича Къртис Ван Къртис новия си проект. Не ни е известно много, но редица източници са обезпокоени от влиянието му върху основите на вярата.

— Сметана?

— Благодаря. Надявам се, че императорът ще бъде толкова щедър с информацията, която може да му достави клинч-командор Шегал, както и с прекрасното кафе.

Грей се засмя насила:

— Имате великолепни източници, Ваше Светейшество. Малко повече информация не би попречила… на клинч-командор Шегал.

— Достатъчно. Ако е повече, отколкото трябва, сметаната ще похаби кафето, императоре.

— Вие сте неподражаем, Ваше Светейшество. Църквата има ли други проблеми освен плановете на Къртис? Финансиране? Пропаганда?

— Истината е над парите.

— Само когато се опира на тях.

— Ще сме признателни на императора за помощта… ако се появи нужда от нея.

Няколко минути двамата мълчаливо отпиваха от кафето.

— Бих искал да знам светското ви име, Ваше Светейшество — каза Грей.

— За съжаление съм го забравил. Благодаря ви за кафето. Надявам се, че императорът ще посети храма на Единната воля.

Грей се поколеба:

— Възможно е.

— Ще ви почерпя с прекрасен чай. Корените на чайната церемоня наистина водят към далечното минало.

— Миналото отдавна е отминало и никой не знае какво е било.

— Миналото стана настояще, императоре. Достатъчно е да се огледате наоколо, за да го видите.

Патриархът се изправи.

— Ще посетя храма… след Преклонението Ничком и завръщането на Шегал — каза Грей. — Империята цени църквата на Единната воля… и нейната загриженост за единството на човечеството.

Тъмната фигура наведе глава в поклон.