Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (11)

1

— На Вселената не са й познати понятия за добро и зло. Взимайки за отправна точка морала на чуждите раси или дори на различните социални групи при хората, ще получим толкова разнообразни резултати, че критериите съвсем ще се изгубят. Етично ли е унищожаването на слабите индивиди? Да, от гледна точка на булратитата или на обществото на Кийт. Етично ли е унищожаването на потенциално разумните чуждопланетни видове? Да, от гледна точка на всички раси с изключение ма алкарисианите и псилонците.

Изправихме се пред проблема за общия морал в момента, когато човечеството започна галактическата експанзия и изгуби единството си. Нито църквата на Единната воля — заради своята синтетичност, нито властта на императора — поради неизбежната гъвкавост на управлението, не са способни да дадат на хората колективни морални ценности. Най-тъжното е, че всеки опит да се установи в социума единна етическа система ще стане причина за неговия разпад, тъй като измененията в психологията на жителите на различните планети са отишли прекалено далеч…

Кей, облегнат в креслото, слушаше тихия глас на кораба. Добре школуван глас, без нито капка емоции в него. Когато в командната зала влезе Томи, Дач му хвърли само бегъл поглед.

— Идеално решение на проблемите на морала би било такова общество, където всеки индивид ще е абсолютно независим от останалите и ще може да действа в съответствие със своите представи за добро и зло. Подобен свят вероятно би бил чудовищен от гледната точка на един външен наблюдател. За щастие това е невъзможно, тъй като ще изисква създаването на милиарди вселени — по една за всеки разумен организъм.

Сегашното положение на нещата се облекчава от разнообразието социални структури и развитието на междузвездния превоз. Всеки трудоспособен човек е способен да си плати пътуването до свят, който му импонира. Законът на Империята за свободата на миграцията, един от малкото реално действащи закони, дава юридическо право на такава постъпка. Обаче самият факт на съществуването на комисиите за бракуване на Кийт или традицията на ранните бракове на Култхос изглеждат аморални от гледна точка на другите колонии и пораждат напрежение и конфликти, подобни на Таурийско-Ротанския сблъсък. Още по-сложна ситуация възниква в случаите, когато в конфликта се включват чужди раси. Трагедията на Хааран, завършила с чудовищно по мащаби и жестокост клане на беззащитни граждани на Империята, повдигна този въпрос напълно реално.

Остава да се признае, че ако някакво чудо не даде на хората — а в идеалния случай и на останалите раси — универсални етични закони, напрежението ще продължава да се покачва. Ще изминат десетки или стотици години и социалният антагонизъм ще разцепи Империята.

Като се оставят настрана подробностите, мога да кажа, че говоря за пришествието на Бога. Само свръхсила, непостижима за разбиране, е способна да стане онзи авторитет, пред който човешкият индивидуализъм ще склони глава. Замяната на понятието „Бог“ с понятието „Воля“ стана отражение на нашето разединение. Време е да се върнем към извора и да почувстваме страх от небесата.

Дач се засмя. Каза, обръщайки се към Томи:

— Страх от небесата — това е правилно. Полезно е.

— Какво слушаше?

Кей даде команда:

— Етикет!

— Академик Николай Левин от Имперския институт за социални проблеми. Статия в „Ежедневен имперски дайджест“ от седемнайсети май петстотин и шейсета година. Следващи публикации…

— Достатъчно. Забавно, нали, Томи? Сред булевардната мътилка в ежедневника се промъква статия на социална тема. А после се дублира двеста пъти из цялата Империя.

— Къртис?

— Да. Баща ти подготвя почвата за „Линията на бляновете“. Още един-два месеца — и той ще обяви, че проблемите на Империята са решени. Можеш да получиш свой свят… ръководен от твоя морал.

— Ясно. Дач, а ти изобщо ли не искаш „Линията на бляновете“?

Кей се поколеба:

— Искам. Само идиот може да се откаже от изпълнение на желанията. Но това е прекалено голям подарък за чуждите раси — да си отидем от Вселената. През цялото време бих си спомнял за останалия зад гърба ми наш свят.

— Аз също.

— Лъжеш, нали? — равнодушно каза Кей. — Ти нямаш никакви чувства към реалността — нито любов, нито омраза. Ти тръгна с мен, а не с Къртис само защото ролята на копие на клонинга е прекалено незавидна. Дори Артур, възпитан от Къртис като син, всъщност няма никакво значение. Ти щеше да бъдеш още по-безпомощен. Ходеща грешка, напомняща за отдавнашен неуспех.

— Е, и какво? Все едно, щях да живея по-добре, отколкото под твоя опека.

— Разбира се. Но нали тръгна с мен.

— Защо не си…

Дач се засмя:

— Дори знам защо, колкото и прах да ми хвърляш в очите. Ти завиждаш на Ван Къртис и се надяваш като объркваме плановете му да станеш равен с него. Не като Артур — помощник по неволя, пародия на син, а като пълноценен партньор, брат. Ако реша да унищожа Ван Къртис, ти ще се опиташ да ме убиеш. Позната работа и според теб — лесна.

Томи мълчеше. Дач се пресегна и го потупа по рамото:

— Не разчитай на това, момче. Още никой не ме е убивал два пъти.

— Ако наистина го мислиш, би трябвало ти да ме убиеш — злобно произнесе Томи. — Или да ме продадеш в някой публичен дом на Джиенах.

— Защо да го правя? Нямаше да имам голяма полза, а и щях да си изгубя компанията — Кей погледна косо екрана. — Закопчай си колана, близо сме до изходната точка.

— Не си прав. Отношението ми към теб е много добро.

— Добро — това е повече от нищо. Ние така и не успяхме да станем приятели — ето кое е неприятното. Партньори с временно съвпадащи интереси — да. Но нищо повече.

— Ти изобщо нямаш приятели!

— Това е разкош, за който съм недостоен…

Корабът завибрира — хипердвигателите се изключиха. На екраните за визуален обзор тъмата се смени с белезникава мътилка.

— Гробище на неродена материя — каза Кей. — Вероятно алкарисианската вероятност изглежда по този начин. Сега минаваме през трилиони несъществуващи светове.

— Поет…

Избухване — и отново тъмнина върху екраните, разредена от искричките на звездите.

— Излязохме далеч — отбеляза Томи.

— Не можеш да се приближиш до нормални планети с нашия кораб. Таури има доста прилична отбранителна мрежа — ако забележат колапсарния генератор, ще ни направят на пух и прах. Подготви ли капсулата?

— Ако говориш за ръждясалия ковчег, който купи на битака — да, подготвих го. Изключих блока за безопасност и пултът се разблокира.

— Браво. Събирай багажа, аз ще разположа кораба във висока орбита.

Томи тръгна към капсулата с леко клатушкаща се походка. Гравитационният генератор беше регулиран през пръсти и полето на изкуственото притегляне се отличаваше със странна неравномерност. Юношата се спря на вратата:

— Кей, защо все пак Таури, а не Ендория?

— Тук живее една жена, в която бих могъл да се влюбя.

— Защо „би могъл“?

— Не си подхождаме по възраст.

Ако Рашел слушаше този разговор, радостта й нямаше да трае дълго.

— А, онова момиче… — промърмори Томи.

— Не, онази старица.