Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (3)

3

Някога Те-Ка 84 се очертавал като доста перспективен свят. След като бил нанесен в регистъра на колониалното управление на Империята, той чакал само кораба с първата партида заселници, за да избухне върху звездната карта с цветовете на човешката раса.

После на малката планета Хааран избухнал метеж против император Грей. Водачите на въстаниците предприели опит — в известен смисъл дори изящен — да напуснат Империята и да преминат във властта на Клона на алкарисианите. Тройният алианс още не бил създаден, а човешката раса била изтощена от вековете на Смутната война. Към Хааран тръгнал огромен флот на птицеподобната раса. С цел да го укрепи, да построи ракетни бази, ползвайки се от подкрепата на планетарното правителство, и да натрие носа на Имперския флот, когато той се появи…

Изпреварвайки алкарисианите, на Хааран пристигнали корабите на опълченци от съседните планети. На борда им нямало тежко въоръжение, а само разярени доброволци в десантните трюмове. Разполагали с две седмици до пристигането на вражеския флот — в онези времена двигателите не се отличавали с особена скорост.

Когато ескадрата на алкарисианите излязла от хиперпространството, тя открила мъртъв свят и отдалечаващите се кораби на хората. След седмица пристигнал Имперският флот и алкарисианите се опитали да се измъкнат без бой.

Настигнали ги в орбитата на Те-Ка 84. Битката била на живот и смърт и продължила почти седмица. Хиляди кораби в полето на притегляне на планетата — леките и маневрени изтребители на алкарисианите срещу гигантските крайцери на хората. Милиони тонове метал, пластмаса, изотопи и химикали, въртящи се в орбита. Дребните, подобни на шесторъки маймунки, зверчета нощем вдигали глави, вглеждайки се в пламтящото небе. След като прибрал спасителните капсули от разбитите кораби, пооределият, но постигнал победа човешки флот си тръгнал към Тера. Ала небето продължавало да пламти.

— По-евтино е да се намери нова планета, отколкото да се пречисти този свят — каза Кей. Корабът се снижаваше към странно плато — цялата планинска долина беше залята от стъкловидна, искряща маса. Дълбоко под нея детекторите улавяха метал. Страшно много метал.

— Какво е било това? — попита Томи. Дач осъществяваше кацането сам, но изглежда не беше чак толкова зает с пилотирането, че да не може да отговори на въпроса.

— „Харон“. Линеен кораб за потушаване на планетарни въстания. Не си е струвало да го хвърлят в тази месомелачка — не е бил предназначен за сражение с изтребители. Но командването решило да отвлече вниманието на алкарисианите. Корабът издържал дълго — заради доброто ниво на защитното поле и противоракетната отбрана. И дори си показал зъбите — доколкото можел. Накрая го торпилирали и го свалили от орбита — като натрошени отпадъци. Той направил три обиколки около планетата, а мезонните бомби се изливали от пробитите трюмове. После… ето го резултатът.

Томи не разпитва повече. Обиколиха веднъж планетата, преди да открият изтребителя на алкарисианите, застинал върху стъкленото поле. Естествено, птичките ги бяха изпреварили. За този един час Томи доби доста добра представа за Те-Ка 84.

— Аз ще изляза, ти ще стартираш кораба и ще го изведеш на стационарна орбита — продължи Кей. — За разговора ни ще е достатъчно едно стандартно денонощие.

Корабът се спусна на половин километър от изтребителя на алкарисианите. Кей продължаваше да седи, сякаш очакваше нещо. Томи се поинтересува:

— Ти си се бил с алкарисианите на Хааран, нали?

— Не с тях. С хора, опитващи се да минат под властта им. А това е доста по-лошо.

— Кей, лингвесторът преведе част от разговора, когато ти беше в изтребителя. Онази, в която се задоволихте със звуци.

— Е, и?

— Защо са те наричали „Шарката“?

Дач стана от креслото. Погледна почти равнодушно Томи.

— Сети се сам.

Юношата изчака Кей да се отдалечи на стотина метра от кораба. Срещу него откъм изтребителя вече идваше ниската фигура на извънземния — с подскачаща, нечовешка походка.

Докосване на клавиш — дори не управляващ, а въвеждащ стандартната програма за излитане. Корабът започна да се издига. След него, със същата скорост, излетя и изтребителят.

За едно земно денонощие Те-Ка 84 се сдоби с разумен живот.

Кей Дач гледаше как корабите изчезват в небето. Беше дори красиво — два покрити с огнена перушина силуета, стопяващи се в редките облаци. Превърнатата в стъкло почва проблясваше, отразявайки светлината. Оказа се, че на Те-Ка се диша неочаквано леко — въздухът беше чист и наситен с кислород. Впрочем, в това нямаше нищо странно — саждите отдавна се бяха слегнали, а в океана се бяха запазили достатъчно водорасли, за да възстановят атмосферата на планетата.

Той помаха с ръка на приближаващия се алкарисианин. Птицеподобният сигурно искаше да излети, ноктите му постоянно драскаха по стъклото. Но това не беше Алтаир с неговата ниска гравитация. На Те-Ка Търсещия истината би могъл само да се спусне плавно, но не и да се издигне.

— Интересно място за среща избра! — извика Дач. Алкарисианинът спря на две крачки от него и тежко пусна върху почвата обемистия контейнер, който бе взел със себе си. Перата му бяха настръхнали, за да предпазят лишеното от потни жлези тяло от излишната топлина.

— Интересно е — съгласи се алкарисианинът. — Под нас лежи много голям човешки кораб. Много голям и много мощен.

— Успял да свали доста на брой малки изтребители.

— За съжаление, да.

Алкарисианинът замълча без да откъсва от Кей напрегнатия си поглед. Седна плавно на края на контейнера си, очевидно предназначен и за такива цели. Етиката на разговора изискваше от него да дочака ответната фраза, преди да прояви любопитство.

Дач реши да не губи време в подигравки над скования от древните ритуали извънземен. Единственият разкош, който не можеше да си позволи, беше прахосването на време.

— Искаш ли да похапнеш или да си починеш? — поинтересува се човекът, докато изваждаше от чантата си стъклен съд. Без да се притеснява от съсредоточения немигащ поглед на събеседника си, той покри участък от стъкловидната почва със слой пяна, която моментално се втвърди. Земята все още излъчваше, разбира се, слабо, но не си заслужаваше да се стои върху нея без защита. Кей не беше привърженик на толкова радикалната стерилизация.

— Благодаря, не — алкарисианинът махна леко с криле, сменяйки позата си. — Какво искаш да узнаеш с такава настойчивост, Кей?

— Вашата представа за Бога.

Изглежда успя да учуди извънземния. Алкарисианинът затрепка бързо с криле, издавайки подобен на кудкудякане звук. Като се изключи смисловия слой, съществото приличаше на кокошка, снасяща яйце, или на кондор.

— Бог? Убиецът говори за Бог? Шарка, нова вяра ли търсиш? Да не би вашите богове да са отказали да те опростят?

— Въпросът е достоен за отговор, но не и питащият — произнесе Кей, преминавайки с усилие на церемониален алкарисиански. Веднага го заболя гърлото. Оставаше му само да се надява, че непостижимото за човека клюново тракане ххач не играе ключова роля в цитата.

Алкарисианинът престана да се смее и каза:

— Дач, предпочитащ да те наричат Алтос, защо са ти отговори? Ние не крием вярванията си. И постулатът за мига на проклятието не е тайна за хората.

Кей почувства досада. Извънземните знаеха дори истинското му име, което навремето Къртис Ван Къртис беше пропуснал да научи, а в СИБ не го бяха открили и досега, както се надяваше.

— Вие сте единствената раса, отказала се от космическа експанзия по религиозни мотиви.

— Отказала се?

— Насочила я извън Галактиката — поправи се Кей.

Алкарисианинът мълчеше. Светлолилавата ципа бе покрила очите му. После те отново погледнаха Кей — две кехлибарени езера, в които плуваха черните ледени късчета на зениците.

— Какво те тревожи — теб, силния човек от могъща раса? Наивните алкарисиани се махат далеч от хората. По-малко съперници, повече власт. Империята на хората смачка Дарлок, ние презряхме Алианса и не се притекохме на помощ на древния народ. От какво се страхуваш, Кей?

— От това, че сте прави.

Алкарисианинът леко поклати глава, надсмивайки се над неопределеността на фразата.

— Предопределеността… — каза Кей.

Търсещия истината щракна с клюн.

— Бог е създал света и светът е неизменен — продължи Кей, сякаш не бе забелязал реакцията. — Нали така? Но защо си тръгвате?

Алкарисианинът скочи от контейнера си.

— Време е да похапнем — каза Кей на битовия език на извънземните, недопускащ сериозни разговори. — Ще общуваме дълго, чужденецо.

— Дълго — повтори като ехо алкарисианинът, подчинявайки се на правилата на разговора.