Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (41)

1

Карл Лемак нервничеше.

От една страна се беше отървал доста леко. Може би в името на старата дружба, може би заради объркването от скорошното покушение, но Грей му бе простил. За отдавнашното произшествие с Къртис-младши, той можеше да бъде наказан не само с разжалване, но и със смърт.

От друга страна, още през второто денонощие на полета на Лемак му просветна, че адмиралският мундир би бил напълно разумна цена за удоволствието никога вече да не види Артур Ван Къртис.

Този сополанко — абсолютен сополанко, независимо от това на колко години бе — намираше безумно удоволствие в случващото се. Положението на личен представител на императора му даваше достатъчно власт, за да стане невъзможно за Лемак да избегне срещите с него. А Къртис-младши, изглежда, смяташе за свой дълг да се среща с Лемак по пет-шест пъти на ден. И винаги придружаван от Маржан Мухаммади — допълнителен фактор, подлудяващ адмирала.

Неговата връзка с механистката беше бурна, но кратка. Военен роман по време на краткия дарлоксиански конфликт, без кой знае колко любов, трагедия и последствия. И в него не би намерил нищо осъдително дори най-строгият блюстител на морала — на всички планети в Империята механистите и киборгите имаха равни права с хората.

Но да гледа тази странна жена, нейното шлифовано сребърно лице… то е топло при допир, това сребро… нейното идеално, нечовешки правилно тяло…

И то до кого — до Артур Ван Къртис, в разпитите на когото някога бе участвала!

Лемак не разбираше случващото се. Какво ли не би дал, за да научи какви обстоятелства бяха събрали Артур и Маржан, както и причината, поради която Артур бе предал верния си телохранител. Само че отговори не се предвиждаха.

Лемак твърдо беше решил — отношенията им с Артур трябва да бъдат изяснени веднъж завинаги. И то преди да изхвърли във вакуума личния представител на императора или сам да скочи в него.

Ескадрата се готвеше да излезе от хиперскок в района на Горра, когато Артур посети Лемак за пореден път.

— Адмирале… — Артур учтиво се поклони.

— Капитане… — Лемак кимна, без да става от креслото. Беше се надявал да си остане на спокойствие в каютата, пийвайки студена бира, и да не се показва в командната зала, до която Артур имаше достъп.

— Какви са плановете ви, адмирале?

— Ще го търсим — отвърна Лемак, упорито запазвайки спокойствие. — В катера му има колапсарен генератор, ще му е трудно да го маскира на товарен кораб.

— Е, веднъж Кей прекрасно успя да маскира кораба си като товарен. Нали? — Артур намигна на Лемак. — Ще позволите ли да седна?

Карл махна вяло с ръка. Той даже побутна към него две бутилки бира.

— Не е на Горра — каза Артур, сядайки. — Избягал е насам, за да поиска помощ, повярвайте ми, адмирале. И е получил тази помощ.

— От кого?

— Не знам. Но групата, която ме измъкна от вашите палачи, е била формирана именно тук.

Както обикновено Лемак преглътна поредната подигравка и попита:

— Така че, какво, съветвате ме да се подготвя за прочистване на планетата ли, капитане?

— Не си струва. Не се съмнявам, че Кей е сменил тук кораба си. И ние няма да намерим никакви следи от него.

— Горра е планета на фамилията…

— Възможно е. Но едва ли мафията ще ни даде някаква информация, след като е рискувала да помогне на Кей.

За миг Лемак изгуби враждебността си. Сега той говореше с Артур просто като с разумен млад човек, при това протеже на императора.

— Ще пресеем файловете на космодрумите и ще определим какъв кораб е използвал Дач. В архива разполагаме с характеристики на хипердвигателите, ще можем да поемем по следата. Корабите не напускат планетите безконтролно.

— Зависи какви кораби, Лемак. Яхти, катери, системни кораби…

— Какво общо имат тук малките флоти?

— Чували ли сте за модела „Скакалец“? За катерите от тип „Блатна птица“?

— Предавам се — навъсено призна Лемак. — Но да се използват подобни машини за хиперскок е самоубийство.

— Какви ги говорите, адмирале? Ние с Кей се опитахме да ви се измъкнем с катер и успяхме, нали? Наистина, аз си спомням малко неща. Бях почти в кома, вероятно знаете.

— По дяволите! — Лемак скочи, събаряйки тежката халба на килима. Бялата пяна се разля върху панталона му — Маржан, излез!

Мухаммади погледна въпросително Артур. Той кимна. Телохранителката тръгна бавно към вратата.

— Артур, трябва да обсъдим един въпрос.

Лемак се бе надвесил над продължаващия да седи Артур. Юношата го гледаше невинно:

— Какъв въпрос, адмирале?

— Относно това, което се случи преди четири години.

— Слушам ви.

— Артур… — Лемак въздъхна. — Политическите игри са мръсна работа. Борбата за власт — още повече. Изключително съжалявам за онова, което се случи с теб на моята база.

— Това извинение ли е?

— Да. Повярвай ми, аз не съм садист и никога не ми е доставяла удоволствие мисълта, че с мое позволение изтезават дете.

— Вярвам ви — съгласи се Артур след кратък размисъл.

— С теб се случи неприятна история. Информацията, която притежаваше, те постави извън твоята възраст… и извън закона. Ако просто ни беше казал…

— …Щяхте да ме убиете безболезнено. Лемак, извиненията са несъвместими с оправданията.

— Така да бъде, Артур, ти имаш всички основания да ме мразиш. И достатъчно високо положение, за да ми причиниш куп неприятности. Нека да решим веднъж завинаги какво искаш — отмъщение или сътрудничество?

— Много труден избор. — Артур отпи от бирата, намръщи се и остави халбата. — А вие какво предпочитате, Лемак?

— Сътрудничеството. Струва ми се, че имаме шанс. Ти си простил на механистката, а нали лично тя те измъчваше?

— В това е цялата работа, Лемак. Добре. Аз избирам приятелството.

Той протегна ръка, но адмиралът не бързаше да я стисне.

— Сътрудничество, Артур. От случая с Кей Дач си правя изводи какво е отношението ти към приятелите.

— Както желаете, адмирале — лицето на Артур дори не трепна. — Ще ми позволите ли да ви дам съвет… като партньор?

— Казвай.

— Кей е тръгнал към Граал.

— Пак ли? Откъде ти хрумна?

— Смятайте го за гениална догадка. Длъжни сме да го хванем по пътя.

— За това ще са необходими стотици ескадри. Не ни е известен нито типът на кораба му, нито времето на излитане и курсът.

— Кей ще използва малки кораби. Следователно ще трябва да спре за дозареждане. Доста време прекарах на компютъра. Той ще спре или на Рух, или на Фиернас. По-скоро на Фиернас — той познава историята и отношението ви към мршанците не е тайна за него.

Лемак се изправи и отпи от бирата направо от бутилката. Погледна Артур с леко учудване:

— Защо го предаваш с такова усърдие, момче?

— Не е ваша работа, адмирале. Ще рискувате ли да посетите мршанците?

Карл Лемак извърна поглед:

— Не знам, Артур.