Сергей Лукяненко
Императори на илюзиите (5)

5

Търсещия истината гледаше косо как Кей яде и по-точно какво яде. Ала Кей не възнамеряваше да дразни извънземния, хранейки се с пилешка кълка; пържената риба, която ядеше, напълно съответстваше на правилата на добрия тон. Стандартното човешко оскърбление към другите раси се използваше с успех против алкарисианите и булратитата и не успяваше да засегне само мршанците. Може би защото в менюто на хората не влизаха животни, наподобяващи триполови котки.

— Обмислих твоя въпрос — съобщи алкарисианинът, когато Кей приключи с храненето. Самият Търсещ истината се ограничи само с два едри изчистени ореха. — Ще ти отговоря.

— Добре — съгласи се Кей.

— Нашата религиозна концепция се основава на мига на проклятието. В момента на сътворението на Вселената, когато възникнали материята и движението, е бил предопределен целият по-нататъшен ход на събитията. Времето станало само функция, отзвук на първия миг. Каквото и да предприемем, съдбата на всяко живо същество, човек или алкарисианин, траекторията на всеки фотон — всичко това е неизбежно.

— Знам и мога да се съглася — Кей се настани по-удобно на постелката си. Вятърът над долината се усилваше и скупчените облаци се носеха по предопределения си маршрут. Интересно, бил ли е заплануван дъжда преди милиони години… — Алкарисианино, подобни идеи се срещат и сред хората. Но само вашата раса е решила да напусне Галактиката. Чувал съм, че разработвате соларни двигатели — за да преместите звездните си системи. Защо?

Перчемчето на Търсещия истината потрепна и Кей разбра, че е нарушил приетата структура на разговора. Но това беше възприето нормално. Като доказателство за човешкото несъвършенство.

— Кей, ние не приемаме предопределеността на съдбата. Дори в най-тежките години по време на войни Клона е насочвал една трета от научните си разработки в изследване на принципа на причинността.

— Резултатът вероятно са вашите кораби, неподвластни на инерцията — отбеляза Кей.

— Страничен ефект. Основното, което постигнахме, е доказателство за съществуването на Бога, увереността, че Вселената е била сътворена с неразбираемо сложна цел, и откриването на вероятностната зона.

Кей се намръщи. После попита:

— Може ли по-подробно?

Алкарисианинът щракна с клюн. Поинтересува се:

— Разполагаш ли с познания по астрофизика и вероятностна механика в обема, в който ги владеят земните учени?

— Нямам познания дори в обема, в който ги владеят студентите.

— Тогава ще ти дам пример. — Алкарисианинът скочи от своята кутия-кресло. Огледа с острия си поглед стъкленото поле, обагрено в пурпурно от лъчите на залязващото слънце. — Дай ми аерозола, с който създаваш постелката си.

— Това е доста скъпа вещ — предупреди Кей, връчвайки флакона на алкарисианина.

— За знанието се заплаща и повече. — Търсещия истината стисна неумело, но здраво флакона с крайчето на крилото си и го насочи надолу. — Тази стъклена повърхност играе ролята на модел в нашия диалог. Модел на вероятностната зона. Тя е светът. Вселената в истинския смисъл. Тя е безкрайна и непознаваема. Тя е неуловима за нашите прибори, тъй като не съществува във вид на реалност. Разбираш ли?

— Да.

— Океан от възможности… от свобода… океан от Нищо — каза алкарисианинът с почти човешка замечтаност. — Сега виж.

Той натисна разпръскващата дюза и белите пръски докоснаха спечената почва.

— Ето я нашата реалност, нашата Вселена. Всяко петънце е галактика, само че тези петънца трябва да са безкрайно много. Вселената се разширява, нахлувайки във вероятностната зона. Тя заема все по-голям обем, но за нас, нейните обитатели, не съществуват истински размери. Ние сме част от нашата реалност и не е по силите ни да достигнем границите й. А Вселената расте, прониква все по-надалече и по-надалече в безкрайната Вероятност.

Алкарисианинът отново пръсна пяна от флакона. Малко встрани от първото петно.

— Още една реалност, още една Вселена — любезно съобщи той. — Между тях е безкрайността. Световете ще се разширяват вечно и колкото по-надалече отлетят нашите кораби, толкова по-голям ще стане светът. Но различните реалности няма да се срещнат. Разбра ли ме?

— Колкото повече опознаваме света, толкова по-голям става той — кимна Кей. — Не можем да се измъкнем от предварително зададеното, защото всичко научено става предопределено.

— Да, Вселената е сътворена и нейният творец е видял цялата безкрайна верига от събития, които още не са се случили. Може просто да се живее — алкарисианинът отново скочи върху кутията си. — Да се разбере замисъла на Бога е невъзможно, следователно бъдещето не ни е известно.

— И какво искате?

— Да отидем във Вероятността. Ако това е възможно, ако е било предопределено, то напускайки нашата Вселена, ще се озовем в свят, който няма съдба. Ние самите ще я създадем.

Това беше смешно, глупаво, но Кей Дач почувства уважение към чуждата раса. Раса, отхвърляща Бога и създадения от него свят.

— Вашите кораби… те игнорират не просто законите на инерцията — замислено изрече той. — Те игнорират причинността.

— Частично.

— Вие искате да изолирате своята зона от Космоса. Няма никакъв соларен двигател, който ще измъкне вашите звезди от Галактиката. Те просто ще се изсипят от нашия свят в тази дяволска Вероятност…

— И около тях ще възникне нова Вселена. — Кей едва успя да разбере алкарисианина, толкова церемониална стана речта му. — Наша Вселена. С наша съдба.

— Защо? Ще бъде ли тя по-хубава?

— Кей Дач, тази Галактика трябваше да бъде наша. Корабите на Клона достигаха чужди звезди, когато вие още не сте били излезли в Космоса. Най-бързите, най-добрите кораби в света. Булратитата пълзяха от планета на планета, Дарлок бяха предпазливи, Меклон се преустройваше, Псилон се ровеше в тайните на мирозданието, Сакра смесваше сушата с морето, създавайки блата, Основата на силикоидите заселваше астероидите. Ние творяхме бъдеще. Клонът растеше. Това беше нашият свят!

Алкарисианинът се изправи в целия си ръст, разпервайки крила към сивото небе, сякаш възнамеряваше да излети, презрял притеглянето, почти равно на земното. Вятърът разрошваше перушината на слабото тяло, родено за висините. Гъвкавата шия се изопна и жълтите очи се впиха в Кей. Говорът се измени — сега използваше приказен алкарисиански и Дач с усилие отгатваше смисъла на фразите.

— Къде… къде са сега планетите ни? У хората и булратитата, у меклонците и мршанците… Къде е нашият Клон… през Галактиката? Единайсет планети, човеко! Всичко, което… остана! Лист от Клона, който… в тъмнината… е носен от бурята… Единайсет…

Търсещия истината се сви, криейки глава под крилете си. Алкарисианите не бяха страхливци, но той не вдигна поглед към Кей няколко дълги минути. После отново заговори на най-добре познатия на Дач команден алкарисиански:

— Хората ни мразят не заради Смутната война, така е. Булратитата избиха повече, отколкото ние. Меклон ни изтрови с вируси, променящи генотипа. На тях всичко им е простено. Дори вашият флот, чиито отломки падаха десет години на тази планета — и той не е причината. Ние се осмелихме да поддържаме вашите предатели! Хааран реши да премине към Клона и ние се съгласихме. Защото това беше наш свят, открит от нас преди хората, обозначен с орбитални станции — както повеляваше законът. Вие стъпкахте закона. Ние загубихме. Това не е нашата Вселена!

— Да — Кей стана, извисявайки се над седналия алкарисианин. — Този свят е бил създаден за хората.

Пламъкът в очите на алкарисианина бавно гаснеше. Той изтрака с клюн гневно и тъжно:

— Вероятно.

— Аз знам със сигурност, Търсещи истината. Нашият свят е бил създаден за човек — един-единствен човек. Той е повелител на съдбата.

— Говори, Дач. — Алкарисианинът дори не изглеждаше изненадан. Той зае поза, показваща внимание, но Кей не бързаше.

— Не възнамеряваш ли да направиш укритие за нощта? Ако завали дъжд, не бих искал да се окажа под него.

Къс поглед към небето — и полупрезрителен отговор:

— Аз също не обичам радиацията. Но тези облаци не са дъждовни. Говори.

— Моите коси и твоите пера биха искали да вярват… — Кей не се опита да спори. Птицеподобната раса не обичаше затворените помещения, въпреки че осигуряваха защита от лошото време. — Добре. Слушай и научи. Преди четири години служих на човек на име Къртис Ван Къртис…