Франсис Пол Уилсън
Панацея (84)

2.

Гласът на пилота прозвуча в слушалките на Нелсън. И въпреки че звукът беше увеличен до максимум, той едва го чуваше заради шума на двигателя и роторите на хеликоптера.

— Не мога да кацна!

Нелсън можеше да разбере защо. Цялата тази камуфлажна тъкан и пилони, които я подкрепяха, биха се заплели в роторите, ако се опитат да се снижат. Материята може и да заблуждаваше търговските сателити, но не и птиците на агенцията и НСА. Брадшър беше успял да следи движението на Хейдън от стотици километри дори и през мъглата.

— Трябва да използвате лебедката — добави пилотът.

Лебедката… този Бел Хюи по принцип се използваше за спасителни мисии и именно затова бе снабден с тежкотоварна лебедка, инсталирана от дясната страна на кабината. Да се спусне надолу с нея, беше, ако не последното нещо, което Нелсън искаше да направи, то поне много близо до него. Имаше усещането, че главата му ще избухне, а шумът на хеликоптера само влошаваше нещата. Но той кимна:

— Добре. Нека свършим с това.

— Ще тръгна пръв — каза Брадшър.

След по-малко от две минути вратата на кабината се отвори, рамото на лебедката се разшири, а той се озова в колана. Залюлявайки се над модулната ракета AGM-114, прикрепена непосредствено под люка, направи кратко спускане на около шест метра. Изглеждаше лесно. Той преметна своя „Хеклер и Кох МП5“ отпред и го задържа в готовност, когато лебедката се върна нагоре.

— Това не променя нищо — каза Нелсън на пилота. — Следвай плана, който очертахме.

Той кимна и вдигна палец нагоре.

— Разбрах.

Нелсън слезе долу. Чайат, също въоръжен с МП5, го последва. Щом израелецът разкопча колана, хеликоптерът излетя. Вътре човекът щеше да кръжи в южния край на острова, очаквайки инструкции.

Нелсън отправи възхвала към Господ за относителната тишина и спокойствие, когато свали слушалките си и ги прибра в джоба.

— Инфрачервеното сканиране показа някакъв вид хабитат в тази посока — каза той и посочи.

— Мисля, че вече го виждам — отбеляза Чайат.

И действително точно пред тях, до врата в каменна стена, вдълбана в глинеста могила, стоеше възрастна жена. Тя им помаха.

— Елате. Очаквах ви.

— Бъдете много внимателни — каза Нелсън, докато вървеше напред. — Бъдете готови да стреляте при сигнал. Не знаем колко са.

Инфрачервеното устройство бе засякло сигнали на топлина, но заради изолацията, предоставяна от дебелия слой пръст върху конструкцията, индивидуалните сигнатури не бяха оценени.

Нелсън спря пред жената. Той не намери за необходимо да показва удостоверение за самоличност. За какво? То нямаше никаква тежест в случая.

— Колко души освен теб има тук?

— Двама. Вярвам, че ги познавате, брат Файв.

Използването на името му го разтърси, но той отказа да си признае. Вместо това посочи отворената зад нея врата.

— Доведи ги.

Той се отдръпна встрани и остави Брадшър и Чайат да я последват вътре с щурмовите си оръжия в готовност, после влезе. Д-р Фанинг и Хейдън стояха на шест метра по-навътре от вратата.

— Файв? — каза Хейдън. — Исусе! Ти ли стоиш зад това?!

Нелсън посочи към него.

— Свалете го долу и му сложете белезници. Имайте едно наум с него.

Единствената причина, поради която Нелсън не нареди на Брадшър и Чайат да измъкнат Хейдън отвън и незабавно да приключат с него, беше, защото това щеше да предизвика паника, страх и гняв. Много по-лесно — в името на преследваната цел — беше да проведе що-годе нормален разпит и да научи каквото може, а след това да започне да добавя още тела към сметката си.

Съвсем разумно Хейдън не оказа съпротива. Чайат държеше дулото на оръжието си притиснато под брадичката на бившия агент, докато Брадшър го претърси, а след това сложи ръцете зад гърба му.

— Виж! — каза Брадшър със свирепо изражение, показвайки му шепа свински опашки. — Това са същите връзки, които използва при Мигел. — Той ги навря в лицето на Хейдън. — Нямам търпение да останем насаме.

— Боже, точно това каза и майка ти последния път, когато я видях.

Брадшър почервеня и го удари в лицето. Хейдън разтърси глава:

— Майка ти удряше по-силно от това.

Брадшър вдигна юмрук, но преди да успее да стовари още един удар, Нелсън каза:

— Отстъпи встрани! Веднага!

С неохота Брадшър се подчини.

В момента Нелсън нямаше време да чете лекции на Брадшър, толкова ли не можеше да прозре той, че детските забележки на Хейдън целят единствено да го вбесят?! Именно това бе целта — емоционално разстроените хора правеха грешки.

— Знам какво правиш — каза Нелсън, заставайки пред Хейдън, и започна да разкопчава ризата си. — И ако мислиш, че играта ти ще мине пред мен, пак си помисли. Аз съм винаги една крачка пред теб.

— Както когато ме набеди, че продавам информация на израелците?

Как е разбрал това?, помисли си Нелсън. Както и да е.

— Някой го направи. Все още не знам кой, но няма значение. Някой трябваше да бъде обвинен. Агенцията беше по-добре без теб… — Той сви рамене.

Хейдън го изимитира.

— Бях готов да се махна така или иначе. Обвиненията бяха убедителни. Всичко свърши, нямам лоши чувства.

Без лоши чувства, но очите му говорят друго. Нелсън продължи да разкопчава ризата си.

— Какво правиш? — каза Хейдън. — Стриптийз?

— Не. Искам да ти покажа нещо. — Той я разтвори, за да разкрие устройството, прикрепено към гърдите му. — Това е монитор предавател. Той следи ударите на сърцето ми. Ако този сърдечен ритъм спре или ако устройството бъде отстранено от мен, сигналът ще бъде предаден на хеликоптера, който кръжи над нас. Тогава две ракети „AGM-114 Хелфайър“ ще вдигнат във въздуха мястото, на което последно съм бил локализиран.

— Ракети „Хелфайър“? Не е ли малко прекалено? Искам да кажа само малко?

Нелсън започна да закопчава ризата си.

— Просто презастраховка. Знам, че след като се завърна от Дюселдорф, беше на крачка от самоубийство, но също така познавам и чувството ти за дълг. Не би искал, докато си на смяна, нещо да се случи на доктор Фанинг, нали?

Хейдън поклати глава и сведе гласа си до шепот.

— Едва ли очакваш това да ме трогне, след като е повече от ясно, че ти и твоите две мутри ще сте единствените, които ще напуснат този остров живи.

Да не би да четеше мисли? Не, вариантите просто са ограничени и очевидни.

— Не е съвсем така — каза Нелсън. — За добрия доктор журито все още не се е произнесло.

Това би трябвало да го възпре от опитите за нещо глупаво.

Хейдън отново повиши гласа си.

— Винаги си бил кучи син, Файв. Но не знаех, че си луд. Наистина ли си член на 536?

— На това съм посветил живота си.

— И израилтянинът ли?

Нелсън се обърна и видя д-р Фанинг да се взира в Чайат.

— Вие не бяхте ли…? — попита тя.

Чайат се усмихна и се поклони.

— Ноам Чайат на вашите услуги.

— Но вие казахте, че сте от… как беше?

— Шин Бет. Така е. Но преди всичко съм лоялен към Братството.

Тя поклати глава, очевидно объркана.

— Но… но вие сте израилтянин, а 536 е християнски орден.

— Березит, първата книга на нашата Тора, е Битието във вашия Стар завет. Научили сте за прогонването на човечеството от градината от нас.

— В такъв случай вие сте изпратили онези, които ни нападнаха.

Той се засмя.

— Едва ли. Наивността ви е толкова очарователна, доктор Фанинг.

Тя изглеждаше озадачена.

— Не разбирам. Вие казахте, че тези мъже са имали маркировката 536 на ръцете си?

— Разбира се, че това не е така.

— Защо излъгахте? С каква цел?

— За да ви държа в напрежение.

— Стига приказки — каза Нелсън. — Господ посочи доктор Фанинг да бъде нашият огнен стълб, който да ни доведе до целта. — Той се обърна към жената.

— Ти ли си жрицата?

— Ние не използваме този термин. Предпочитаме по-традиционното означение — Уршел.

— Не ми пука как се наричаш. Интересува ме къде стоиш според йерархията на вашия култ.

— Предполагам, че съм на върха.

Самата жрица от кръв и плът. Това започваше да става все по-добро и по-добро…

— Трябва ли да ти казвам защо сме тук?

— Наричайте ме Клотилда — каза тя с усмивка.

Не изглеждаше и грам нервна или разтревожена. Всъщност беше напълно спокойна и смирена, сякаш посрещаше приятели на чаша кафе и торта. Това смути Нелсън.

— За мен ти си езичница и вещица и съм дошъл да сложа край на това светотатство.

— О, пожалете ме — каза Хейдън. — Да не би да съм попаднал на снимачната площадка на научнофантастичен филм?

Клотилда поклати глава.

— Има твърде много от нас. Не можете да ни спрете. Можете да премахнете мен. Но някой друг ще заеме мястото ми. Ще продължим.

Ще видим това, помисли си Нелсън. Като очевиден кандидат за санкцията Левит, тя също нямаше да напусне острова.

— Тук съм също така и за тайната на вашата отвара.

— Искате да кажеш, че след убийствата на всички тези сулук все още не знаете тайната?

Да не би да си играеше с него?!

— Не, не я знам. Особено след като стана ясно, че вашите членове са в състояние да спрат собствените си сърца.

Д-р Фанинг каза:

— Все още ми е трудно да повярвам на това.

Клотилда кимна.

— Братството подлага нашите сулук на мъчения и проклетии. Ако бъдат хванати, те знаят, че ще умрат в ужасни мъки, ето защо имат възможността да избегнат болката и да приключат с това по по-лесен начин.

Нелсън вдигна ръка.

— Няма значение. И от теб ли трябва да очакваме подобна внезапна смърт?

— Може би. Но аз не съм сулук и нямам проблем с това, да ви разкажа тайната. Аз съм една от малкото, които я знаят.

— Какво имаш предвид?

— Сулук не може да ви разкрие тайната без значение какво им причинявате, защото тя никога не им е била разкривана. — Клотилда поклати глава тъжно. — Векове мъчения, цялата тази болка, причинена на хора, които не могат да кажат нещо просто защото не го знаят.

Тя лъже, помисли си той. Трябва да лъже.

— Но те правят отварата.

— Те просто следват инструкциите.

— И аз следвах същите тези инструкции — без резултат.

Тя се усмихна.

— Значи сте се опитвали да лекувате… Мислех, че това е обида спрямо Бог, акт, наказуем със смърт.

— Не поставяй под въпрос предаността ми, жено. — Това е просто въпрос на „познай своя враг“. — Колкото повече знаем за вашата адска отвара, толкова по-ефективни можем да бъдем в борбата с нея.

— Щом казвате.

Нелсън я изчака да продължи, но тя просто стоеше и го наблюдаваше.

— Е? — каза той накрая. — Какво липсва?

— Убили сте сулук и сте изгорили телата им, изкоренили сте растенията и сте ги засадили в собствения си двор, следвали сте инструкциите за варене и филтриране така, както са ви ги описали измежду крясъците си, но резултатът не е бил по-ефективен от глътка вода.

Необикновеното главоболие на Нелсън, замъгленото зрение и бушуващият стомах бяха изтощили оскъдното му търпение.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Отговорът е написан на гърба на всеки сулук.

— Татуировката ли?

Клотилда се обърна към нея.

— Знаете значението на опашатата звезда и жезъла. Какво остава?

— Змията?

Старицата поклати глава.

— Това не е змия.

Фанинг каза:

— Мислех, че тя символизира разчитането на посланието на колана.

Нелсън се приведе по-близо.

— Знам за колана, но какво е това послание?

— Сега то няма значение — отвърна му Клотилда, донякъде пренебрежително. Тя се обърна към доктор Фанинг. — А наясно ли си с произхода на жезъла на Асклепий?

— Той е гръцкият бог на изцелението. Винаги е изобразяван със змия, навита около жезъла му. А една от дъщерите му носи името. — Нелсън видя как тя се вглежда в него — Панацея.

Клотилда кимна.

— Това, което повечето хора не знаят, е, че създанието, увито около жезъла, първоначално е било червей.

— Сигурен съм, че от това ще стане очарователна нотация — каза Нелсън, — но какво общо има с…?

— Това е в основата на „адския лек“, както го наричате. От древни времена хората са измъчвани от паразити, а червеите са били най-често срещани — в червата и под кожата. Древните лекари не са могли да направят много срещу чревните глисти и тениите, но са открили начин да унищожат повсеместната дракункулоза — така наречения гвинейски червей.

Д-р Фанинг кимна.

— Той е ограничен само до Африка. Никога не съм виждала такъв случай на живо, но съм разглеждала снимки.

— Да, ограничението е до Судан и Чад в момента, но в древни времена е бил като чума по цялото Средиземноморие. Можело е да го видиш как се движи под кожата.

Нелсън преглътна надигналата се от стомаха му жлъчка. Положението му се влошаваше.

— Какво общо има това с…?

Клотилда продължи, сякаш той не беше казал нищо.

— Лекарите от онова време са правили разрез в кожата точно пред пътя на червея и когато главата му се появявала, те са я хващали и са измъквали паразита, бавно навивайки тялото му около пръчка. Можело е да отнеме известно време, защото някои червеи са били дълги колкото ръката на човек.

— Шегуваш се, нали? — каза Брадшър.

Кожата му имаше зеленикав цвят.

— Ни най-малко. Лекарите рекламирали услугите си, рисувайки стик, обвит с червей, на табели пред домовете си. Сега, какво общо има това с иххара… Последвайте ме.

— Да те последваме къде? — каза Нелсън.

— На долния етаж, до фермата.

Когато тя стигна до задната част на стаята и отвори вратата, Нелсън вдигна ръка. Той трябваше да запази контрол над ситуацията.

— Спри! Не мърдай! Няма да ходиш никъде — дори не дишай, докато не ти кажа.

Клотилда скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в него.

— Както кажете, брат Файв.

Нелсън пристъпи към вратата и погледна надолу по каменните стъпала. Топло сияние се филтрираше нагоре от подножието. Влажният въздух, носещ се по стълбите, ухаеше на земя и нещо гнило.

Той кимна към Брадшър.

— Отиди да провериш. — Той посочи Чайат, после Хейдън. — Не сваляй очи от него. Не се колебай да го гръмнеш при нужда.

Няколко секунди след като Брадшър слезе по стъпалата, той подвикна:

— Празно е. Няма нищо освен мръсен под и много светлина.

Нелсън погледна Клотилда.

— Не звучи като голяма ферма.

— Попитайте човека си дали забелязва нещо необичайно по почвата.

— Чух това — извика Брадшър отдолу. — Да, пълна е с дупки.

Нелсън схвана.

— Ферма за червеи?

Тя се поклони.

— Точно така. Ключът към тайната съставка, която търсите. — Тя наклони глава към вратата. — Ще отидем ли?

Нелсън не можеше да се сети за нищо друго, което да иска повече в момента, но не можеше да си позволи проява на небрежност. Той отново посочи Чайат.

— Свали първо него.

Това щеше да сложи Хейдън в ситуация да бъде с двама въоръжени мъже едновременно. Не би могъл да го остави сам само с един пазач.

След като те минаха и се спуснаха надолу, той направи жест към Клотилда и доктор Фанинг.

— Първо дамите.

В подножието на стълбите той намери широка площ от влажна земя, осветена от лампи, окачени на тавана.

— Всичко това — учуди се той — заради червеи?

— Те са ключът, брат Файв. Не знам дали кометата е донесла семената на растенията със себе си, или е причинила мутация на въпросните около мястото, където е паднала, но знам, че тези земни червеи са променени и са от решаващо значение.

Той се втренчи в земната повърхност и осъзна, че Господ е бил с него, когато поиска AGM-114. Пикънс първоначално подходи със съмнение, но след като Нелсън го убеди, че САЩ има шанс да изложи претенции към панацеята и че ракетите ще бъдат използвани само като последна мярка за защита на тези претенции, той даде одобрението си.

Ракетите „Хелфайър“ бяха другите две неща, които нямаше да напуснат този остров.

— Виждате ли торбата на масата вляво? — каза Клотилда. — Бихте ли ми я подали?

Нелсън провери вътрешността й и видя прахообразно вещество.

— Какво е това?

— Трошички хляб. Много фини хлебни. Може ли?

Той заби ръката си вътре, за да се убеди, че няма нищо скрито, и после й я подаде. Тя загреба шепа и разпръсна трохите над почвата, като че ли сееше семе, а после сложи торбата на близкия рафт.

— Гледайте.

Казвайки това, тя отиде в левия ъгъл, където дебел блок от дърво беше частично заровен в почвата. С двете си ръце тя вдигна дълга пръчка и я стовари в горната част на блока. Звукът отекна през подземната камера. Нелсън почувства как вибрира през обувките му.

— Какво правиш?

— Изчакайте — каза тя и удари блока още два пъти. — Сега гледайте.

В първия миг не се случи нищо, а после блестящи розови пипалца започнаха да си проправят път нагоре по мухлясалата повърхност и да се освобождават от мръсотията. Глината сякаш оживя.

Някъде вляво дойде гласът на Брадшър:

— Брутално.

Нелсън не можеше да не се съгласи.

— Обучени земни червеи — каза той. — Колко старомодно.

— Имат уста, но без зъби. Ядат почти всичко, но най-вече се хранят с мръсотия и органична материя, жива и мъртва. Малките трохи са угощение. Те поглъщат някои, а останалите претъркулват в тунелите си. Червеите са от решаващо значение за растежа на растенията. Знаехте ли, че средно в акър земя около седем хиляди килограма пръст преминава през червата на популация от земни червеи?

Нелсън почувства как нишката на търпението му стигна до точката на скъсване.

— Това някакво тактическо отлагане ли е?

— Поискахте отговор. Аз ви го давам.

— Но ние знаем, че те не са част от процеса, тъй като вашите помощници са инструктирани да премахнат всички червеи, преди да сварят растенията.

Старицата го дари с толерантна усмивка.

— Ще стигна до това, ако ме оставите да продължа. Цялата тази почва, която преминава през червата на червеите, излиза под формата на „отливки“, богати на хранителни вещества. В нашия конкретен случай това са „отливките“ на червеите, хранили се с пръстта от кратера, източник на това, което наричате панацея.

— Изпражнения от червей? — чу се смехът на Хейдън. — Трябва да се шегувате! Лекът, който лекува всичко, е от изпражнения на червей?

— Лъжеш! — каза Нелсън и махна към червеите. — Това е една претруфена лъжа!

— Не, брат Файв. Лъжа е това, което сулук твърдят — че трябва да се премахнат всички насекоми, червеи и грудки. Инструкциите за приготвяне на еликсира включват сваряването на част от мръсотията в кореновата топка, но като им казваме да изхвърлят червеите, ние правим така, че те да изглеждат безполезни. В действителност това, което се вари, са техните „отливки“ в почвата, които дават панацеята. Затова всеки, който краде единствено растенията, ще бъде разочарован.

Шокиран, Нелсън можеше само да погледне към скриващите се в тунелите червеи. Мутирали земни червеи… Това ли бе ключът?! Причината, поради която всички растения, които Братството бе засадило през вековете, не дадоха резултат?

— И… — каза той, когато възвърна дар слово — вашите помощници никога не са знаели това?

Клотилда поклати глава.

— Те нямат нужда да знаят това. Ние, Уршел, им изпращаме пакети със семена от различни пощенски станции по целия континент — клеймата никога не се повтарят. Без сулук да знаят, наред със семената вътре са включени и малки ларви от мутирали червеи. Когато семената бъдат засадени, ларвите се излюпват, а растенията покълват. Казваме им, че трябва да изкоренят растенията, преди те да пуснат семената си. След като са изчерпали една реколта, трябва да чакат нов пакет, за да започнат друга.

Колко умно, помисли си Нелсън с неприятен възторг. Те задържат юздите по отношение на доставките и елиминират търсенето, като пазят самото съществуване на панацеята в тайна. По този начин те са поддържали контрола в продължение на петнадесет века.

Положението беше идеално за целите на Господ. Хората никога не трябваше да научават за съществуването на панацея. Ако узнаеха, те щяха да я изискат, щяха да се бунтуват и да се роят в служба на змията.

И това, той предположи, беше достатъчна причина, за да приключи с доктор Фанинг. Отмъщението за чичо Джим би било просто бонус. Но той щеше да я уведоми за нейната жертва, преди тя да умре.

— И ето го резултата — каза жената, пристъпвайки към един рафт, а после вдигна бутилка мътна течност. Тя погледна Нелсън. — Това, заради което толкова много хора загинаха. Тяхната кръв е по ръцете ви.

Тя отвори бутилката, извади една чаша от същия рафт и започна да излива течността в нея.

— Какво си мислиш, че правиш? — каза Нелсън и се приближи.

Тя вдигна импровизиран тост.

— Знам, че много скоро ще отида при Майката. Искам да бъда в добро здраве. — Тя погледна Фанинг и Хейдън. — Може би мога да предложа глътка и на вашите затворници?

— Абсолютно не.

— Той не иска да я похабите — каза Хейдън.

Беше спестил на Нелсън труда да го изрече.

— Чакайте — каза доктор Фанинг. — Планирате… да ни убиете ли?

— Разбира се, че го планира, скъпа — каза старицата.

— Но ние не сме заплаха за вас.

— Ах, напротив — каза Клотилда. — Той не може да остави живи свидетелите на престъплението си.

Нелсън почувства, че в него се надига познат гняв.

— Доктор Фанинг има собствено престъпление, за което да отговаря.

Тя изглеждаше объркана.

— Моля?

— Мъжът, когото блъсна в Солт Лейк Сити. Не само го лиши от възможността да използва лявата страна на тялото си, но го лиши и от неговата кариера и мисия.

— Какво, за бога… — Светлината осени очите й. — Файв… Джеймс Файв.

— Да! — каза той, екзалтиран от възможността най-накрая да се изправи срещу нея. — Моят чичо. Човекът, който ме отгледа.

Фанинг поклати глава, смаяна.

— Вашият чичо… Аз съжалявам. Никога не съм преставала да съжалявам за това.

Не й вярваше — на нито една дума.

— Празни приказки. За теб нямаше никакви последствия, докато той остана прикован в дом за възрастни хора в Ийст Мидоу, страдайки всеки божи ден. Това се нуждае от баланс.

Той изчака вежливо страхът да изпълни очите й, но вместо това видя сълзи, които се събраха в краищата им.

— О, не — прошепна тя, а гласът й пресекна. — Бедният човек.

Той се възпротиви на внезапно изпарилата се от него екзалтация. Не, това бяха крокодилски сълзи. Нямаше начин да го заблуди. Той…

— Брат Файв — каза Клотилда, — още веднъж ви питам дали може да им дам по една малка глътка, за да ги изпратим на богинята в добро здраве?

Той се принуди да се съсредоточи върху настоящето.

— И аз пак ти повтарям не!

Клотилда му се усмихна.

— Не изглеждате добре, брат Файв. Като добра домакиня, бих ви предложила глътка, но знам, че няма да я приемете.

Нелсън не можеше да откъсне очи от бутилката. Там бе… лекът за главоболието му, за замъгленото му зрение, за припадъците му, за неговия рак. И тогава осъзна, че Бог го е изпратил тук, на този остров, в това мазе, при тази жрица на злото, с някаква цел.

— О, но аз ще отпия. Приемам.

Той видя изненаданото изражение на Клотилда, после чу издихания на шок от страна на събратята си.

— Сър! — каза Брадшър. — Не трябва!

Нелсън се обърна към тях. Той пожела да бе намерил начин да разкрие това преди, но обстоятелствата никога не бяха правилни.

— Имам рак. Разпространил се е из тялото ми. Господ ме доведе тук, за да бъда излекуван. Това е единственият начин да продължа да Му служа. А аз трябва да продължа да Му служа. Защото това не е краят на нашата свята задача. Нали я чухте? Тя каза, че са много и че някой ще заеме мястото й, за да продължи делото им. Не мога да спра сега. Има твърде много работа, която да свърша за Господ. И освен това грехът не е в приемането на панацея, а в това, което тя прави.

— Ехаа — каза Хейдън. — Твоите морални и етични скрупули трябва да са се сражавали ожесточено след това, на което току-що ги подложи.

Думите бяха жлъчни, но Нелсън им устоя. Брадшър и Чайат обаче изглежда не бяха убедени.

— Не виждате ли Божия план в това? — попита той. — Използвай схемата на змията срещу самата змия. Не чувате ли как Бог се смее на иронията?

Когато се обърна към Клотилда, тя подаде чашата в ръката му. Без колебание той изля течността върху езика си. Вкусът беше ужасен, а стомахът му вече протестираше, но той се принуди да преглътне.

— Искам и за братята ми. — Той вдигна ръка, за да заглуши протестите им в зародиш. — И двамата сте тук с причина. Бихте ли били толкова арогантни да решите, че присъствието ви не е част от Божия план? Смятате ли, че всички онези малки ежедневни решения, които ви доведоха тук, са изцяло ваши? Не знаете какво може да се крие под кожата ви, но сте готови да я свалите, преди да изпълните святата си цел. Бяхте доведени тук и аз ви заповядвам да се включите в това лечение.

С очевидно нежелание те се приближиха един след друг — първо Чайат, отпивайки от отварата, докато Брадшър държеше на прицел техния затворник. После и самият Брадшър.

— А сега — обърна се Нелсън към тях — ще излекуваме това, което се крие в нас, и ще бъдем още по-здрав и по-силен инструмент в ръката на Господ.

Хейдън каза:

— Дали останалите ви събратя от 536 ще се зарадват, когато чуят за това ваше малко чаено парти? А може и те да поискат по глътка?

— Работих по тази операция на принципа „не е необходимо да се знаят подробности“.

— Разбирам. Покрил си задника си. Ако се провалиш, само единици ще знаят, нали?

Мъжът удари неудобно близо до истината. Но Нелсън имаше отговор за него.

— Ни най-малко. Компактната оперативна единица е много по-лесна за управление и фина настройка.

Забеляза, че Клотилда го наблюдава.

— Необходима е една нощ, за да подейства, така че няма да има видим резултат до утре. Но междувременно…

В главата му прозвуча аларма.

— Междувременно какво?

— Ракът в мозъка ви ли е?

Не виждаше никаква вреда да каже истината на някого, който скоро щеше да е на път за Ада.

— Има разсейки и там.

— Може да се почувствате малко странно, тъй като иххара ще започне да свива тези образувания, при което изместените тъкани ще се завръщат на първоначалните си позиции.

Той поклати глава.

— Знам защо правиш това. Мислиш, че като ме поставиш в дълг, ще се отвърна и ще те пощадя. При други обстоятелства бих се радвал да покажа милост. Но изборът не е мой. Твоята присъда беше издадена в момента, в който се съюзи със змията. Аз просто ще бъда свидетел на изпълнението й. Не можеш да ме подкупиш.

— Вярвам ви, вярвам и в съюзите със змията. Но ние съществуваме, за да лекуваме, а вие съществувате, за да унищожавате.

Нелсън плесна с ръце.

— Стига брътвежи. Време е да сложим край на всичко това.

Беше научил нужното. И имаше две ракети, готови да причинят хаос. Само стотина паунда всяка, но достатъчно ефективни. Способността им за насочване щеше да ги вкара през предната стена, а експлозивната им мощ би унищожила всичко над и под земята. И тъй като ще използват гориво от хеликоптера за ускорител, полученият огън ще изгори трите тела, червеите и всичко останало в тази структура — така че и Левитската санкция щеше да бъде изпълнена.

Но какво да направи, преди да изстреля ракетите? Да ги убие или да остави адският огън да свърши работата си? Стрелбата би означавала да остави куршуми в телата, а това…

Краката му се подкосиха и той падна на колене. Беше ли го предупредила за това? Въпреки всичките си усилия той не успяваше да се изправи и започна да пада към пода. Опита се да протегне ръце, за да смекчи удара, но те изведнъж му се сториха ужасно тежки. Той се приземи твърдо на пода, удряйки главата си.

Видя как Брадшър се спуска към него, но и неговите крака го предадоха. Както и краката на брат Чайат. Докато падаше обаче, израилтянинът обърна своя МП-5 към старата жрица. Хейдън го блъсна с рамо, преди да успее да го насочи, и оръжието избухна в кратък огън, чиито куршуми пробиха част от стената. Тогава Чайат падна.

Какво става?! Защо не можеше да се движи? Той се опита да каже нещо, но от устата му излязоха само нечленоразделни звуци. Имаше само едно обяснение — бяха го отровили.

— Какво, по дяволите…? — каза Хейдън, застанал над Чайат.

Д-р Фанинг коленичи до Брадшър.

— Те са живи, но…

— Парализирани — каза Клотилда.

— Как?

— Това в бутилката не беше иххара. Произхожда от растение, доставено от Майката. Подобно на кураре.

— Но аз ви видях да отпивате от същата бутилка.

— Подготвям се за този ден отдавна, защото знаех, че рано или късно ще настъпи. Всеки ден отпивах по малко, за да тренирам тялото си.

— Митридатизация! — каза доктор Фанинг. — Чувала съм за това, но… — Тя поклати глава. — Невероятно.

— Днес ми дойде в повече — каза старицата. — Трябва да поседна.

Тя се свлече на една пейка до стената.

— Хей, док — каза Хейдън. — Ще отключиш ли това? Ключът е в джоба на онзи, който ме удари.

Нелсън лежеше безпомощен, наблюдавайки как тя освобождава Хейдън. Вече със свободни ръце мъжът взе оръжията на Брадшър и Чайат и ги подпря на стената. После се приближи до Нелсън, потривайки китките си, и приклекна. Той вдигна ръката на Нелсън и я пусна. Нелсън можеше да забави падането, сякаш се намираше във вода, но не и да го предотврати.

— Кураре и неговите производни блокират никотиновия ацетилхолинов рецептор на нервно-мускулната връзка — каза д-р Фанинг, наблюдавайки ги.

— Как звучи това на английски?

— Скелетно-мускулна парализа.

— Няма да го убие, нали? — каза Хейдън. — Защото чухте мъжа: ако сърцето му спре, няколко ракети с адски огън ще ни навестят.

— Сърдечният мускул е различен от скелетните мускули, така че той не е засегнат. — Миг на паника пробягна по лицето на доктор Фанинг. — О, но може да бъде смъртоносно във високи дози. Парализира диафрагмата.

Клотилда поклати глава.

— Ние не убиваме. Те не са получили фатални дози.

Хейдън каза:

— Добре. Но ние трябва да се измъкнем оттук. И с това искам да кажа да напуснем острова. Няма как да сме сигурни, че още последователи на 536 не са на път за насам. Док, можеш ли да й помогнеш да стигне на лодката?

— Разбира се. Но какво ще правиш?

— Просто ще пооправя малко, преди да се присъединя към вас.

— Не ги наранявай — каза Клотилда, докато д-р Фанинг й помагаше да се изправи. — Само Майката решава кога децата й трябва да се върнат в пръстта. Ние нямаме право на глас.

Хейдън вдигна ръце.

— Хей, правил съм неща, с които не се гордея, но никога не съм наранявал парализиран човек. Не мисля да започвам отсега.

Нелсън се опита да извика, че лъже, и да не го оставят с този психопат, но езикът му беше безсилен, а устата му висеше отворена и неподвижна. Всичко, което можеше да прави, беше да грухти.

— Надявам се — отвърна Клотилда.

Хейдън каза:

— Събери телефоните им, док. Ще използваме сигналите, за да объркаме всекиго, който ги търси.

Нелсън усети натиск върху сакото си, а скоро след това чу Фанинг да казва:

— Помогни ми да кача Клотилда по стълбите, аз ще поема натам.

Нелсън слушаше как стъпките им се отдалечават, а после как чифт от тях се връща.

— Файв, Файв, Файв — каза Хейдън и отново клекна до него. — Ето ти иронията. И двамата знаем, че панацеята идва отвън, само че имаме различни, дивергентни идеи за същността на това определение „отвън“. И двамата искаме да задържим панацеята извън книгите — ти, защото това ще наруши плана на вашия Бог, а аз, защото ще наруши прекалено много правила, в това число баланса на природата. Доста сме близо, а? Бихме могли да сме съюзници, ако ти и твоите приятелчета не бяхте такива задници. Това, което ни отдалечава обаче, е, че аз мога да живея с цялото това нещо за Майката и тълпата от Лечители, стига то да не променя правилата. Твоето стадо също би могло да се нагоди. Но не и ти, нали? Ти си от типа „всичко или нищо“. Трябва да тичаш наоколо и да убиваш всекиго, който не е съгласен с това.

Нелсън не можеше да му каже, че Господ никога не би направил компромис по отношение на змията.

— И все пак по въпроса с убиването… Имам дилема. Не мога да ви оставя да душите около доктора като хрътки. Опитахте се да я убиете по-рано, бяхте готови да я убиете и сега, ще потърсите нова възможност за това, веднага щом мускулите ви се възстановят. Но пък обещах да не ви наранявам. И какво да правя?

Искаше да обещае, че ще я остави на мира, да обещае всичко, но можеше само да сумти.

— Не казваш? Ами слушай тогава, искам да свикнеш с идеята, че няма да излезеш от тук жив. Въпреки обещанието ми пътят ти свършва сега. И това не е отмъщение или нещо подобно. Напускането на агенцията беше най-доброто нещо, което ми се беше случвало някога. Така че не го правя заради себе си. Това е за нея. За Лора. Тя е от добрите и аз ще правя всичко възможно, за да поддържам добрите наоколо.

Хейдън се изправи и пристъпи към Брадшър. Той извади проклетите си връзки от джоба му и ги използва, за да обвърже китките и глезените му, а после използва трета, за да ги пристегне зад гърба му. Направи същото и с Чайат.

— Само в случай че действието на магическата отвара на Клотилда изтече по-бързо.

После взе едно от оръжията, обърна се и насочи дулото му към тялото на Нелсън. Наведе се и притисна върха в слепоочието му.

— Толкова е лесно.

Направи го!, крещеше вътрешно Нелсън. Спри сърцето ми! Хайде! Направи го и ще изгориш, преди да преминеш към вечността на адския огън!

— Но обещанието си е обещание. — Той се изправи и се огледа. — Трябва да има друг начин.

Нещо като че ли привлече вниманието му, но Нелсън не можеше да каже какво.

— Току-що ми хрумна ужасна идея, Файв. Може и да не проработи, но ще бъде повече от страхотно, ако го направи.

Какво… какво можеше да измисли този пообъркан ум?

— Да. Нека опитаме.

Оставяйки МП-5 на земята, той хвана китките на Нелсън и започна да го плъзга по пода, оставяйки мокра диря от слюнката, стичаща се от зейналата му уста.

Той не можеше да види къде отиват, но скоро разбра, че се намира върху повърхност от мъх и сухи листа. Фермата за червеи?

Накрая Хейдън го пусна и Нелсън се озова с поглед отблизо върху десетките дупки на червеи. Той усети как около китките и глезените му се затварят свински опашки, но не беше обвързан допълнително като другарите си.

— Както казах, Файв, това може и да не сработи. Но рано или късно всички ще бъдем храна за червеите. Да видим дали можем да направим така, че за теб този момент да дойде по-рано.

За какво говореше?

Проследи как Хейдън излиза от полезрението му, а после чу звука от удара на дърво в дърво — веднъж, втори, трети път — и почувства, че земята под него вибрира с всеки един от тях.

— Иска ми се да остана и да гледам, но трябва да бягам. Запази едно място в Ада за мен, Файв.

И тогава звукът на стъпките му отекна нагоре по стълбите.

На Файв му се прииска да се изсмее. Идиот! Да не би да си мислеше, че червеите ще го изядат? Та те имаха уста, колкото точица, и бяха без зъби!

Той изпрати молитва за благодарност към Господ. Със сигурност го наблюдаваше отгоре. А съвсем скоро — не повече от няколко часа, разбира се — когато парализата изчезнеше, той щеше да се измъкне оттук, за да продължи лова си.

Набразден червей, розов и лъскав, излезе от своя тунел и се провря през мухъла. Скоро към него се присъединиха и други. След няколко минути повърхността се осея с тях. Розовите гърчещи се тръбички изпълниха полезрението му. Беше отвратително — да. Но напълно безобидно.

Той започна да планира съдбата на Хейдън, когато мисълта го осени. Трябваше да мисли като Данте и да направи наказанието подходящо…

Червей запълзя из дясната му ноздра. Да не би да смяташе, че това е тунел? Нелсън успя да го издуха. Слава на Бога, диафрагмата му все още работеше. Е, вече щеше да е мъртъв, ако не беше така…

Червеят се върна отново или може би друг беше заел неговото място, но каквото и да бе това, този път то пълзеше в устата му. Мили боже, не можеше да го отблъсне с парализирания си език, нито дори да го изплюе, защото челюстта му не функционираше. Вкусовите му рецептори обаче все още работеха и отвратителното усещане за мръсотия и слуз го караше да иска да повърне. Но той не можеше да повърне. Не можеше да направи нищо, освен да го остави да пълзи вътре.

А после друг се присъедини към него. И тогава един в дясната му ноздра, а друг в лявата. Той се опита да ги издуха, но този път номерът не сработи. Имаше чувството, че те са разширили телата си, след като са влезли, за да не могат да бъдат върнати обратно.

Още се вмъкнаха през разтворената му челюст. Топлината и влагата ги привличаха може би? Броят им се увеличаваше още и още, докато не изпълни устата му, отрязвайки достъпа на въздух.

Сега вече знаеше, че Господ го наказва за греха му. Адам и Ева отново, а той несъзнателно следвайки стъпките на Адам. Сега го съзря. Клотилда беше Ева, държаща отровната ябълка от Дървото на живота, само че днес тази ябълка беше прикрита под формата на лек за болестта му.

Беше се поддал на изкушението, рационализирал причината да отхапе от смъртоносната хапка и да заплати това с гибел и вечни мъки.

Той се сети за бича на чичо Джим и си пожела да го бе използвал. Може би така щеше да успее да избегне падението си.

Още червеи, не можеше да диша, задушаваше се, въздух, нямаше повече въздух! Помогнете! Някой да ми помогне! Моля! Въздух!… Въъздуух!