Франсис Пол Уилсън
Панацея (23)

6.

Когато Брадшър си тръгна и Нелсън остана сам, той се отпусна на стола си. Беше му коствало огромно усилие, за да се съсредоточи върху проблемите. Тази сутрин главоболието се бе успокоило, не напълно, но до степен поносимо. Потенциалната бомба с часовников механизъм, която се криеше на врата му, продължаваше да ровичка из мислите му, потискайки концентрацията му. Той почти усещаше как расте. Знаеше, че това не е възможно, разбира се, но все пак…

Той докосна превръзката. Чувствително е. Със или без анестезия, отсега нататък мястото на биопсията щеше да е болезнено. Но не можеше да притеснява д-р Моро по това време. Щеше да го вземе за бебе. За плужек. Но защо толкова скорострелно го изпрати на рентгеново изследване? Наистина ли мисли, че…?

Той не искаше да се занимава с неприятни неща. Не смяташе, че е сериозно болен. Но все пак отиде в болница „Форест Хилс“ и представи предписанието си за радиология. След кратко изчакване те направиха рентгенова снимка — обърни се по този начин, задръж дъха си, обърни се, задръж дъха си, довиждане. Никой не му каза нищо за резултатите. Обадете се на личния си лекар утре.

Но тя не беше негов лекар. Нямаше начин тази ледена кучка да му бъде личен лекар. И все пак тя назначи теста, така че резултатите от него щяха да бъдат препратени към нея.

След като осъзна това, Нелсън позвъни на д-р Форман в Уолтър Рийд, за да му каже, че е направил биопсия на бенката си и иска той да направи анализа. Форман се опита да го отблъсне, казвайки му, че не взима частни пациенти, но Нелсън го притисна, твърдейки, че именно той беше забелязал проблема и най-малкото, което можеше да направи в случая, беше да каже диагнозата. Форман склони. Веднага, щом Нелсън пристигна в кабинета му, той препрати бурканчето с тъкан към Бетезда.

Сега можеше само да чака. А докато чака, можеше да провери тази Лора Фанинг. Ловът несъмнено щеше му даде малко разсейване от опасенията му за здравето.

С помощта на интернет му отне едва няколко минутки, за да получи достъп до правилния брой на „Солт Лейк Сити Трибюн“ отпреди двадесет години — никога нямаше да забрави тази дата — и статията за блъснатия пешеходец, пресичащ улица „Саут Стейт“.

Да! Името на шофьора беше Лора Фанинг. Нямаше нейна снимка, но възрастта й беше определена като седемнайсет. Бързо прехвърляне напред го отведе до Лора Фанинг, доктор по медицина в окръг Съфолк. Датата на раждане съвпадаше. Без съмнение ставаше въпрос за един и същи човек: шофьорът, който блъсна чичо Джим и го остави частично парализиран, приключвайки по този начин кариерата му, експертът извършил аутопсията на двамата Лечители, които Нелсън преследваше.

Как е възможно това да се случва? Как…?

Мобилният му иззвъня. Той не разпозна номера, но кода — 347 — беше местен. Може би Куинс… Форест Хил… Пръстът му потрепери, когато натисна бутона за приемане.

— Ало? Агент Файв?

— Кажете, доктор Моро.

— Разпозна ме по акцента ми, нали?

— Разбира се. Обаждате се да попитате как се чувствам ли?

— Защо да го правя? Това беше само биопсия. Не, получих изследванията от рентгеновата снимка.

Толкова скоро?

— И?

— Не са добри. Туморът се е разпрострял в белите ти дробове.

Нелсън потисна внезапното си желание да повърне.

— Колко е сериозно?

— Всяко подобно нещо там е сериозно. Трябва веднага да се консултираш с онколог.

— Може ли…? — Мислите му закръжиха във всички посоки. — Може ли да ми изпратите резултатите по факса?

— Имам ги на имейл. Мога да ти ги препратя.

Електронна поща… Това обясняваше как ги е получила толкова бързо. Радиолозите сигурно й ги бяха изпратили веднага. Той продиктува личния си имейл — не искаше да използва служебния.

— Имай предвид, агент Файв, че щом е в белите дробове, може да има разсейки и на други места. Довиждане.

Думите сами по себе си можеха да бъдат възприети като проява на загриженост, ако не бяха изказани с тази повърхностна интонация.

Той се загледа в екрана на смартфона си за малкия символ @, който показваше, че има нов имейл в профила му в AOL. Когато пристигна, го отвори. Фразите „маса в десен среден лоб“ и „хиларна лимфаденопатия“ от рентгеновия доклад се блъснаха в съзнанието му, без да оставят и следа от други мисли. Това не може да е на добро.

Препрати го на доктор Форман. С рентгеновия доклад плюс предстоящия резултат от биопсията той със сигурност би могъл да придобие представа срещу какво се изправя. Снощи той не спа заради притеснението дали панацеята ще проработи. Съзнаваше, че му предстои втора безсънна нощ, но този път поради съвсем различна причина.

Но той трябваше да направи една важна спирка, преди да стигне до леглото си.