Франсис Пол Уилсън
Панацея (64)

4.

Къде, по дяволите, беше Лора и защо, по дяволите, телефонът й не отговаряше?

Стивън беше готов да хвърли мобилния си през коридора на спешното. Или това, или да крещи. Но това щеше да изплаши Мариса. Той я погледна, легнала в носилката, със система в лявата й ръка, унесена, но неспокойна. От време на време имаше пристъпи на кашлица.

Беше видял загрижеността в лицето на доктора от отделението, когато му каза, че е след скорошна трансплантация на стволови клетки. Назначиха й кръвни изследвания и рентгенография.

Междувременно Стивън беше оставил на Лора три гласови съобщения, но не чу нищо в замяна. Може би, ако й пише…

— Радвам се, че сте тук. — Докторът от спешното премина през завесите с мрачно изражение. — Ще трябва да преместим дъщеря ви.

— Приемате ли я? Необходимо ли е?

— Страхувам се, че да. Рентгеновата снимка показва пневмония. Но „Брукхевън“ не е подходящото място за нея.

Почувства как кръвта му се превърна в лед.

— Какво? Аз не…

— При едно нормално дете това не е проблем, но пациент с HSCT… — Той пое дъх. — Тя се нуждае от PICU.

Заради временната си вцепененост му отне няколко секунди, за да проследи познатите акроними: трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCT), но PICU — педиатрична…

— ICU?

— Вашата дъщеря е болно малко момиченце. Свързах се с онколог и той препоръча „Стоуни Брук Чилдрънс“. Там разполагат с педиатрични специалисти и цялата необходима апаратура, от която ще се нуждае.

Стивън погледна Мариса, неговия спящ ангел, и се обърна отново към лекаря.

— Толкова ли е болна?

— Още не, но може да стане. Ако се влоши — не казвам, че ще го направи, но би могла, ако има опасната инфекция — по-добре да е там, където могат да направят нужното за нея.

— Опасната инфекция — имате предвид цитомегаловирус?

Докторът изглеждаше леко изненадан.

— Значи сте наясно с това. Да, това е плашилото, от което се страхуваме.

— Съпругата ми е доктор. Споменавала го е. Дори поръча някакъв тест за това. За съжаление, тя е във Франция в момента.

— Случайно да говорим за тест за полимеразната верижна реакция?

— Звучи ми познато.

— Страхотно. Където и да е, постъпила е правилно. Добре е да знаем, че тестът вече е пуснат. Отнема известно време, докато се обработят резултатите. Къде са били назначени?

— Мисля, че тук.

— Супер. Ще се консултирам с лабораторията и ще започна подготовка на трансфера.

— С линейка? — Той нямаше да остави Мариса извън полезрението си. — Ще се кача с нея.

— Разбира се.

Но първото нещо, което трябваше да направи, беше да уведоми Лора:

Тъй като не отговаряш на гласовите ми съобщения, ти пиша текстово. Аз съм в спешното на „Брукхевън“ с Мариса. Тя има пневмония и се налага да бъде транспортирана в „Стоуни Брук“. Моля те, обади се. Нуждае се от теб! И двамата се нуждаем!

Къде, по дяволите, бе тя?