Франсис Пол Уилсън
Панацея (35)

10.

Целта влезе в кухнята.

Най-после всички са в една стая, помисли си Саймън. Беше намерил хубаво място за прикритие в гъстите храсти в задния двор. От дългото клечане коленете го боляха. Но той нямаше да остане тук още дълго. Целта беше същата като миналата нощ — патологът, когото трябваше да ограби и нарани. Планът му тогава включваше тя да изпадне в безсъзнание, докато той сложи локатор на пикапа й и вземе мобилния й. Проклетият минувач почти съсипа всичко. Вратът на Саймън беше схванат и стомахът все още го болеше от онези два удара. За щастие обаче, той падна върху дамската чанта и така поне успя да свърши две от задачите си.

Тази вечер щеше да приключи и с останалото. Брат Файв беше казал, че тя помага на Лечителите и така е заплаха за целите на Братството. Друго не му беше нужно.

Той извади флаш граната от джоба си. Беше наблюдавал мъжа — съпруга — да приготвя скара на задната веранда — влиза и излиза през плъзгащата се стъклена врата няколко пъти, без да я заключва. Перфектно! Щеше да бъде лесно: издърпва щифта, докато тича към верандата, отваря вратата, хвърля гранатата вътре, инжектира мишената, докато всички останали са дезориентирани или в безсъзнание, после се маха оттук.

Чисто и просто. Само целта щеше да умре. Без ненужна загуба на друг живот. Братството не подкрепяше излишните убийства. Правеше това, което трябваше да се направи, с минимални щети.

Саймън не знаеше какво има в спринцовката, но беше уверен, че ще подейства фатално за пет минути. Той потупа джоба на гърдите си, където стоеше в готовност. Беше време да действа.

Но когато се изправи, нещо се преметна над главата му и се стегна около врата му, придърпвайки го мощно назад. Той пусна гранатата в опит да разкъса ремъка, който го душеше, но облечените му в ръкавици пръсти бяха безполезни. Всъщност те щяха да са безполезни и без ръкавици.

— Две подръпвания и си аут — каза тих глас.

Толкова е стегнато! Нямам въздух! Не мога да дишам! Господи, помогни ми!

Опита се да се отдръпне, но усети как краката му се влачат през храсталака. Тъмнината започна да притъпява съзнанието му и той зарита и заизвива тяло, но това само ускори отслабването на мускулите му. Накрая, когато мракът го обзе напълно, той се отпусна.