Франсис Пол Уилсън
Панацея (63)

3.

„Нямате нови съобщения.“

Лора затвори телефона и потупа бедрото си с него, докато самолетът рулираше към своя ръкав.

Добре. Очакваше това. Вкъщи беше четири часа сутринта и бе нормално все още да нямаше новини. Единствената причина, поради която Стивън би могъл да й се обади, е, ако състоянието на Мариса се беше влошило.

Представи си, че и двамата спят дълбоко — Мариса в леглото си, а Стивън, разтревожен и притеснен да не пропусне нещо, ще хърка на стола до нея.

Нямаше съобщение и от Грейс, но тя и не очакваше. Беше твърде рано за резултатите от PCR теста. Изследването за полимерна верижна реакция не беше като това за пълна кръвна картина или кръвна захар — то отнемаше време. Но това, което Лора най-много искаше да чуе, бяха резултатите от изследването за цитомегаловирус.

Отрицателни… моля те, нека са отрицателни.

— Еха — възкликна Рик, вперил поглед в телефона си.

— Какво?

— Дългоочаквано съобщение от Щелман. По-добре го прослушай сама.

— Лоши новини?

— Въобще не. Просто нещо, което би могъл да каже в две-три изречения.

Той докосна екрана на телефона си.

— Ето. Нека го пусна отначало.

Лора го притисна до ухото си и чу гласа на Щелман.

Добро утро. Вярвам, че сте имали комфортен полет. След разговора ни снощи се поразтърсих сред контактите си от тази страна на езерото и намерих няколко души. Човекът, с когото може да говорите, е историк на име Жак Фонтен от университет „Льо Мираил“ в Тулуза, но няма да бъде на разположение до утре.

Тъй като не исках да губя време, се замислих и осъзнах, че падащата звезда в татуировките е водеща, така че защо да не съпоставим астрономията към Галия и да видим дали в онези дни не е имало някакво забележително преминаване на комета или метеоритен дъжд?

Ето защо се свързах с доктор Саймън Дювал от парижката обсерватория и му предложих хонорар в замяна на помощ. От друга страна, самата обсерватория се намира в Париж — на левия бряг, да отбележа — и всеки, който има желание, може да отиде, въпреки че това се случва рядко.

Всички астрономи се събират в сателитния кампус в Меудън — предградие, намиращо се точно срещу летището на Париж. Това е на отстояние едва от осем-девет километра път с кола, така че няма да има проблем да си наемете такси дотам.

Обадете се, след като разговаряте с Дювал.

Лора подаде телефона на Рик.

— Ще го запазя — каза той и докосна екрана. — Няма да мога да запомня тези имена и места. — Той се обърна към нея, когато прибра телефона в джоба си. — Е?

— Какво?

— Ще говорим ли с този астроном?

Това, което наистина искаше да направи, беше да спи. Дрямката в салона на летището нямаше нищо общо с хубавия спокоен сън. Беше успяла да придреме по време на полета, но макар местата в първа класа да бяха широки и седалките да се спускаха почти до долу, нищо не заместваше леглото.

— Имам ли избор?

— Ти си шефът. Изглеждаш уморена.

— Уморена съм. Ти защо не изглеждаш такъв? О, чакай. Знам. Как го каза? Можеш да спиш навсякъде, по всяко време, във всяка позиция. Научил си се във флота, нали?

— Точно така.

Сега не бяха времето и мястото, но тя беше твърдо решена да изяснят това съвсем скоро.

— Нека видим какво ще ни каже — каза тя. — Надявам се да остана будна, докато ни говори.

— Ще те побутна, ако се наложи.

— Минахме вече на побутвания. Без повече стискане на бедрото.

— Съжалявам. Не се сетих за друг начин, по който да те накарам да се въздържиш от коментар, без мистър Шин Бет да разбере.

— Какво те накара да мислиш, че трябва да ме накараш да се въздържа от коментар?

— Хората, които участват в разпит, не осъзнават колко много информация издават, когато смятат, че разговорът им е просто невинно бърборене. Смятат, че празните приказки, вмъкнати от разпитващите просто за запълване на неудобното мълчание, са невинни, но през цялото време това всъщност е сондаж. Най-добрият курс е краткият отговор. Или, ако трябва да говориш на всяка цена, задавай въпроси. Разпитващите мразят това.

— И знаеш това от…?

— Обучението ми във флота, откъде другаде?

Тя сви рамене и си каза: „Скоро, господин Хаддад или г-н Хейдън… много, много скоро“.