Франсис Пол Уилсън
Панацея (52)

2.

Брадшър изглеждаше разтревожен, когато влезе в апартамента на Нелсън в хотел „Садот“. Тъй като сградата се намираше на съвсем кратко разстояние от летище „Бен Гурион“, той реши да позиционират дейността си тук.

— Затвори вратата и ми кажи какво разбра.

Той разпери ръце:

— Брат Мигел и неговият наемник вече не са сред нас.

Новината не беше изненадваща, особено след като видяха спътника на Фанинг, но главоболието на Нелсън изведнъж се влоши.

— Дай ми подробности.

— Мъжете, които изпратихме, са забелязали ято птици, кръжащи над джунглата. Открили са ги удушени, висящи от дървета в близост до колата им. Птиците, а очевидно и някои от дивите животни в джунглата, вече са били закусили.

— Време на смъртта?

— Приблизително неделя вечер или рано сутринта в понеделник. Откарали са останките им обратно в Мексико Сити. Не знам какво ще правят…

— Не ни и пука. Как смяташ, това отмъщение ли е, или работа на Хейдън?

Нелсън знаеше отговора, но искаше наличните факти.

— Името му всъщност не е и Хаддад, нали?

— Така е, но започнахме с него като Хейдън, затова нека се придържаме към това име.

Името Хаддад не се бе появявало на светло, докато не го припознаха като такова на телохранителя на Фанинг. Тогава всичко започна да се навързва. Тялото на истинския Хаддад обаче беше открито преди време при драгажна операция близо до Трежър Айлънд в залива на Сан Франциско. Ако не беше това драгиране, тялото щеше да остане да лежи там завинаги. Не беше останало много от него след години прекарани във водата. Беше идентифицирано единствено от стоматолози.

Агенцията подозираше, че Хаддад има терористични връзки, и той беше поставен под строго наблюдение особено след като напусна Саусалито. Но след това той някак изчезна от радара. Поне това беше официалната история. Досега Нелсън не бе разбрал, че идентичността му е узурпирана. Очевидно агенцията е била наясно, но беше заровила информацията за това изключително надълбоко.

Защо, Господи? Защо той от всички хора по света?

— Иска ми се да ми кажете истинското му име.

— Веднага, щом получиш необходимия ранг за достъп до това, с радост ще ти кажа.

— Да, сър. Що се отнася до Мигел, хората, които са го открили, коментираха метода на задушаване. Сторило им се е необичайно местните да използват…

— Свински опашки?

Очите на Брадшър се разшириха.

— Откъде знаете?

Нелсън поклати глава. Можеше ли да стане още по-зле?

— Той винаги носи в себе си такива. Много е креативен с тях. Телата бяха ли изгорени?

— Не, сър.

Е, поне не се е опитал да се подиграе с Левитската санкция.

— Въпросът е научил ли е нещо от Мигел?

— Няма и признаци за мъчения, сър. Сигурен съм, че Мигел не би казал нищо дори и при екстремни обстоятелства, а наемникът е напълно не наясно.

— И все пак… нещо ги е изпратило в Израел… в опустелия кибуц.

— Както казахте, сър, Израел е задънена улица. Не правим нищо повече от това, да губим време и ресурси. Пустинята е идеалното място да ги елиминираме и да се свърши с това.

Брадшър не виждаше Господната намеса в това, нито мястото на Нелсън в Неговия план. Нелсън обаче ставаше все по-убеден, че Господ има план за него — нещо специално. Но не можеше да изрази на глас какво е то. Все още не. Не, докато не се убеди, че е така.

— Сигурно си прав. Но тя следва някаква следа, за която дори не знаехме. Да им дадем малко време и да видим докъде ще ни отведат.