Франсис Пол Уилсън
Панацея (22)

5.

С осанката на военен — в края на краищата беше прекарал известно време в Ирак с първа бригада на 82-ра въздушна дивизия — Брадшър стоеше пред бюрото на Нелсън, докладвайки му.

— Както наредихте — каза той, — проникнахме в локалната мрежа на медицинския експерт и снехме снимките на татуировките на Броуди и Ханрахан от системата. Същото направихме и с компютрите в шерифската служба. Трябва да отбележа, че тази жена ми изглежда много заинтригувана от татуировката. Откакто е била заредена в системата, снимката на Броуди е разглеждана многократно.

— Повтори ми отново името й?

— Лора Фанинг.

Ето го пак това познато чувство, че е чувал името й и преди.

— Какво знаем за нея?

Брадшър се зарови из телефона си и започна да чете:

— Лора Фанинг, на трийсет и седем години, разведена, с едно дете — момиче — на 8 години. След медицинското училище се занимавала с биопроспектинг на свободна практика в Мексико и Централна Америка, след което се омъжва и следва патоанатомия в Ню Йорк.

— Къде?

— Университета „Бригъм Йънг“, след това „Стрич Медикъл“ в Лойола…

— Чакай, чакай! Университета „Бригъм Йънг“? Да не би да е от Юта?

Брадшър кимна и погледна телефона си.

— Родена и израснала в Солт Лейк Сити. Това важно ли е?

Може ли е да е тя? Двадесет години, след като преобърна живота му с главата надолу, възможно ли беше да се е завърнала, за да го направи отново? Той отблъсна тази мисъл. За по-късно…

— Не толкова. Значи си се погрижил тя да няма достъп до тези неща.

— Надявам се, но не мога да го твърдя със сигурност.

Слабото облекчение, което Нелсън изпита от новината, че снимките са изчезнали, се изпари.

— Какво трябва да означава това?

— Ами, винаги има шанс тя да ги е разпечатала. И другият ни проблем е, че не знаем източника на тези снимки. Дали е използвала служебен фотоапарат, или ги е направила със смартфон?

— Бих заложил на служебен фотоапарат.

— Това е логично, сър, но по-новите телефони правят снимки с висока резолюция и винаги са наблизо, затова е възможно тя да е използвала личния си такъв. Снимката може все пак да е и на картата на фотоапарата.

— Което ще й позволи да я качи отново. Някакви предположения?

— Уредил съм довечера някой да „посети“ кабинета на медицинския експерт.

— Някой от агенцията?

— Да. Много компетентен. Мисля да го накарам да постави и подслушвателно устройство, докато е там, в случай че има още изненади.

— Отлично. Направи го. — Затова харесваше Брадшър: беше задълбочен и ефективен. — Но какво ще кажеш за опцията снимките да са на телефона й?

— Исках да обсъдя това с вас. Бихме могли да се погрижим някой да го открадне, да изглежда като обикновен обир.

Това винаги е било алтернатива и в този случай звучеше като добра такава. Смартфоните бяха популярна цел.

— Много добре. Но предпочитам компанията да не участва в това.

— Съгласен съм, сър. Някой от нашите?

— Да. Намери брат, който е подходящ за тази работа.

— Ще се погрижа за това.

— И говорейки за снимките, онази на Броуди, публикувана във вестника, ми се струва изрязана.

Брадшър кимна.

— Имате набито око, сър. Видях оригинала на компютъра на Фанинг. Сниман е до жена с туземски произход.

— Имаш ли я в себе си?

— Запазих по едно копие.

— Добре. Виж дали можем да я идентифицираме и разбери къде е направена снимката.

— Мислите ли, че може да има връзка с Лечителите?

— Ами, погледни го по този начин: на тази снимка той изглежда болен, а когато го притиснахме в ъгъла, беше напълно здрав. Забележително подобрение между момента на заснемане и сряда вечер. Може да е косвено, но е достатъчно, за да ме направи подозрителен.

— В такъв случай и тя може да е Лечител.

Нелсън кимна.

— Точно това си мислех и аз. Може би е вратата на Броуди към култа.

Изражението на Брадшър помръкна.

— Ще се заема веднага.