Франсис Пол Уилсън
Панацея (60)

10.

Брадшър прочисти гърлото си, когато остави мобилния.

— Утре рано летят за Париж.

— Тогава ни качи на полет още тази вечер. Искам да съм там преди нея.

— Може да не е необходимо, сър.

— Защо?

— Както знаете, подслушваме телефона й. От това, което сме събрали дотук, се оказва, дъщеря й е болна.

Нелсън махна с ръка.

— Децата боледуват непрекъснато. Нали съпругът й е с детето?

— Да, но детето наскоро е претърпяло трансплантация на стволови клетки заради левкемия, ето защо дори и една проста инфекция може да влоши състоянието му много бързо. — Брадшър се усмихна. — Един вирус може да постигне това, което Мигел не успя.

— Искаш да кажеш, че я изваждаш от играта? Но ние вече не искаме това. — Ако другото не бе работа на дявола, то това беше. — Колко реална е тази възможност?

— Според последния й телефонен разговор доктор Фанинг очаква да научи резултатите от лабораторните изследвания на дъщеря си, когато пристигне в Париж. Ако са лоши, тя ще се отправи направо към вкъщи.

— Не може — отсече Нелсън. — Връщането в Щатите ще провали нейното търсене. А имам чувството, че е напипала нещо.

— Можем да проконтролираме резултатите — каза Брадшър. — Без затруднение.

Нелсън му направи знак да замълчи. Промяната на резултатите би била лесна — всичко в наши дни се съхраняваше на компютър. Но това нямаше да спре състоянието на детето да се влошава. Щеше да постигне само кратко забавяне и това изобщо не беше постижение.

— Можем ли да контролираме телефона й?

— Вече сме вътре. Не е кой знае колко сложно. Какъв контрол искате?

— Без гласова комуникация към или от Щатите. Само текстови съобщения. Същото е и с Хейдън, в случай че иска да заеме неговия.

— Лесна работа.

— После искам контрол над всяко съобщение, което влиза или излиза от телефона й.

— Това може да се направи, но ще се наложи някой да бъде в режим на готовност 24/7.

— Тогава го направи.

— Ще го направя.

Той триумфираше, че ролята му в тази божествена драма придобиваше по-голямо и по-голямо значение. Ето една от причините, заради които Господ го беше включил: да удържи Лора Фанинг в пътя, който бе поставил пред нея. Змията разболя детето й, за да я върне вкъщи. Нелсън щеше да се погрижи за провала на това.

— О, и говорейки за подслушване на телефона й — каза Брадшър, — помолила е заместник-шериф от Съфолк да проучи Хейдън.

— Интересно. Как се справя?

— Не е зле. Изнамерил е връзката между Хаддад и Хейдън. Сега казва, че ще използва контакт, който да му помогне да се разрови по-дълбоко.

Нелсън не можеше да не се усмихне.

— Късмет с това. Тази информация е погребана дълбоко.

Изражението на Брадшър показваше смесица от болка и раздразнение.

— Да, сър.

— Жалко. Истината може да сложи преграда между двамата. Може би ще успеем да се възползваме от това при необходимост.

И това даде на Нелсън идея.

— Щом стигнем до Франция, искам всичко, което намериш за този заместник-шериф.

Франция… в действителност, той трябваше да се отправи към Ню Йорк и „Слоун Кетеринг“…

Но по дяволите туморите — първични, метастатични и всякакви други — финалната фаза на това се нуждае от неговото лично докосване. Повече, отколкото една малка микромаркулация. След всички тези години на неудовлетвореност той усети, че се приближава до целта, и искаше да участва в това убийство. И при това не просто убийство, ами направо унищожение.

Левитската санкция беше просто тренировка.