Франсис Пол Уилсън
Панацея (30)

5.

Нелсън почти връхлетя върху Брадшър, когато излезе от асансьора. Мислеше за тумори. Беше направил онлайн проучване на метастазиралия меланом. Прогнозата за IV стадий бе мрачна, но подобрима.

— Тъкмо идвах да ви видя, сър.

— А аз отивах на обяд.

Откакто чу резултатите от рентгеновото изследване, Нелсън беше изгубил апетита си и за малко да повърне след разговора си с Форман, но стомахът му сега се бе успокоил и настояваше за дажбата си.

— Имам новини.

— Можеш ли ми ги кажеш, докато вървим? — попита той, движейки се през лобито към входните врати на федералната сграда.

Брадшър улови темпото му.

— Мисля, че да.

— Добри или лоши са?

— Зависи. Самата новина не е добра, но фактът, че я знаем предварително, е добър.

Нелсън харесваше прецизността на Брадшър, но в момента не можеше да се сети за нищо по-досадно от нея.

— Говори.

— Както пожелахте, брат Симон не само открадна телефона на доктор Фанинг, но и успя да прикрепи подслушвател от вътрешната страна на чантата й.

— Отлично. Вярвам, че това вече е дало резултати.

— Да, сър. Мъж на име Клейтън Щелман й е предложил милиони, за да проследи пътя на Хаим Броуди в Мексико в търсене на панацея.

Новината накара Нелсън да се закове на място. Това стана толкова внезапно, че друг човек се блъсна в него отзад. Вече нямаше съмнение. Имаха си работа със самата змия.

— Кой е този Щелман?

— В момента го проучваме, но според записа се вижда, че е неизлечимо болен.

Неизлечимо болен… твърде познато!

— Често срещано явление напоследък.

— Моля?

— Нищо. Това би обяснило силния му интерес към панацеята. Не виждам с какво заместник-патологът от Лонг Айлънд да е компетентен в това.

— Ами занимавала се е с биоспектинг в продължение на години, така че познава района добре. Освен това е потомка на маите и говори езика им.

— Какво? — Нелсън отново спря. Този път в него не се блъсна никой. — Змията тук направо вони.

Той тръгна отново, излизайки през вратите под обедното слънце в центъра на Манхатън.

Брадшър каза:

— Скептицизмът на доктор Фанинг в случая е в наша полза. Според нея панацеята е фантасмагория.

— Бог да благослови скептиците.

Всички те щяха да гният в Ада за вечността, ако не видят Светлината преди сетния си ден, но междувременно и Лечителите, и Братството бяха облагодетелствани от науката, която отхвърляше съществуването на такова нещо като панацея. Това правеше опазването на тайната много по-лесно.

— Щелман казва, че има следите на Курандеро в джунглите на Юкатан, за когото се предполага, че върши чудеса.

Курандеро… Нелсън не говореше езика, но знаеше тази дума. Тя означаваше Лечител.

— Е, щом един цивилен може да го намери, значи и ние можем. Захващай се с това. Изпрати нашия брат… как му беше името?

— Този от Четмал, който следи момичето от снимката ли? Това е Мигел.

— Нека брат Мигел остави за сега момичето и започне да разпитва за този специален Курандеро от джунглата. Ако научи нещо, нека веднага се свърже с теб.

— Какво става, ако този Курандеро има татуировка?

Нелсън спря и огледа лавките с храна, подредени покрай бордюра, докато обмисляше това. Ако този Курандеро имаше татуировка, то това означаваше, че е Лечител. Братството следваше определен протокол за справянето си с тях, но тази нова брънка във веригата определено усложняваше нещата.

— Ако се установи, че е Лечител, нека брат Мигел промени протокола. Да го упои незабавно, преди да успее да спре сърцето си или каквото правят там. Останалото е, както обикновено.

— Включително и Левит?

— Разбира се. — „Всеизгарянето“, както се споменаваше в Книгата, бе неразделна част от протокола. — Защо да не го прави?

— Питам само за да се уверя, тъй като говорим за санкциониране на чужденец.

— Той е Лечител. Те нямат нация, единствено своята езическа богиня.

— Ами санкционирането на доктор Фанинг? Това ще ни позволи да отделим повече време на Мексико.

Нелсън не би искал нищо друго повече от това, но Братството имаше правила и той беше длъжен да ги спазва. Ето защо погледна Брадшър с изпепеляващ поглед.

— Тя не е кандидат за Левитска санкция и ти го знаеш.

— Но тя е…

— Тя преследва панацеята, както и ние. Ако започне да се занимава с нея, е съвсем друга история. Тогава ще стане обект на Левит и няма да се поколебаем да се позовем на Писанието. Но това, че не е Лечител, я освобождава единствено от Левитската санкция, не от по-прости и по-светски методи за премахване. Ако изкажеш предположение за метод, чрез който да я премахнем от картинката, ще си спечелиш похвала.

— В смисъл?

— Свържи се отново с брат Симон. Може би трябва да му позволим да изкупи греха, като извърши бързо и чисто отстраняване в рамките на следващите няколко дни.

Не стига че осакати чичо Джим, но е и инструмент на змията…

— Ще се свържа с него още този следобед.

— Отлично. — Той потри ръце. — Сега, след като уредихме това, нека си вземем малко храна. Аз черпя. — Той посочи ръчните колички. — Какво ще ми препоръчаш?

Брадшър поклати глава.

— О, не мисля, че ще ви допадне…

— Днес искам месо, агент. Месо.

Гласът на Брадшър нарасна с една октава.

— Сър?

Нелсън почти се засмя. Беше вегетарианец поне от едно десетилетие, вярвайки, че това ще увеличи шансовете му да води дълъг и здравословен живот. Е, както се оказа, не мазнините щяха да го довършат.

Брадшър го заведе до каравана, носеща името „Хаалът на Хаку“, обслужвана от брадат афганистанец, който кълцаше странно тъмно месо — предполагаемо пилешко — прибавяйки го към дългозърнест ориз в пита, намазана предварително със също толкова странен червен, бял и зелен сос. След това сгъна цялата тази бъркотия и я постави върху хартиена чиния.

Нелсън се втренчи в него. Това беше всичко, което се бе научил да избягва. Но той имаше тумор на врата си, още един в белите си дробове и — проклет да е, ако не е така — трети в мозъка си. Така че, мамка му, той щеше да яде месо. Нещо като празнуване по случай предстоящия край на Лора Фанинг.