Франсис Пол Уилсън
Панацея (28)

3.

— Идентифицирахме момичето от снимката с Броуди — каза Брадшър, поставяйки лист хартия върху бюрото на Нелсън.

Нелсън го прочете с присвити очи. Едва спа миналата нощ, мислейки и премисляйки черното петно на врата си и онова, което се разпространява в белите му дробове. А на сутринта имаше главоболие — убийствено. Практически заслепяващо… до степен, до която не успяваше да вижда правилно. Наистина ли на листа пише Иш’Чел Кобох?

— Какво е това име, по дяволите?

— Маянско, сър.

— И как се предполага, за бога, че трябва да се произнася първото?

— Аз самият се запитах за това, така че проверих. Очевидно нещо от рода на „Мишел“, но без „М“.

Добрият стар Брадшър… винаги подготвен.

— Как я намерихме?

— Извадихме късмет. Работи като преводач в Четумал.

— Прости ми невежеството, но къде е това?

— Това е столицата на Кинтана Ро… един от мексиканските щати… на полуостров Юкатан.

— Юкатан, схванах. Но как…?

— Софтуерът за разпознаване на лица. Мексиканските фотографски записи не са от най-съвременните, но се подобряват. Възложих на няколко служители от агенцията в Мексико Сити да минат през криминалната база данни, в случай че тя е била хващана за нещо. Останаха с празни ръце, така че пробваха с правителствените служби и — бинго.

— Смяташ ли, че е Лечител?

Брадшър сви рамене.

— Не се вписва в шаблона. Помага на местните май да се справят с правителствените задачи — доста от тях все още живеят в джунглата и не говорят испански. Няма връзка със здравната система, за която знаем.

— Мониторинг на текстовите съобщения?

— Няма начин. Ако беше в Мексико Сити, нямаше да има проблем. Но Четумал е трудна работа. Е, относително казано. Там не се случва нищо, което е в интерес на НСА и агенцията.

Нелсън забарабани с пръсти по бюрото.

— Прикачи някого към нея за ден-два. Виж дали ще изскочи нещо.

— Знам точния човек.

— Ами снощи?

— „Обирът“ за малко да се провали поради намесата на един добър самарянин, но брат Симон успя да изпълни задачата си и да избяга.

Трябваше да го попита.

— Колко лоши са нараняванията й?

— Нищожни поради прекъсването.

Той скри разочарованието си. Разплатата „око за око“ беше твърде голям хап, за да го поиска, но поне се надяваше да бъде хоспитализирана.

— Ами кабинетът й?

— Мисията е изпълнена. Човекът ни изчисти SD картите и на трите фотоапарата, с които разполагат там, и постави два бръмбара.

— Отлично. Хаим Броуди е погребан вече, така че не може да възстанови снимката на татуировката му, а Ханрахан е силно овъглен. Изглежда, че тази опасност е попарена в зародиш. Сега можем да се съсредоточим върху…

Телефонът иззвъня и той бе информиран, че се обажда доктор Форман.

— Трябва да приема разговора — каза на Брадшър.

Агентът кимна, изниза се навън и затвори вратата след себе си. Стомахът на Нелсън се сви, докато натискаше мигащия бутон.

— Докторе — каза той толкова сърдечно, колкото успя. — Какви новини имате за мен?

— Страхувам се, че не са добри, агент Файв. Първото нещо, с което се заех тази сутрин, е биопсията, която ми дадохте за анализ, и бързам да ви съобщя резултата, както помолихте. Става дума за злокачествен меланом.

Стомахът на Нелсън се стегна още повече. Д-р Моро му бе казала същото, но все пак…

— Това не звучи добре.

— Опасявам се, че има и нещо по-лошо. Патологичният анализ тук го класира като тумор четвърти стадий.

— А това е лошо?

— Колкото по-висок е стадият, толкова по-агресивен е туморът. Четвърти стадий е много агресивен. Докладът от рентгеновия преглед, който изпратихте, показва отдалечени метастази, което ви поставя в степен четвърта.

— Степен… Стадий… Не разбирам.

— Четвърти стадий, степен четвърта означава агресивен тумор, който вече се е разпространил и в други органи. Отидете на онколог, Файв. Pronto. Ще ви изпратя резултатите обратно довечера.

— Утре е неделя.

— А, вярно. Е, тогава ще ги пусна по куриер днес и ще ги таксувам за ваша сметка. Ще са ви необходими, когато се видите с онколога. „Слоун Кетеринг“ е в града. Няма какво друго да направите.

— Нямам време за това в момента. По средата на нещо важно съм.

— Не може да отлагате. Поне отидете, за да ви сканират и да разберете докъде се е разпространило.

— И докъде може да се е разпространило?

— Навсякъде.

Нелсън потърка слепоочието си със свободната си ръка.

— Мозъка?

— Напълно възможно. След белите дробове това е другата честа спирка.

— О, господи!

— Защо? Имате ли главоболие?

— Постоянно.

След дълго мълчание:

— Вижте, трябва да посетите „Слоун“ сега.

— Не мога. Скоро може би, но не сега. Можете ли да ми изпратите направление за скенер на мозъка… просто за да знам?

Предполагаше, че би могъл да поиска това от Моро, но вероятно щеше да му откаже. Не, не предполагаше — беше сигурен, че ще му откаже.

Форман каза:

— Ако тестът се окаже положителен, това ще ви накара ли да си седнете на задника?

— Ако се е разпространило в мозъка ми, ще отида направо в „Слоун“. Обещавам.

Последва въздишка.

— Добре. Ще предпиша томография без контраст. Не е толкова подробна, колкото магнитен резонанс, но можете да я планирате бързо, без цялата бюрократщина. В същото време ще покаже, ако има нещо. Ще прикрепя предписанието към останалите резултати.

— Благодаря.

— Казахте, че нямате повече от този чудотворен сок, който донесохте тук. Наистина ли?

— Да. Както ви казах, работя върху проследяването му. Затова не мога да започна химиотерапия или нещо подобно сега.

— Е, адски силно се надявам, че ще откриете още. И ако го направите, запазете първата доза за себе си. Имате нужда от нея… Наистина имаш нужда от нея, момче!

Когато разговорът приключи, на Нелсън му идеше да заплаче заради иронията. Дори и да проследи панацеята, на него му беше забранено да вкуси от тази адска отвара.

Думите на чичо Джим отекнаха в главата му: Повярвай ми, ако нещо те повали, ще пожелаеш да си отделял малко време за забавление.

Страхът, че не му остава много време за забавление или каквото и да било друго, започна да го застига. Но ако това е така, така да бъде. Може би не е водил пълноценен живот според общоприетите стандарти — повечето хора биха го сметнали за скучен, предполагаше той — но пък бе намерил това за смислено. А именно това беше от значение.

Що се отнася до забавлението, той си представяше как намира Лечителите и ги изтрива от лицето на Земята. Работата за Господ не трябваше да бъде забавна, но в такъв случай…