Франсис Пол Уилсън
Панацея (24)

7.

В центъра чичо Джим го поздрави сърдечно и каза:

— Нека забравим за случилото се онази вечер.

Това устройваше и Нелсън. Скривайки учудването си от резултата, той му съобщи за успешната демонстрация на панацея пред Пикънс. И отказа да спомене за меланома, но вместо това му показа снимка на Лора Фанинг.

— Да — каза чичо Джим, втренчен в лицето й. — Тя е. Няма начин да забравя тези очи.

Нелсън знаеше какво има предвид: бледите сини очи на Лора Фанинг на фона на тъмното й лице бяха удивителни, почти обезпокоително удивителни, тъй като наподобяваха ангелски. И все пак… той можеше да усети мириса на сяра около нея.

— Смяташ ли, че това е работа на Дявола — намесата й в делото на Братството, в делото на живота ти?

Той сви рамене.

— Може би. Но и така да е, сигурен съм, че тя не е наясно.

Забележката изненада Нелсън.

— Тя разруши живота ти, направи преследването на Лечителите невъзможно за теб. Откъде можем да сме сигурни, че не е една от тях?

— Предпочитам да мисля за нея като за инструмент на Господ, който трябва да отнеме това от мен, а теб да направи Негов меч.

Колкото и да му се харесваше тази идея — да бъде дясната ръка на Господ, Неговия архангел на Земята — Нелсън не можеше да допусне толкова лесно за Фанинг това.

— И все пак…

— Знаеш ли, че когато бях в болницата в Солт Лейк Сити, тя ме посещаваше почти всеки ден?

— За да злорадства?

— Нищо подобно. Предимно плачеше и казваше колко съжалява. Тя беше дете тогава и беше опустошена от случилото се. Аз й простих, Нелсън. Очевидно обаче ти не си.

— Не знам дали мога да го направя.

— Трябва. Дори ако змията манипулира събитията и тези Лечители са попаднали точно на нейната маса за аутопсия. Това не е нейно дело. Змията я използва, за да отвлече вниманието ти. Не позволявай да успее. Бидейки твой абат, ти заповядвам да останеш съсредоточен. Дръж очите си отворени.

— Не се тревожи за това, Приор. Съвсем близо съм.

Джим се облегна назад и го погледна.

— И после какво, Нелсън? Какво ще правиш с живота си, когато успееш да изпратиш панацеята обратно в Ада?

Въпросът го изненада.

— Аз… Аз ще…

— Изобщо имаш ли живот, Нелсън?

Сега беше изваден напълно извън равновесие.

— Да, разбира се. Имам Братството и агенцията.

— Но нищо друго, нали?

— Няма място за нищо друго.

Особено сега, с меланома в дробовете му.

— Аз и останалата част от братята оценяваме твоята ревностна отдаденост. Но нека говоря като твой чичо сега, не като твой абат. Първият ти дълг е към Братството. Вторият — към агенцията, защото тя предоставя достъп до информация, която ти позволява да бъдеш професионалист в изпълнението на първия. Но освен тях ти имаш и дълг към себе си, Нелсън.

— Мога да се грижа за себе си.

— Не ти говоря за поддържане на форма и хранене. Бях като теб преди злополуката. След нея вече нямам агенцията и въпреки че все още съм абат на Братството, моята роля е предимно консултативна. Инцидентът ме ограби.

— Още по-голяма причина да не прощаваш на Лора Фанинг.

— Да прощаваш, е божествено, забрави ли? Говоря ти за това, че не трябва да свършваш като мен. Поглеждам назад и ми се иска да бях направил друго с живота си. Освен че те осинових, нямам никакви други приятни спомени — бях толкова погълнат от Братството и агенцията и не направих нищо друго.

Нелсън се чувстваше така, сякаш потъва надълбоко.

— Но… аз се присъединих към Братството и агенцията, за да продължа делото ти.

— И оценявам това, разбира се, но ми се иска да имаш живот и извън това. Кажи ми, Нелсън, как се забавляваш.

— Да се забавлявам?

— Да, с какво се разнообразяваш? Какво друго вършиш, нещо, което да ти носи само и единствено удоволствие. Като гмуркане или туризъм, или баскетбол, или четене на трилъри. Сещаш се, с какво се забавляваш?

Забавлението не беше в дневния му ред. И забавлението беше надценено. Това беше възможно най-голямата загуба на време.

— Добре свършената работа е забавна — осъзна, че това прозвуча куцо в момента, в който го изрече.

Джим поклати глава.

— Нямаш представа, нали? Повярвай ми: ако нещо те извади извън строя, ще пожелаеш да си отделял малко време за забавление. Знам, защото при мен е така. — Той отмести поглед. — Също така ми се иска…

— Какво?

— Иска ми се да бях проявил по-добро отношение към някои от тези Лечители.

— Но те са езичници, служители на змията.

— Знам, синко, но ги мразех с такава ярост. Чувал ли си думите „мразете греха, не грешника“?

— Разбира се.

— Е, аз бях сляп за това. Мразех и грешните. Но сега, когато се обръщам назад, чудя се дали изобщо са били такива.

Нелсън не можеше да скрие изумлението си.

— Какво?!

— Изслушай ме. Смъртният грях изисква сериозна причина — например опитът да се саботира Божият план, пълното приемане на този опит — неща, които те със сигурност правеха — и задоволителен отзвук. Вече не съм сигурен, че са покривали последното изискване.

— Как можеш да кажеш това?

— Това означава, че трябва да си сигурен, че не постъпваш погрешно. Осъзнах, че никой от тях не вярваше, че върши нещо грешно. Те бяха наивници, слуги на змията със сигурност, но слуги, които не знаят, че са такива. Тези, които разпитвах и осъдих по Левитската санкция… да, те бяха езичници, те не бяха избавени, но не изпитваха и вина. Те искаха само да лекуват, а аз… Аз ги нараних.

— Вършел си Господното дело.

— Продължавам да си повтарям това.

— „Не оставяй вещицата да живее.“ Не помниш ли?

— О, помня го добре. Помня го много добре. — Той погледна часовника. — Тук сервират вечерята по-рано. По-добре е да тръгвам.

Нелсън придружи чичо Джим до трапезарията, след което се насочи към колата си.

Какво се случваше с чичо Джим? Да не изкуфяваше? Имал желание да се е отнасял по-мило с Лечителите? Та той е абат на Братството, а тяхната мисия е да заличат тези езичници от лицето на Земята. И опрощението му към Лора Фанинг… пълен абсурд. Може би парализата размекваше и останалата част от мозъка му.

Веднага, щом стигна до колата си, той се обади на Брадшър.

— Избра ли кой да вземе телефона на патолога довечера?

— Точно разговарях с него. На път е.

— Обади му се отново. Кажи му да постави подслушвател, ако може. Искам да знам всеки неин ход.

— Ще го направя.

— И още нещо.

— Да, сър?

— Кажи му да я нарани — да я нарани лошо.