Франсис Пол Уилсън
Панацея (33)

8.

— Господине! — скастри го рецепционистката, когато Нелсън извади звънящия си телефон. Тя посочи знака „Моля да изключите мобилните си телефони“, прикрепен към предната част на бюрото й.

Той погледна към екрана: Брадшър.

— Трябва да отговоря — каза и се изправи, насочвайки се към стъклените входни врати. — Ще бъда отвън.

Куриерът беше доставил резултатите от биопсията и направлението от Форман за томография на мозъка в службата на Нелсън в 2:40 часа. През това време Нелсън вече се беше свързал с повечето центрове за компютърна диагностика в града и успя да се вмести с час късно следобед в медицински център на деветия етаж на стара сграда точно до Кълъмбъс Съркъл. Подобно на всички останали, и те искаха да го отложат за утре — тези места работеха седем дни и седмицата — но той настоя. Нямаше смисъл да чака.

Веднага щом Нелсън излезе от залата, натисна бутона за приемане на разговор.

— Какво има, Брадшър?

— Новини, сър.

— Казвай.

Брадшър му съобщи, че доктор Фанинг заминава за Мексико утре сутринта, за да се срещне с Лечителя на маите в джунглата. Нелсън не беше очаквал толкова бързо развитие, но Брадшър вече имаше следите на въпросния човек.

— Брат Мигел поразпита наоколо и изглежда местните жители знаят, че в джунглата северозападно от Четумал има Курандеро. Смятат го за светец заради чудодейните изцеления, които изпълнява.

— Звучи като нашия човек.

— Мигел вече е на път.

— Сам?

— Не. Заминава с някого от Мексико Сити, който работи на свободна практика и някога е бил използван от агенцията. Въпросният е надежден и владее редица местни диалекти.

Надежден… Това обикновено означаваше, че става въпрос за социопат от подземния свят, който ще направи всичко и в същото време ще държи устата си затворена, докато му се плаща за това.

— Подготвен ли е брат Мигел за специалните обстоятелства?

— Да, сър. Взел е със себе си зумер и сок на радостта.

Това означаваше тейзър и успокоително. Разговаряха по криптирани телефони, но предпазливостта никога не беше излишна.

— Добре.

— Доктор Фанинг ще пътува с компания. Мистър Щелман настоя да я придружава някой си Рик Хейдън.

Името не предизвика никакви предупредителни звънци, но наличието на бодигард като цяло можеше да причини проблеми, ако Нелсън допуснеше Лора Фанинг да замине за Мексико.

— Патологът изобщо няма да пътува. Кажи на брат Симон, че трябва да свърши работата довечера.

— Да, сър. Тя спомена и за колан с код. Коланът е на Броуди.

— Колан? С код? Смяташ ли, че това е нещо, уникално за него?

— Знае ли човек?

— Не сме виждали нищо подобно при другите Лечители.

— Е, сър, това може да се дължи на Левитската санкция.

Вярно… те никога не са разполагали с колан, защото огънят бе поглъщал всичко, което езичниците носеха върху телата си.

— Ще се притесняваме за това по-късно. Когато Мигел се обади, ми звънни. Имам някои последни инструкции. И ни резервирай билети за Мексико Сити за довечера.

— За тази вечер?

Утрешният ден можеше да се окаже повратна точка в една повече от хилядолетна война. Нелсън искаше да бъде на първия ред.

— За тази вечер.

— Ще го направя.

Нелсън погледна през стъклената врата на отделението по образна диагностика и видя рецепционистката да му маха.

— Трябва да затварям.

Той прекрати разговора и изключи телефона си, след което влезе.

— Готови са да ви приемат — каза жената, като посочи мъж в тъмносиня престилка, държащ клипборд.

— Оттук — каза той.

Колко странно, помисли си Нелсън, докато чинно тръгна след него. Във външния свят той решаваше предвид ситуацията кой да живее и кой да умре — както всъщност направи и преди секунди с Лора Фанинг. Но стъпвайки през тези врати, правеше това, което му беше наредено, без да разпитва.

— Ще можете ли да разчетете резултатите? — попита той.

— Аз съм само технолог.

— В такъв случай кога ще получа изследванията?

Мъжът погледна клипборда си.

— Ще бъдат изпратени на вашия лекар, той ще ви съобщи резултата. Както виждам, е в Мериленд. Обадете му се в понеделник. Вероятно дотогава ще ги е получил.

— Понеделник? Но това са два дни.

— Ами това са скриптове, които трябва да бъдат разчетени от рентгенолог. След като това бъде направено, резултатът се вписва в доклад. Така че, да, в понеделник.

Нелсън скръцна със зъби, след което се зачуди защо е толкова нетърпелив да научи резултата. Той само щеше да потвърди това, което подозираше.