Метаданни
Данни
- Серия
- Хроника на натрапчивите космически интелекти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Panacea, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Василева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Панацея
Преводач: Анна Василева
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Арт Етърнал Синема“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Печатница: Art Eternal Print Ltd
Редактор: Мирела Сашкова
Коректор: "АВИС-БГ" ЕООД
ISBN: 978-619-191-468-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18966
История
- — Добавяне
7.
В кампуса на обсерваторията в „Меудън“ научиха, че доктор Дювал ще бъде на разположение едва след обяд, ето защо решиха да обиколят и намериха един старомоден малък ресторант, непосредствено до кръгово кръстовище в гората: „La Mare aux Canards“.
— „Морето на патиците“? — каза Рик и примижа през предната витрина.
Лора се засмя.
— Море е m-e-r. „La Mare aux Canards“ се превежда като „езерото на патиците“. Знаеш арабски и иврит, но не знаеш френски или испански?
— Знам достатъчно от всичко, за да бъда опасен. Немският е най-добрият ми не-английски език. Мога да кажа, че ми е като роден.
Лора изпрати Рик вътре, за да вземе маса, докато тя се обади вкъщи. Вече не можеше да издържа. Беше един часът според местното време и беше сигурна, че Стивън вече е буден. Бе добавила кода на САЩ към домашния си телефонен номер на бързо набиране и затова тя натисна него.
Тя бе възнаградена със съобщение, което й казваше, че повикването й не може да бъде изпратено. Следващите й два опита постигнаха същия резултат. Тогава набра мобилния на Стивън — случи се същото. Тя призова оператора, но дори и с него не успя да се свърже.
Рик надникна.
— Намерих маса на терасата. Идваш ли?
— Не мога да се свържа със Стивън.
Той й подаде телефона си.
— Опитай с моя.
Направи го, но получи същото съобщение.
— По дяволите!
— Роумингът от време на време се губи — каза той. — Имаш ли пакет данни?
— Преди да тръгна, активирах всичко.
— Опитай да изпратиш съобщение — каза той и се отправи навътре.
Защо не? Мразеше да пише на малкия екран, затова използва приложението за гласов набор и задиктува съобщение към номера на Стивън, наблюдавайки как думите се подреждат:
Стивън, не мога да се свържа. Как е Мариса? Обади ми се веднага, щом получиш това. Ужасно съм притеснена.
Забеляза, че софтуерът бе сбъркал при една от думите, но без да си прави труда да я поправя, тя пусна съобщението и проследи дали ще се изпрати. Без проблем. Тогава влезе вътре и я насочиха към терасата, където Рик изучаваше менюто под един голям балдахин.
— Познай какъв е специалитетът им? — каза той, когато тя седна.
— Ще рискувам с Доналд и Дъфи?
— Да не споменавам, че в това число влизат и Хюи, Дюи и Луи.
— Току-що го направи.
— Никога не съм знаел, че можеш да ядеш патица по толкова много начини. Тук дори хамбургерите се хапват с гъши дроб.
— Така или иначе не съм гладна.
Беше твърде разтревожена. Тя постави телефона до приборите си, за да може да го наблюдава. Поръча си сода, докато Рик си поръча и кампари към своята.
— Колко континентално — отбеляза тя.
— Когато си в Рим или Париж… заради това…
Тя се втренчи в телефона си. Искаше й се той да позвъни. Защо не отговаря? И тогава, точно когато пристигнаха напитките им, прозвуча сигналът за получено съобщение. От Стивън. Най-накрая! Но защо текст, а не обаждане?
Не получи ли гласовото съобщение? Мариса е окей. Треската премина, сега се чувства добре, доколкото е възможно. Все още спи. Какво става с телефона ти? Опитах се да се свържа с теб, но не отговаряш. Нито се включва гласова…
Не отговаря, дори и гласовата поща? Тя на свой ред също не можеше да звъни. Скапана работа! Тя продиктува:
Страхотна новина. Това е истинско облекчение. Ще те държа в течение къде съм. Когато Грейс получи лабораторните резултати, изпрати ми имейл или ми пиши. Кажи на Мариса, че я обичам.
— Добра новина, доколкото разбирам? — каза Рик, когато тя остави телефона си на масата.
— Треската е преминала. Това е добре, но все още не сме вън от опасност. Може отново да се завърне. Ако денят премине спокойно, има шанс нещата да се оправят.
— Добре. Сега се отпусни и си вземи нещо за ядене.
— Знаеш ли, може и да го направя.
Апетитът й се върна.