Франсис Пол Уилсън
Панацея (8)

7.

— Трябва да спрем да се срещаме така — каза заместник-шериф Лоусън. — Три пъти в един ден. Ще тръгнат клюки.

Иска ти се, помисли си Лора, разглеждайки хаотичната сцена пред себе си. Беше уморена. Искаше да си е у дома. Но вместо това бе, меко казано, принудена да се отправи към Норт Форк, за да огледа новото местопрестъпление. Джеф Хейгър, един от нейните колеги, беше напът да го поеме, но заместник Лоусън уточни, че положението е идентично с това в Сънкен Мидоу и Лора задължително трябва да го види.

И ако Южен Форк в Лонг Айлънд беше дом на всички богати обитатели на Хамптън, то Норт Форк все още беше относително селски район, но преоткрит и превърнат от царевична и картофена нива във винена провинция.

Дим се носеше от овъглените останки на мобилна къща, разположена в югозападния ъгъл на десет или дванайсетакров изоран парцел. Две пожарни и линейка бяха паркирани наблизо, а синьо-червените им светлини осветяваха нощта. Пожарникарите бяха свършили работата си и събираха маркучите, докато медицинските служители все още висяха отвън, вероятно изчаквайки я.

Това, което изглеждаше като труп, лежеше върху покафенялата трева под полиетиленово покривало. Също чакайки я.

Фил махна към пожарникарите.

— Момчетата се връщали от Саутхолд, когато забелязали дима и решили да огледат. Добре че са го направили. Успели са да извадят тялото от вътрешността, но не и да угасят пожара. Нямаме местопрестъпление — поне не в някакъв полезен смисъл — но пък разполагаш с непрепечен труп, с когото да работиш.

— И той ли е отглеждал нещо?

— Да. — Лоусън изпука врата си, докато я водеше към жарта. — И изглежда, че си имаме работа със същия ускорител, както преди.

— Значи не сме сигурни, че е отглеждал трева.

Фил я погледна.

— Сериозно? Да не би да мислиш, че си е развъждал здравец или нещо подобно? Вътре е пълно със стелажи. Това е закрита ферма за марихуана.

Не беше убедена.

— Колко високо е стъблото на канабиса?

— Около два метра. О, разбирам какво правиш: „Твърде високо е за това ремарке…“. Но вероятно става въпрос за разсади, които впоследствие са щели да бъдат засадени на друго място. Или може би просто сортът е бил по-нисък. Няма да повярваш какви хибриди създават фермерите в наши дни.

Лора поклати глава.

— Не знаят ли, че ГМО-то е фактически неправилно?

Беше чувала за хибриди на канабис. Но нещо в този случай не й звучеше логично.

— Забрави за растенията — каза Фил, приближавайки полиетиленовото покривало на земята. — Те са просто мотив. Разгледай жертвата.

Трупът на мъжа лежеше с лице надолу към земята. Неговата тениска беше разрязана така, че да разкрие странна татуировка в центъра на гърба му.

Когато клекна за по-обстоен оглед, Лора забеляза и други татуировки, изрисувани върху ръцете му, положени встрани с длани нагоре. Ето как видя и номера, надраскан на едната от тях.

536

Това не изглеждаше като татуировка. А когато забеляза капачката на черен маркер да стърчи от задния джоб на джинсите му, тя вече придоби представа за какво става въпрос. Кога ли е написал това? Може да не е от значение, но може и да е последното нещо, което беше направил преди смъртта си. Тя насочи вниманието си към татуировката.

Фил каза:

— Мислиш ли това, което си мисля и аз?

— Най-вероятно да — отвърна тя.

Да… Тази татуировка със сигурност има сходства с онази, която успя да различи на гърба на изгорялата жертва.

— Това ли е кадуке-нещо си, за което спомена?

— Не. Но между тази и татуировката на предходната жертва определено има съвпадения. Размерът е един и същ и ми прилича на същия вариант на Кадуцей, което означава… че жертвите са свързани. И поради сходствата на местопрестъплението следва, че и смъртта им е свързана.

Лора се изправи на крака.

— Мисля, че това е точно предположение, Шерлок. — Той отново изпука врата си. — Това е повече от добро попадение!

Лора се засмя.

— Май не съм те чувала да казваш това друг път.

— Дядо ми го използваше — потърка ръце той като стар скъперник. — Съвместната работна група ще иска да научи за това: имаме си нова банда в града.

— Това не е ли твърде голяма крачка?

— Изобщо не. Двама фермери със съвпадащи татуировки и двамата убити насред своите растения…

— Задръж засега теорията за убийство. При първия случай не успях да установя причина за смъртта.

— Но ще го направиш. Вярвам в това. И в двата случая съперническа групировка е извършила палеж, за да унищожи доказателствата. Свързаните с наркотиците престъпления изобилстват с подобни случаи.

Тя не знаеше откъде идва идеята за съперничещи си банди — може би просто Фил придаваше на историята си по-гланциран вид — но нямаше две мнения по въпроса, че това е престъпление. Тя се втренчи в тялото на мъртвия фермер. Въпреки колоритните татуировки по ръцете и раменете му черните линии на змията и жезъла изпъкваха.

Чакай… Не точно жезъл… По-скоро прилича на кост… на бедрена кост. И нещо като опашата звезда?… Щеше да се наложи да се порови малко в интернет, преди да започне аутопсията му утре.

Едно е сигурно — надяваше се, че ще открие причина за смъртта за тази жертва.