Лоран Боти
В мъглата (90)

89

Въпреки студа, мъглата, нощта и неудобството да се возят двама на моторетката, на Фредерик пътуването не му се стори дълго. Нито за секунда не можа да осъзнае действителността. Мозъкът му беше като машина, работеща на пълни обороти, постоянно задръствана от въпроси след заминаването им от улица „Кюисар“ и предоставяща на тялото му само толкова енергия, колкото да функционира на автоматичен режим.

Перл не можеше да каже и толкова. Пъхнала ръце в джобовете на якето на Фредерик, тя усети как всичките й тревоги от бягството им и евентуалните последици се смръзват, докато студът прониква през грейка, пуловер, тениска, кожа, за да я вледени в крайна сметка до кости. Тя се обнадежди отново, когато стигнаха до полицейския бараж на разклонението за националното шосе, но Фредерик впери уверен поглед в жандармериста:

— Отивам у баба ми Мадлейн Талко — безцеремонно заяви той.

Човекът вдигна рамене:

— Вие сигурно сте двайсетият поред тази вечер, който отива там! Някакъв празник ли има? Във всеки случай внимавайте, младежи. С мотопед по това време не е много разумно, да не говорим за оня юнак, дето броди тъдява…

Съобщението на жандармериста уплаши още повече Перл. Щом се е събрал толкова народ, значи ще има сабат.

Поеха отново на път.

Изведнъж под каската й проблесна идея: ами ако катастрофират? Вярно, че не й стискаше много-много! Все пак се реши и напрегна всички сили, но недостатъчно… И видя: мотопедът поднесе, сърцето й аха да спре да бие, а Фредерик се задоволи да изправи мълчаливо кормилото.

Тогава тя призова демоните, силите на мрака и Принца. Когато пристигнаха пред решетестата врата, която започна да се отваря магически бавно, тя разбра, че неизбежната драма е въпрос само на минути.

Антоанет стана от пулта и облече мантото от сив визон. Обърна се към Бруно, все така седнал пред своето табло със загадъчен израз в очите. И може би с възбуда?

Тя рече:

— Мисля, че всички са на място, Бруно. Време е да тръгваме. Страх ме е, че нататък нещата ще се влошават все повече и е по-добре да не стоим повече тук.

Той не отговори. Тя го погледна за секунда, като се почуди дали с изключителната си способност да въздейства, Мадлейн просто не го е омагьосала в деня, когато срина съдбата му в пламъците. Нима е възможно зад това лице на мъченик да се е запазило зрънце извратена привързаност към собствения му палач?

Тя вдигна рамене и излезе.