Лоран Боти
В мъглата (74)

73

Греди пристигна в комисариата към деветнайсет и четвърт. Досегашните му усилия излязоха ялови и се налагаше да се обади на Льо Флош в Париж.

Г-жа „мойто-бебе-беше-отвлечено-от-една-жена-без-чувство-за-майчинство“ Масиак не си стоеше вкъщи… Както, впрочем, и американската детегледачка, и съпругът зъболекар. Като се помота из сградата, Греди най-сетне попадна на портиерката.

— Не я знам къде е госпожа Масиак — рече жената, подала глава в отвора на открехнатата врата. — Оная американка я видях да излиза, ама тя по цял ден яха метлата. По мое мнение здравата й пари под д-то! Колкото до господина, по това време той си е в кабинета.

Пълен неуспех и при семейство Гайяр: по всяка вероятност майката на малкия пианист не се е върнала от почивката си, която се проточи учудващо дълго. Дали подготвя терен и за мъжа си? Във всеки случай една съседка го уведоми, че той си бил вкъщи… „но изглежда живее само на партера, защото прозорците на горния етаж са постоянно затворени“.

Подсилен с тези подробности, Греди реши да се отбие по-късно и да изстиска сведенията от шишкавия счетоводител. Сега разполагаше с данните на Боб — солидна основа, за да щурмува Гайяр фронтално… Но докато чака, задължително трябва да предупреди Льо Флош.

За нещастие цикорията го излови на стълбището в комисариата, някъде между партера и първия етаж, на мястото, където неонът примигва влудяващо.

— А, Греди… Исках да ви видя. Нужен ми е… ъъ… резултат от аферата с екстазито. Чувате ли? Резултат искам.

— Знаете ли — рече Алекс — според разследването изглежда се оказва, че става дума за шепа хлапетии, които гълтат по едно хапче следобед, за да се понесат из облаците. Няма организиран трафик и…

— Дрън-дрън-дрън… Имат връзки с Дижон и…

Алекс се примири и го остави да приказва. Имаше чувството, че това ще продължи с часове.

После в коридора към стаята срещна и Масар със сенки около очите като чинии.

— Благодаря ти за подаръка — изсъска културистът през зъби. — Това ми беше мечтата: да трамбовам у Ермен цяла нощ.

Този път Греди се намръщи, стисна челюсти и премълча. Остави ги да пасат, имаш по-важна работа да вършиш. Сметката с тях ще уреждаш после.

Най-сетне, с въздишка на облекчение, стигна до стаята си. Вдигна телефонната слушалка, набра номера и почака. В седемнайсет и двайсет и осем Льо Флош се обади.