Лоран Боти
В мъглата (54)

53

… И силно я шамароса. Тя издаде животински звук на удоволствие, който изненада Боб. Учителката беше здраво вързана с ремъци от черен латекс за таблата на леглото — с матрак почти до пода, по средата на пентакъл, начертан с боя върху плочките.

Когато му нареди да я последва, Боб не подозираше какви са й намеренията. Едва пристигнали, тя се разсъблече и извъртя към него изцъклените си очи, като промърмори дрезгаво:

— Я сега да видим какво имаш в гащите.

Той й шибна още един шамар. Беше гола, очите й обърнати нагоре, зърната — защипани със свързани с верижка щипки, изпъчена безсрамно, тялото й — разтърсвано от змийски конвулсии.

— По-силно! — викна тя.

Колко пъти го повтори от един час насам?

Беше започнала с молитва на Езика на властта. Боб не разбра смисъла, но използва внезапния й порив на религиозна ревност, за да си поеме малко дъх.

Не беше очаквал такова нещо. Някаква нещастна истеричка, мазохистка в последен стадий, ревяща, потна и отвратителна: това не се връзваше с представите му за цялата тая история. „Болни“ — да, това се предвиждаше. Но мистични болни, отнесени, „илюминати“… Теоретици на злото, философи на похотта, историци на демоничното. А не обикновени малоумници, движени от антиобществени импулси.

Неговата сексуалност винаги е била възможно най-класическа, дори ако — Маями задължава!^[1] — понякога да беше опитвал и не твърде деликатни удоволствия. Но сблъсъкът с тая луда се превръщаше в страшно изпитание. Тя измъкна от един шкаф черно куфарче с предмети за „удоволствие“: изкуствени членове с различна големина, всевъзможни щипци, девствен пояс. Двете думи не преставаха да кънтят в паникьосаното му съзнание: девствен пояс! — камшици и чукчета, белезници. Трябваха му няколко безкрайни секунди, за да схване какво е предназначението на всички тези предмети… и как се използват.

И сега стоеше прав в стаята с изрисуван на килима пентакъл и спуснати черни завеси, осветявана от няколко свещи, лице срещу лице с това момиче с развихрени хормони — и, божичко, как я друсат тези хормони! А най-лошото от всичко бяха гащетата му, здравата издути отпред. От чудовищна ерекция!

Изпитваше ли истинско удоволствие от „сеанса“? Удоволствие не. Но трябваше да си признае, че изпитваше от него някаква извратена възбуда. Не беше честно: въпреки волята му всичко това му въздействаше. Девойката изнасилваше чувството му за удоволствие!

Тя прекъсна внезапно молитвата и вдигна към него рошавата си глава.

— Изплюй ми се на физиономията…

Той не можа да продума.

— ИЗПЛЮЙ МИ СЕ НА ФИЗИОНОМИЯТА!

Шамарът отекна безконтролно и запали яркочервената й буза. Първата му реакция беше да се извини. Но успя да се възпре, преди тя, зашеметена, да забележи погрешната му стъпка.

Тялото й отново се загърчи в безконтролни движения — като че всяка проява на власт я докарваше до вратите на удоволствието. Какво ли ще му направи сега?

Тя разреши проблема:

— Изпикай се върху мене.

Каза го тихо с тон на себеотричане.

— Моля ти се… Имам нужда от това.

Изведнъж си помисли, че освен опасността, тази история може да го отведе на територия, твърде рискована за разсъдъка му. Концентрира се за няколко мига, за да спадне голямата издутина. И без да вярва на себе си, се видя как го изважда от слипа и се напъва, за да докара течност. Когато урината започна да тече, изведнъж му се доплака, но той се сдържа със сила и…