Лоран Боти
В мъглата (31)

30

Перл си беше отишла вече, когато Клер се върна вкъщи. Едва прекрачила прага, тя се качи на горния етаж да види дали Фредерик няма нужда от нещо. Вратата на стаята му не беше затворена и тя я бутна леко, за да надникне вътре: Фредерик спеше дълбоко, ако се съди по ритъма на дишането му. Клер не можа да се сдържи да не влезе на пръсти в разхвърляната стая и да дръпне завивката върху гърдите на момчето.

„Онази малката може и да те обича, но е забравила да те завие на тръгване“ — помисли си тя. И веднага се разкая на упрека си, докато тихичко — както когато влезе — се измъкна в коридора и грижливо затвори вратата.

Слезе в трапезарията и седна пред лаптопа с твърдото намерение да работи, но се оказа, че не може да се съсредоточи.

Обядът с Греди се връщаше неспирно пред мисления й поглед като филм, пуснат забавено, на който анализира всеки кадър.

Той спомена Мароко с очевиден интерес… Каква ли е връзката със собствената му история? Не обясни причините за този интерес, само спомена едно име — Либерман… Но какво точно знаеше?

Всичко тъне в мъгла: първо тези убийства, извършени след пристигането й, после тази Антоанет Андреми, изникнала мистериозно от нищото насред клането. А сега и Мароко…

Тя напусна Париж, за да избегне окончателното корабокрушение на живота си, но сега се пита: онова минало, макар и далечно, не се ли опитва да я завладее отново? Ако случаят е именно такъв, не разбира нито защо, нито как. Но вече знае, че ще трябва да съчинява със скрит страх, присъстващ на всяка крачка. Наоколо обикаля убиец. И Клер усеща смътно заплахата, която става все по-близка, сякаш са решили изведнъж да я подложат на натиск.

Но кой би могъл да желае гибелта ми?